Решение № 290 от 16.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Смолян, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500379 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 23/07.05.2025г., постановено по гр.д.№ 273/2024г. по описа на Районен съд - Чепеларе е осъдена на основание чл.45 от ЗЗД З. А. Ю., с ЕГН ********** да заплати на Д. И. Х., с ЕГН ********** сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отправени на 21.05.2023г. в с.Х. обидни думи: "мърсол“, „дърта курва“, „дърт педераст“, „боклук“, „помияр“, „черво“, „тъп“, „смотан“, „изрод“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2024г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявения иск по чл. 45 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 2000,00 лева до претендирания размер от 6000,00 лева като неоснователен. Осъдена е З. А. Ю., с ЕГН ********** да заплати на Д. И. Х., с ЕГН ********** сума от 166,00 лева разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковата претенция. Осъден е Д. И. Х., с ЕГН ********** да заплати на З. А.

Ю., с ЕГН ********** сума 400,00 лева разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция. Осъдена е З. А. Ю., с ЕГН ********** да заплати в полза на РС - Чепеларе държавна такса в размер на 130,00 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№1671/10.06.2025г. от З. А. Ю., чрез пълномощника й адв.М. А., в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Излагат се доводи, че при постановяване на решението не са взети предвид и не са преценени в съвкупност всички събрани по делото писмени доказателства, като не е посочено кои от събраните доказателства какво доказват, как се установява причинно -следствена връзка и вредите, което е довело до неправилния извод за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.45 от ЗЗД. Твърди се, че районният съд не е разгледал и 1 събраните доказателства по приобщено като доказателство по делото НЧХД № 70/2023г. Съгласно постановеното в Решение № 279/08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1619/2023г. IV г. о.на ВКС за основателността на иска по чл.45 от ЗЗД ищецът следва при пълно и главно доказване да установи следните предпоставки: осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки - противоправно деяние и вреда подлежат на установяване от ищеца. В случая при разглеждане на посочените предпоставки е налице само противоправно деяние, предвид задължителната сила на влязла в сила присъда по НЧХД № 70/2023г. по описа на Районен съд Чепеларе и не са доказани останалите предпоставки. Твърди се, че не е доказано наличието на вреда. Ищецът Д. Х. твърди, че вследствие на обидите от страна на З. Ю. е претърпял неимуществена вреда, изразяваща се в психосоматичен дискомфорт, психологичен стрес, потиснатост, чувство на унижение, душевни болки и страдания. От представените писмени доказателства - два амбулаторни листа, обаче, правилно съдът е преценил, че не може да се направи извод за наличие на вреда именно от деянието. Още повече, че не е съобразено изобщо и приетото и неоспорено писмено доказателство - справка за издавани рецепти за лекарства, от която е видно, че за целия период няма според изписваните рецепти за лекарства промяна в състоянието на Д. Х. и същият е приемал лекарства единствено за своя сърдечен проблем.Единствените доказателства в тази насока са свидетелските показания, но същите не могат да удостоверят наличието на вреда именно от обидите на З. Ю., тъй като те също са запознати и с личния проблем на Д. Х., а още повече, че знаят за този инцидент единствено и само от разказа на г-н Х.. Житейски нелогично е когато изпитваш чувство на срам и унижение,потиснатост от преживяна обида, която никой друг освен теб не е чул, да разказваш на свои познати за нещото, от което те е срам. И двамата свидетели сочат, че не живеят постоянно в Х., което означава и че не поддържат постоянни контакти с ищеца и няма данни да са толкова близки, че той да е споделил толкова лична информация относно преживени обиди и претърпените от тях вреди. В същото време двамата свидетели, които живеят в Х. и въпреки че на са в добри отношения с ищеца, биха могли да свидетелстват за промяната в състоянието му. Не е взет под внимание и факта, че именно в този период „войната“ между двете съседки семейства продължава и би могло наличието на няколко висящи съдебни процеси, множество съдебни заседание, даване на обяснения и показания по прокурорски преписки също да са причинили посочените „психосомативен дискомфорт“, и „психологичен стрес“. По делото обаче няма данни за наличие на „психосомативен дискомфорт, нито за психологически стрес.

Психосоматиката се занимава с емоции и страхове върху здравето. Научно е доказано, че вътрешни преживявания, проблеми и чувства водят до физически заболявания. Традиционно симптомите се интерпретират като прояви на разстройства в различните органи, а не като проблем във функционирането на цялостния човек, като съвкупност от психика (мисли, чувства, действия) и физическо тяло. Симптомите на психосоматично разстройство могат да бъдат разнообразни, но често включват: хронична болка; необяснима болка в различни части на тялото, като гърба, врата или ставите, стомашно-чревни проблеми: симптоми като гадене, диария или синдром на раздразнените черва (IBS), умора; постоянна умора, която не се подобрява с почивка; главоболие; чести тензионни главоболия или мигрена; сърдечно-съдови симптоми: сърцебиене, болка в гърдите или задух без ясна медицинска причина. В конкретния случай няма доказателства за наличие на физически проблеми, които да са причинени от психосоматичен дискомфорт или стрес т.е. да е налице такава вреда трябва да има някакво външно проявление. Въпреки че не се приема 2 твърдението за нарушен сън, съдът не е посочил какви доказателства има за наличие на някаква вреда. Твърди, че в случая не е доказано наличието на вреда именно, която да е породена от деянието, за което има влязла в сила присъда.Не са представени доказателства и за наличие на причинно-следствена връзка между деянието и вредите.Въпреки, че от съда е констатирано, че точно по същото време ищецът е преживявал тежка лична загуба - дълго боледуване и смъртта на сина му, неговото състояние на психосоматичен дискомфорт, психологичен стрес, потиснатост, чувство на унижение, душевни болки и страдания, следва да е в пряка причинно-следствена връзка с обидите т.е. да се изследва - дали Д. Х. би изпитвал в този момент душевни болки и страдания, ако З. Ю. не го беше обидила, след като е загубил детето си.Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, не е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. По делото не е установен факт, който да изпълва причинно-следствената връзка между противоправното поведение и евентуалната вреда. Моли да бъде отменено първоинстанционното в обжалваната осъдителна част и бъде отхвърлен предявения иск.

Претендира за разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2205/23.07.2025г. от Д. И. Х. чрез пълномощника му адв.Ф. Т. в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на твърденията на жалбоподателката, че при постановяване на решението не са взети предвид всички събрани по делото писмени доказателства, не са преценени в тяхната съвкупност и не е посочено кои от събраните доказателства какво доказват, как е установена причинно-следствената връзка и вреди, което според жалбоподателката води до неправилния за съда извод за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.45 от ЗЗД. Несъстоятелно е и твърдението, че районният съд не е разгледал и събраните и приобщени доказателство по НЧХД №70/2023г.Тези твърдения не отговарят на установената фактическа обстановка по воденото НЧХД №70/2023г. по описа на Районен съд-Ч., по което дело З.

Ю. е осъдена на две истанции с влезли в сила осъдителни актове, за това, че на 21.05.2023 година в село Х. в присъствието на Д. Х. е отправила към него обидни думи, наричайки го: „мърсол“, „дърта курва“, „дърт педераст“, „боклук“, “помияр“, “черво“, „тъп“,“смотан“, „изрод“. Освен, че Д. Х. лично е възприел тези обидни изрази, същите са чути от свидетелите очевидци на извършеното деяние: семейство П., съседи на Х. и Ю.. Неоснователно и голословно е и твърдението, че обжалваната част от решението противоречи на чл.45 от ЗЗД и на правната теория, както и твърденията й, за недоказаност наличието на вреда. Изложените теоретични “познания“ за така наречената деликтна отговорност от жалбоподателката, не кореспондират с нито един безспорно установен факт по време на съдебното дирене и за конкретния правен спор. Не отговаря на истината твърдението, че от представените два броя амбулаторни листа правилно съдът е преценил, че не може да направи извод за наличие на вреда именно от деянието. Необосновано във въззивната жалба се сочи, че единствено доказателства за наличие на вреда са свидетелските показания, без да се сочи на кои свидетели, като според жалбоподателката показанията им не могат да удостоверят вреда именно от обидите на З. Ю., тъй като те също са запознати с личния проблем на Д. Х., а още повече, че знаят за този инцидент единствено и само от разказа на г-н Х..

Неоснователно се поставя под съмнение извода на съда, че ищецът Д. Х. реално е претърпял неимуществени вреди от обидите, и че те са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното спрямо него деяние на 21.05.2023г. от З. Ю., като липсват доказателства в подкрепа на подобно съмнение. Твърди се, че са доказани всички елементи от фактическия състав обуславящ деликтната 3 отговорност. Правилно съда е приел за безспорно установено настъпилия вредоносен резултат, вследствие на обидите от страна на З. Ю.. Доказано е, че неимуществени вреди са реално изтърпяни от момента на деянието извършено на 21.05.2025 г. и след него. Тези факти са безспорно установени и доказани, чрез свидетелите- очевидци сем.П. по НЧХД 70/2024г. и при изслушването на свидетелите по гр. дело 273/2024г. - Д. и С., така и от отговорите дадени от Д. Х., на поставените му по реда на чл.176 ГПК. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба на З. Ю. и бъде потвърдено решението в обжалваната осъдителна част.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1492/27.05.2025г. и от Д. И. Х. чрез пълномощника му адв.Ф. Т. в отхвърлителната му част, и в частта, с която е осъден да заплати на З. А. Ю. разноски по делото в размер на 400 лева, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Излагат се довод, че съдът не е анализирал задълбочено представените по делото писмени и гласни доказателства, относими за правилното решаване на делото при определяне размера на неимуществените вреди. По отношение на обезщетението, което следва да се присъди за претърпените неимуществени вреди, законодателят е дал възможност на съда да преценя във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер, съгласно чл.52 от ЗЗД. Това означава да бъде определен справедлив паричен еквивалент на болките и страданията, понесени от увреденото лице.

Тази преценка не е субективна, а следва да бъде изведена на база фактически и правни изводи, след задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства събрани и проверени по време на съдебното дирене. Приетия от съда размер от 2 000 лева е крайно недостатъчен да бъдат репарирани претърпените от молителя Д. Х. неимуществени вреди и е видимо несправедлив. Решението противоречи и на установената съдебна практика, в която само за една от нанесените обиди съдилищата определят суми от 2 000 лева. Неправилно са изводите на съда, че обидите не са публични, тъй като те са станали достояние до много широк кръг от хора, непосредствено след тяхното отправяне са били чути от свидетелите-очевидци при нанасянето им на 21.05.2023г.