Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3906 от 27.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44118/2025
Вид
Решение № 3906
Подписан
27.02.2026
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3906 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110144118 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Д. С., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ул. ,,Витиня” № 4, вх. Б, ет. 2, ап. 3, срещу Факултет по дентална медицина, код по БУЛСТАТ: .........., със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. ,,Георги Софийски” № 1, представлявано от декана Б.К.Б., към М. – гр. София, код по БУЛСТАТ: .......

В исковата молба ищецът твърди, че бил служител при ответника по силата на Трудов договор № 1163/31.07.2015 г., като заемал длъжност „Снабдител, доставчик“. Договорът бил сключен като срочен за период от една година – до 02.08.2016 г., като след тази дата служителят продължил да изпълнява служебните си задължения без възражение или противопоставяне от страна на работодателя, поради което на основание чл. 69, ал. 1 КТ срочният трудов договор се бил превърнал в договор за неопределен срок.

На 01.01.2021 г. длъжностната характеристика на служителя била изменена и му била връчена нова такава.

Ищецът твърди, че на 26.06.2025 г. А.Т. – гл. счетоводител на ФДМ, изготвил Доклад с вх. № 2331/26.06.2025 г. с приложения към него, в който посочил, че ищецът бил нарушил трудовата дисциплина, като в периода от месец април 2025 г. до месец юни 2025 г. били постъпили заявки от него с приложени към тях разходооправдателни документи. Първата заявка била във връзка с необходимостта от закупуването на два броя винетки на двата служебни автомобила на стойност от около 200,00 лв. с вкл. ДДС. Заявката била подадена сутринта на 03.04.2025 г., като до късния следобед нямало поставена резолюция по нея поради отсъствието на декана на ФДМ. Ищецът бил разговарял с друг служител – В.В., на 02.04.2025 г., от когото установил, че на 04.04.2025 г. предстояло пътуване в провинцията със служебния автомобил ,,Фолксваген Шаран”, поради което изготвил и подал заявката за разрешаване да направи разход за закупуване на винетките в съответствие с изискванията на закона. Поради липсата на отговор от страна на декана преди края на деня на 03.04.2025 г., ищецът бил отишъл и закупил с лични средства винетки на двата служебни автомобила, които му били поверени.

На 07.04.2025 г. деканът постановил резолюция на заявката, с която разрешил да се закупи винетка само на единия служебен автомобил. По отношение на така описаното дисциплинарно нарушение не било наложено дисциплинарно наказание на ищеца.

Второто твърдяно в доклада нарушение било свързано с необходимостта от 1 извършване на ГТП и заплащане на застраховка „Гражданска отговорност“ и „Каско“ на единия от служебните автомобили, като на 05.06.2025 г. била подадена заявка с приложена оферта за сключване на двете застраховки от ЗАД „А.“.

На 06.06.2025 г. била поставена резолюция да бъдат представени три оферти от застрахователни брокери, поради което ищецът предоставил още две оферти от две различни застрахователни дружества.

На 30.06.2025 г. били поискани писмени обяснения от ищеца с резолюция от същата дата, написана върху доклада на главния счетоводител. В определения срок ищецът предоставил писмено обяснение от 04.07.2025 г. Въпреки обясненията и липсата на дисциплинарно нарушение, на 17.07.2025 г. била издадена Заповед № 307 за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“. Към момента на издаването на заповедта ищецът ползвал част от годишния си платен отпуск, поради което същата му била връчена на 21.07.2025 г.

Ищецът излага твърдения, че заповедта не била мотивирана и не съдържала задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ.

Поради изложеното моли процесната заповед да бъде отменена. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Заявява, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не била свързана със закупуването на винетки за двата служебни автомобила. Оспорва твърдението, че заповедта не била мотивирана и не отговаряла на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В атакувания акт конкретно били посочени нарушителят, нарушението, времето на извършване, наказанието и законният текст, въз основа на който се налагало наказанието. Сочи, че съгласно практиката на ВКС не било необходимо заповедта да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не били изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред били нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ било извършено.

Допълва се, че не отговаряло на обективната истина твърдението в исковата молба, че всички разпореждания на работодателя били изпълнени, тъй като ищецът не бил изпълнил разпореждането на работодателя да представи три оферти за застраховки „Гражданска отговорност“ и „Каско“. Вместо това бил представил само две оферти, а със заявката си от 04.06.2025 г, бил представил вече сключени застрахователни полици от ЗАД „А.“ за застраховка „Гражданска отговорност“ и „Каско“, преди да е получил становището на работодателя. Представянето на вече сключени застрахователни договори било извън рамките на разпореждането на работодателя и служителят нямал право да извършва такова действие. Посочва, че ищецът не бил изпълнил задължението си по т. 1 от длъжностната си характеристика – да проучи най-благоприятните ценови равнища на автомобилни застраховки, тъй като сключените от ищеца застрахователни полици за застраховки „ГО“ и „Каско“ със ЗАД „А.“ били на по-висока обща стойност (1606 лв.), за разлика от цените, предлагани от другите застрахователни дружества.

При така изложените обстоятелства работодателят бил преценил, че за извършеното нарушение следвало да се наложи най-ниското по степен наказание - ,,забележка”.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.07.2015 г. между страните по делото е сключен Трудов договор № 1163, по силата на който е възникнало срочно трудово правоотношение, в рамките на което служителят е изпълнявал длъжност ,,Снабдител, доставчик” с код по НКПД: 4321.

Задълженията на служителя са описани във връчената му на 01.01.2021 г. и приложена по делото длъжностна характеристика.

На 26.06.2025 г. е бил изготвен Доклад с вх. № 2331 от А.Т. – Главен счетоводител на Факултет по дентална медицина, адресиран до декана на МУ-ФДМ, проф. д-р Бойко Бонев.

От съдържанието на този документ се извличат данни за извършени от ищеца нарушения на 2 трудовата дисциплина, изразяващи се в закупуване от ищеца на два броя винетки за служебни автомобили при разпореждане от страна на работодателя за закупуване само на един брой винетка, както и заплащане на две застрахователни полици на обща стойност от 1606,00 лв.

Видно от приложената по делото Заявка с вх. № 2009/05.06.2025 г., ищецът е отправил до работодателя искане да се извърши плащане по застраховка ,,Гражданска отговорност” и застраховка ,,Каско” на служебен автомобил марка ,,Фолксваген”, модел ,,Транспортер”, рег. № СВ6662АМ на ориентировъчна стойност от около 1800,00 лв. с ДДС.

По делото са представени застрахователна полица за застраховка ,,Гражданска отговорност” № BG/11/125001822235 и застрахователна полица за застраховка ,,Каско” № 0306Х1016587, като и двете полици са подписани единствено от застрахователя и не е положен саморъчен или електронен подпис от страна на застраховащия.

Приложени са още оферта от ЗК ,,Лев Инс” и от ЗАД ,,ОЗК-Застраховане” АД от 06.06.2025 г., адресирани до ответника по настоящото дело, касаещи застраховка ,,Каско” и застраховка ,,Гражданска отговорност” на МПС марка ,,Фолксваген”, модел ,,Транспортер”, рег. № СВ6662АМ.

На 17.07.2025 г. със Заповед № 307 на служителя – ищец по настоящия правен спор, е било наложено дисциплинарно наказание ,,забележка” на основание чл. 195, ал. 1 вр. с чл.

188, ал. 1, т. 1 и чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ поради неизпълнение на ,,разпореждането за заявка № 2009/05.06.2025 г.”. Екземпляр от заповедта е бил връчен на служителя на 21.07.2025 г. срещу подпис.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал.

1, т. 7 КТ за отмяна на наложеното със Заповед № 307/17.07.2025 г. дисциплинарно наказание ,,забележка”.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника и налагане на твърдяното дисциплинарно наказание ,,забележка”, като тези обстоятелства са обявени за безспорни с Определение № 43546/20.10.2025 г. на СРС, 53 състав.

Oтветникът следва да докаже, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, които се извеждат от императивните разпоредби на чл.

193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно, че: 1/ за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и същата е надлежно връчена на провинилия се служител; 2/ на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него;

3/ са спазени сроковете за налагане на наказанието; 4/ извършено е описаното в заповедта виновно нарушение на трудовата дисциплина; 5/ наложеното наказание е съответно на нарушението.

За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане и най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението (Решение № 764 от 001.12.1998 г. по гр. д.

№ 1738/1997 г. на Върховен касационен съд, III г. о.).

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието, както и законният текст, въз основа на който се налага. От събраните по делото доказателства, съдът установява, че е издадена писмена Заповед № 307/17.07.2025 г., която съдържа индивидуализация на работника, като е посочено неговото име и длъжност.

На следващо място, заповедта съдържа законното основание за налагане на наказанието, а именно чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ, както и вида на наложеното наказание ,,Забележка”.

3

Процесната заповед е връчена на ищеца на 21.07.2025 г., видно от положения в заповедта подпис, с което е спазено изискването на чл. 195, ал. 2, съгласно което заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването.

По-нататък съдът констатира, че са спазени изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ за изслушване на работника или служителя преди постановяване на заповедта, доколкото му е изискано писмено представянето на обяснения и такива са били дадени на 04.07.2025 г.

По отношение на интервалите от време, в които работодателят може да упражни правото си да реализира дисциплинарна отговорност, разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ предвижда преклузивни срокове, след изтичането на които субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира.

Откриването на нарушението следва да се свързва с узнаването му, а то е факт тогава, когато наказващият орган е получил достатъчно информация относно неговите субективни и обективни признаци - извършител, време и място на извършване, в какво се изразява, при какви обстоятелства е осъществено (Решение № 1563 от 12.12.2007 г. по гр. д. № 2674 / 2004 г., III г. о. на ВКС; Решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036 / 2011 г. на Върховен касационен съд). В конкретния случай сроковете за налагане на наказанието, предвидени в чл. 194, ал. 1, са спазени, доколкото нарушението е открито и извършено на 06.06.2025 г., а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание датира от 17.07.2025 г.