Решение № 46 от 21.02.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. С., 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20242230201552 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по жалба на И. Х. П. против НП №240804- 008180/16.10.2024г. на началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- С., с което на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП са му наложени на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП наказания „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ТРИ месеца и за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 150 лева. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован за съдебно заседание не изпраща свой представител.

Изразява становище по жалбата като счита наказателното постановление за 1 законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 28.09.2024г. полицейските служители, свидетелят В. Ч. и началникът на сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- С. Д.К. изпълнявали специализирана полицейска операция по контрол на правилата за движение по пътищата в общ. С.. Движейки се по бул. „Г. Данчев“ се разминали с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №.........., който издавал специфичен звук и от ауспуха му излизали големи кълбета черен дим. Те направили обратен завой и последвали въпросния автомобил по ул. „Владислав Очков“, където го спрели. Извършили проверка на водача, при което констатирали нарушение по автомобила. Констатирали, че част от предното панорамно стъкло било затъмнено с тъмна лента и допълнително били поставени лед светлини на предната броня. Имало монтирано някакво устройство под бронята от което стърчали тръби. Били повикани за съдействие други полицейски служители, сред които бил св. Г. Г., който съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение като приел, че са извършени четири нарушения: 1. Че се движи със значителна техническа неизправност, което представлява нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; 2. Нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП- собственик или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение; 3. Чл.105, ал.1 от ЗДвП- ограничена е видимостта (намалена прозрачност) през челното или страничните стъкла на автомобила осигуряващи видимостта на водача към пътя; 4. Чл.6, т.2 от ЗДвПводач отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно постановление като на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушението на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. На основание чл.185 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за 2 нарушение на чл.105, ал.1 от същия закон. На основание чл.175, ал.5 от ЗДвП наложил на жалбоподателя две наказания „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ТРИ месеца за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Г. Г. и В. Ч., тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

По несъмнен начин се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят И. П. на 28.09.2024г. в 22,23 часа е управлявал лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №.......... в гр. С., по бул. „Г. Данчев“.

Съдът счита, че неправилно е описано в акта за установяване на административно нарушение нарушението по чл.146, ал.1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства регистрирани извън държавите членки на Европейския съюз или друга държава- страна по споразумението за Европейското икономическо пространство се извършват при условия и по ред определен с Наредба от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Следователно тази разпоредба е бланкетна и препраща към разпоредбите на Наредба №Н- 3/18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства регистрирани извън държавите- членки на Европейския съюз, или друга държава- страна по Споразумението за Европейското и икономическо пространство. В конкретния случай и в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление е 3 посочено, че нарушението се изразява в това, че са добавени компоненти, а именно ограничена е видимостта на предно панорамно стъкло като в горната част е поставена лента по цялата ширина на стъклото с дебелина около 15 сантиметра. Според разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Според разпоредбата на чл.105, ал.2 от ЗДвП ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.

Видно е, че законодателят е предвидил изключение от забраната на първата алинея на този чл.105 от ЗДвП само за задното и страничните стъкла на задните врати и то ако автомобилът е оборудван с огледала за виждане назад от двете му страни. Основателно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е следвало да се измери прозрачността на стъклото в горния му край, където е била поставена 15- сантиметровата лента и ако пропускливостта на това фолио е по- малка от 70% да го санкционира.

Много общо е описал нарушението наказващият орган „ограничена е видимостта (намалена прозрачност) през челното или страничните стъкла на автомобила, ограничаващи видимостта на водача към пътя“. Няма конкретика, а именно предното стъкло или страничните са с намалена прозрачност. Като не е посочил наказващият орган точно какво нарушение е извършено от жалбоподателя е нарушено правото му на защита, а това винаги води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Ето защо съдът счита наказателното постановление в тази част за незаконосъобразно и следва да го отмени.

Относно нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът счита, че неправилно е описано, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в самото наказателно постановление като не е посочено в какво се изразява техническата неизправност. Изписано е само движи се със значителна техническа неизправност на ППС, но не е посочено в какво се изразява тази значителна неизправност. В Наредба №Н- 32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС в т.4 12 от Приложение №5 е посочено изрично и подробно в какво се изразява техническата неизправност на допълнителните светлини и светлоотражатели.

4

В обжалвания акт е посочено само, че техническата неизправност се изразява в това, че са включени допълнителни габаритни светлини в предната част на МПС- то. Като не е посочено в какво се изразява тази неизправност е нарушено правото на защита на жалбоподателя и той не може да разбере какво точно нарушение е извършил. По принцип поставянето на допълнителни светлини не е забранено, но има определени изисквания, които следва да бъдат спазени и това се проверява изключително от пунктовете за годишни технически прегледи. Това, че лицето е преминало периодичния годишен технически преглед и не са констатирани такива нарушения не пречи на по- късен етап да се монтират такива габаритни светлини, които да не съответстват на изискванията по цитираната по- горе Наредба. В Приложение №5 на Наредба №Н- 32/16.12.2011г., част 4.1 „Фарове“ са описани възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. По- конкретно в т.4.1.1 „Съответствие с изискванията“ по отношение на фаровете в буква „а“ е посочено, че в констатирани случаи, при които лампата, излъчваният цвят, позицията, яркостта или маркировката не са в съответствие с изискванията се категоризира като „значителна неизправност“. За да бъде преценено дали е в съответствие или не с изискванията, на първо място следва да бъде отбелязано, че в посоченото приложение №5 от цитираната Наредба като бележка е отбелязано, че под „изисквания“ се имат предвид изискванията за одобряване на типа към датата на одобряване, първа регистрация или пускане в употреба за първи път, както и задълженията за преоборудване или на националното законодателство на държавата на регистрация. В конкретния случай в наказателното постановление е следвало да бъде посочено, че тези добавени допълнителни габаритни светлини не отговарят на изискванията на правило №48 на ИКЕ на ООН. Тези причини за неизправност са приложими само, когато е проверено съответствието с изискванията. На следващо място, обаче съдът следва да отбележи, че съгласно т.5.15. от Правило №48 на ИКЕ на ООН- Единни предписания относно одобрението на превозни средства по отношение монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация, цветовете на светлината, излъчвана от фаровете трябва да бъдат следните: 1. Фар за дълги светлини: Бял и 2. Фар за къси светлини: Бял. От друга страна от показанията, както на актосъставителя Г. Г. и свидетеля В. Ч. се установява, че всъщност имало поставени няколко допълнителни светлини, но не е посочен какъв е цветът на тези светлини за да се прецени дали е от 5 тези, които позволява правило №48 на ИКЕ на ООН. От гореизложеното следва, че описанието на нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение, по никакъв начин не се съпоставя и не кореспондира с хипотезата описана в т.5.15. от правило №48 на ИКЕ на ООН, т. е. не може да бъде конкретно определено дали изобщо така поставените допълнителни светлини не отговарят на поставеното изискване, за да бъде изобщо определено, че се касае за техническа неизправност- значителна или друга. За да не бъде нарушено правото му на защита е следвало, както актосъставителят, така и впоследствие административнонаказващият орган да посочи точно в какво се изразява значителната техническа неизправност. Като не е сторил това административнонаказващият орган е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Относно нарушението по чл.146, ал.1 от ЗДвП съдът счита, че неправилно, както актосъставителят така и наказващият орган не са посочили в какво се изразява изменението на конструкцията на лекия автомобил без съответното разрешение. Посочено е в наказателното постановление, че като собственик допуска движението на автомобила с изменение на конструкциятав предна част на автомобила е поставен интеркулер. Не е описано какво представлява този интеркулер, как е свързан, къде е свързан и дали въобще се касае за интеркулер. По този начин му е нарушено правото на защита на жалбоподателя, защото той не може да разбере в какво се състои нарушението, което е извършил за да може да организира своята защита.