Решение № 540 от 27.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6269/2021
- Вид
- Решение № 540
- Подписан
- 27.01.2025
- Състав
- Кирил Стайков Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 4 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 1 т. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 24 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- § 1, ал. 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
РЕШЕНИЕ
№ 540 гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20211100106269 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ:
Ищецът Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ, преименувана от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – КПКОНПИ, съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР към Закона за противодействие на корупцията/ е предявил искове срещу Г. Т. С., ЕГН **********.
Ищецът с исковата молба твърди, че Г. Т. С. е привлечен като обвиняем за престъпление попадащо в чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗОНПИ. Инициирана била проверка по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ за периода 25.07.2009 г. – 25.07.2019 г. Доходите, приходите и източниците на финансиране за целия период били в размер на 2 059 430.78 лв. Обичайните и извънредни разходи общо в размер на 315 093.05 лв. Установен бил нетен доход в размер на 1 743 737.73 лв., респ. установено било несъответствие в размер на 1 234 020.29 лв. Иска се отнемане на имущество на стойност 1 498 372.49 лв.
С влязло в сила протоколно определение от 06.06.2024 г. е допуснато изменение на предявения иск на основание чл. 214 ГПК, като е прекратено частично производството на основание чл. 233 ГПК относно претенциите на основание чл. 151, вр. чл. 142, ал.2, т.1, вр. чл. 141 ЗОНПИ, а именно: сума в размер на 5200 лв. пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка Фолксваген, модел „Пасат, с рег. № *******, сума в размер общо на 102 091.22 лв. представляваща вноски по разплащателна сметка открита в ОББ АД с титуляр Г.
Т. С. и сумата в размер общо на 50 051.27 лв. представляваща вноски от трети лица по разплащателна сметка в ОББ АД с титуляр Г. Т. С., като общият размер на претенцията е намален предвид частичното прекратяване на иска от 1 498 372.49 лв. на 1 341 030 лв.
Към настоящия момент претенцията на КОНПИ за отнемане на имущество е за сумата от 1 341 030 лв., като предмет на производството на основание чл. 142, ал.2, т.1, вр. чл. 141 ЗОНПИ са:
- недвижим имот – къща с кадастрален номер 8978104DF4987N000 1DU, с 1 местоположение на имота Кралство Испания C/RAMBLA, 40, 1 В в гр. Матаро с пощенски код 08302, номер в имотен регистър – № 3 на гр. Матаро, като недвижим имот в Кабрера де Мар № 5280, под номер/референция (IDUFIR): *******;
- лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „G500“ с рег. № *******.
Постъпил е отговор на исковата молба. Твърди се нередовност на исковата молба.
Излагат се съображения за недопустимост на претенциите поради пороци в административното производство, развило се пред КОНПИ, както и поради това, че спрямо ответника липсвала влязла в сила присъда или друг акт на наказателен съд за престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Твърди се недопустимост и поради това, че предявеният иск за отнемане на къща в Испания попадал в обхвата на чл. 24 от Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета. По същество намира претенциите за неоснователни. Липсвало несъответствие. Установеният нетен доход надвишавал наличното в края на проверявания период имущество. Намира, че сумите, които са постъпили от трети лица, следва да се считат за законен източник на средства.
Неправилно не били отчетени приходи от договор за заем и дивиденти. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Представено е решение № 1181 от 12.05.2021 г. на КПКОНПИ за образуване на производство, както и решение № 451 от 20.05.2024 г. на КОНПИ с оглед изменение размера на претенцията и частичния отказ на иска.
По делото се установява от представеното уведомление от Специализирана прокуратура № 1394/2018 г., постъпило в Комисията на 10.07.2019 г., и постановление за привличане на обвиняем от 27.06.2019 г. по ДП № 128/2018 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 1394/2018 г. по описа на Специализирана прокуратура, че ответникът Г. Т. С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК.
Тъй като престъплението, за което ответникът е бил привлечен като обвиняем, е предвидено в чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗОНПИ /загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г./, Комисията е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото му с протокол № ТД10-СФ/УВ-10214 от 25.07.2019 г. на директора на ТД на КОНПИ – София, която е обхванала период от 10 години назад.
От ДП № 128/2018 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 1394/2018 г. по описа на Специализирана прокуратура са отделени материали, вкл. и относно Г. Т. С., привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК. По отделените материали е образувано ДП № 213/2019 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 2551/2019 г. на Специализирана прокуратура.
Видно от постановление от 30.12.2021 г. по ДП № 213/2019 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 2551/2019 г. на Специализирана прокуратура наказателното производство спрямо Г. Т.
С. е прекратено.
От постъпило писмо от Кралство Испания с вътрешен № ЦУ 01/23291 от 08.10.2019 г. се установява, че проверяваното лице е собственик на къща с кадастрален номер 8978104DF4987N0001DU. Местонахождението на имота е C/RAMBLA, 40, 1°В в гр. Матаро с пощенски код 08302. Номер в имотен регистър № 3 на гр. Матаро, като недвижим имот в Кабрера де Мар № 5280, под номер/референция *******. От допълнителна информация, предоставена от Кралство Испания, с вътрешен № ЦУ 01/23291 от 08.10.2019 г. се установява, че проверяваното лице е закупило недвижимия имот на 27.06.2016 г. за сума в размер на 572 400 евро, равняващи се на 1 119 517.10. Плащането е извършено чрез 2 регистриран банков чек.
Установява се от справка в Централна база КАТ, че Г. Т. С. е записан като собственик на лек автомобил Мерцедес, модел „Г500“, с рег. № *******, рама № WDB4632021X178333, двигател № 2739330299169, дата на първа регистрация 13.11.2008 г. Автомобилът е придобит с договор за покупко-продажба на МПС на 27.04.2016 г. от Рент лукс мобил ЕООД за 2 300 лв. /договорът е представен по делото на л. 22-23 от том II/.
С определение № 70 от 16.11.2020 г. по гр. д. № С-71/2020 г. СГС е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху лек автомобил Мерцедес Г 500, рег. № СА *******, рама № WDB4632021H178333, двигател № 2739330299169 и запор върху банкова разплащателна сметка в евро BG ******* в Обединена българска банка АД с титуляр Г. Т. С. до размер на 157 342.49 лв., обезпечителната заповед е издадена на 16.11.2020 г. /л. 146-147, том V/.
С определение № 2818 от 23.12.2020 г. по ч. гр. д. № СП 3872/2020 г. на САС е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху къща с кадастрален номер *******, местонахождението на имота е C/RAMBLA, 40, 1°В в гр. Матаро с пощенски код 08302, номер в имотен регистър № 3 на гр. Матаро. Издадена е обезпечителна заповед от 22.01.2021 г. С определение № 85 от 09.03.2022 г. по ч. гр. д. № 204/2022 г. на IV г. о. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване определение № 2818/23.12.2020 г., поправено с определение № 217/22.01.2021 г., постановени по частно гр. дело № СП3872/2020 г. на САС.
Предвид датата на влизане в сила на определението тримесечният срок по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ е спазен, а и санкционната последица от неспазването на срока за предявяване на иска по чл. 153, ал. 1 ГПК, респ. за представянето на доказателства за това по обезпечителното производство – тримесечен от последния акт по налагане на обезпечителните мерки – е отмяна на наложените обезпечителни мерки на осн. чл. 153, ал.
4 от ЗПКОНПИ вр. с чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК, а не преклудиране /погасяване/ правата на Комисията за предявяване на искове за отнемане.
От приетата по делото СОцЕ се установява, че към м.06.2016 г. пазарната стойност на къща с кадастрален номер *******, местонахождението на имота е C/RAMBLA, 40, 1°В в гр.
Матаро с пощенски код 08302, номер в имотен регистър № 3 на гр. Матаро, като недвижим имот в Кабрера де Мар № 5280, под номер/референция *******, е 1751 091 лв. – номинална инфлационна стойност и 2 079 193 лв. реална инфлационна, а към м. май 2021 г. пазарната стойност на имота е 1 936 530 лв. – номинална инфлационна и 2 097 159 лв. – реална инфлационна.
От приетата по делото САТЕ се установява следното:
- пазарната стойност на л. а. Мерцедес “G500” с ДК № СА ******* към м.04.2016 г. е 123 295 лв., а към м.05.2021 г. – 85 401 лв.;
- пазарната стойност на л. а. Фолксваген Пасат с ДК № ******* към м.12.2015 г. е 25 913 лв.;
- пазарната стойност на л. а. л. а. Фолксваген Пасат с ДК № ******* към м.04.2016 г. е 24 645 лв.;
- пазарната стойност на л. а. Ролс Ройс, модел „Wraith“ с ДК № *******Р към 15.08.2017 г. е 387 954 лв., а към 02.10.2017 г. – 384 196 лв.;
От приетата по делото СИкЕ се установява, че наличните парични средства по банкови сметки на Г. Т. С. към началото на изследвания период са в размер на 108 959.48 лв.
Прието е, че общият размер на приходите на Г. Т. С. за периода 25.07.2009 г. – 25.07.2019 г. е 3 219 488.98 лв. /като в тази сума са включени получен заем от 782 332 лв., суми от отчуждени МПС-та 408 841 лв. и дивидент за 2016 г. от 412 680.13 лв./. Общият размер на обичайните и извънредните разходи на Г. Т. С. за периода 25.07.2009 г. – 25.07.2019 г., ако преводите към чуждестранни банкови сметки не са включени в анализа като разходи са в 3 размер на 368 573.04 лв., а ако преводите към чуждестранни банкови сметки са включени в анализа като разходи – 940 645.70 лв. Размерът на нетните доходи на Г. Т. С. за периода 25.07.2009 г. – 25.07.2019 г., ако преводите към чуждестранни банкови сметки не са включени в анализа като разходи е 2 850 915.94 лв., а ако преводите към чуждестранни банкови сметки са включени в анализа като разходи – 2 278 843.28 лв. Вещото лице е посочило, че Г. Т. С. е получил преводи по банкови сметки от трети лица в размер на 224 290.85 лв. Разходите за придобиване на имущество, което е налично към края на проверявания период е определена в размер на 2 203 488 лв., а разликата между придобитото имущество в края на проверявания период и наличното имущество към началото на периода е в размер на 2 204 988 лв. По зададен въпрос от съда и използване на реална инфлационна стойност на недвижимия имот, вещото лице е посочило, че, ако към разходите не са включени разходите за придобиване на имущество, за вноски в банкови сметки, получени средства от трети лица и вноски на каса в банкови сметки на контролирани дружества, липсва несъответствие в размера, посочен в ЗОНПИ. При включването на тези суми в изчисленията, според вещото лице е налице несъответствие в размер на – 2 453 164.11 лв.
Назначена е допълнителна СИкЕ, в която е прието, че общо приходите за процесния период на ответника са 2 019 825.13 лв. /като в тази сума не са включени дивидент 412 680.13 лв., получен заем от 2016 г. в размер на 782 332 лв., както и получени по банков път преводи от трети лица/, разходите са определени в размер на 734 653.95 лв., а нетният доход е в размер на 1 285 171.18 лв. Наличното имущество в края на проверявания период е оценено на 1 485 800.07 лв.
По допустимостта на претенцията:
Претенцията е допустима.
Искът за отнемане в полза на държавата на правото на собственост върху недвижим имот по реда на ЗОНПИ, не е иск, който има за предмет вещни права върху недвижим имот по смисъла на чл. 24, § 1, ал. 1 Регламент (ЕС) 1215/2012. Той е конститутивен иск - чрез него държавата /в лицето на процесуалния си субституент КОНПИ/ упражнява субективно материално потестативно право да отнеме принудително и безвъзмездно имуществени права, като предмет на отнемането са тези имуществени права на ответника, които се включват в незаконно придобитото имущество. Когато в това незаконно придобито имущество е включено право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, същото е предмет на отнемането, ако искът е основателен, но това е едва санкционната последица от уважаването на иска. Самият правен спор по делото обаче няма за предмет и не е относно съществуването и принадлежността на вещното право върху имота, тъй като спорът се предпоставя именно от това, че имотът е придобит от ответника, но това придобиване е незаконно и именно от ответника се претендира отнемането му. Съществото на правния спор по делото е относно законността на придобиването на вещното право от ответника, респ. относно възникването и съществуването в полза на държавата на потестативното право да отнеме това вещно право на ответника върху имота, когато то е незаконно придобито. Когато недвижимият имот се намира в чужбина, спорът за отнемането му в полза на българската държава по реда и при наличието на материалноправните предпоставки на ЗОНПИ е от изключителната компетентност на българския съд.