Решение № 140 от 20.07.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Ловеч, 20.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20244310200474 по описа за 2024 година С Електронен фиш № 8504835198 на Агенция «Пътна инфраструктура» на «Г.П.» ООД, представлявано от И.Д.С. е наложена на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500.00 лева за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 28.08.2021 г. в

15:54 часа е установено нарушение

№

CB79417C22E002E6E053041F160AFBD7, с ППС АВТОБУС ТЕМСА САФИР, регистрационен номер ** **** **, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 2, без ремарке, в община Угърчин, за движение по път I-4 км 40+670, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 40252, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4 км 40+670. С цитирания ЕФ е постановено «Г.П.» ООД да заплати и съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 49 лева.

1

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят «Г.П.» ООД, представлявано от Г.Л.А. и И.Д.С., който го обжалва в срок чрез адв.А. И. и излага, че е незаконосъобразен, тъй като ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, както и че неправилно в случая е издаден ЕФ, тъй като чл.189ж, ал.1 от ЗДвП препраща само към чл.179, ал.3 от ЗДвП и за вмененото нарушение на жалбоподателя не е предвидена възможност за издаване на ЕФ. Сочи, че предвидената в чл.179, ал.3б от ЗДвП санкция във фиксиран размер противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, тъй като нарушава принципа за пропорционалност, като излага подробни съображения за това. Поради изложеното моли съда да отмени изцяло обжалвания ЕФ, като присъди направените разноски за адвокатски хонорар.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител. Не се явява и адв.А. И., пълномощник на жалбоподателя.

Представено е писмено становище с доказателства за сторените по делото разноски.

Ответникът – Агенция «Пътна инфраструктура» - София, редовно призован се представлява от юриск.М., който моли съда да потвърди издадения електронен фиш, като правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон. Счита, че е неоснователно възражението за нарушение на процедурата, по която е ангажирана отговорността на дружеството, като излага подробни съображения за това.

Излага, че процесния ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити, сред които няма изискване за посочване на дата на издаване, тъй като ЕФ представлява своеобразен акт с установителни и санкционни функции, приравняващ се на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, реквизити и процедура по издаване.

Сочи, че нарушението е безспорно доказано от събраните по делото доказателства и факта, че ППС е снабдено с бордово устройство не означава, че за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението има подадена валидна тол декларация.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а в случай, че съдът уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, ако същото е над предвидения 2 в закона минимум.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, като към материалите по преписката се съдържат доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя на 09.05.2024 г./л.25/, а жалбата е подадена по куриер на 17.05.2024 г. и входирана в АПИ на 20.05.2024 г., като по същество е основателна.

Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, като в същия е отразено, че на 28.08.2021 г., в 15:54 ч. е установено нарушение с автобус ТЕМСА САФИР, рег. № ** **** ** , в община Угърчин, по п ъ т I-4, км. 40+670, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 40252, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4, км. 40+670, за което е представен протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка, както и становище относно техническата изправност на СКТ към датата на нарушението. Направено е ясно описание на нарушението по време и място на извършване. Съдът обаче счита, че при описание на нарушението липсва яснота и категоричност относно приетото от наказващия орган, а именно в какво се изразява нарушението – в липсата на валидна маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.

179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена 3 санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, действащ към датата на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Действително, към настоящият момент вече е налице законодателна промяна, в сила от 13.02.2024 г., но тази промяна действа занапред и към момента на съставяне на електронния фиш не е била налице.

Този извод на съда не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни 4 нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.

187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.

1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш 5 и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП./ Решение №921/10.05.2024 г. по к.а.н.д. № 172/2024 г. на Административен съд-Ловеч/.

Ето защо ЕФ е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и като такъв се явява незаконосъобразен.

Не се споделя възражението за нарушение на чл.34 от ЗАНН. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по Т.Д. № 1/2013г., е прието, че съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.“ В съответствие с цитираното ТР е и възприетото в съдебната практика, че за законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. В този аспект се явяват неоснователни и възраженията на нарушителя за допуснати нарушения по чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Следователно и що се отнася до форма, 6 съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).