Решение № 12724 от 19.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12724 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110157347 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [***********] срещу Е. Р. И. и И. Е. И., за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 30617/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът [***********] твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу тримата длъжници настоящи ответници за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [***********].

Тъй като издадената заповед била оспорена, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните 1 тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [***********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [***********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [***********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.

Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато за установено, че двамата ответници дължат солидарно на ищеца сумата от 2 807,14 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в [***********], за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 403,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2022 г., сумата от 53,87 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 31.05.2022 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответниците, предявените искове се оспорват като недопустими, неоснователни и недоказани. Изразява се становище, че претендираните суми са „измислени, неверни, неоснователно завишени“, водещи до неоснователно обогатяване, престъпления и злоупотреба с монополно положение.

Прави се възражение за изтекла давност. Оспорват се представените към исковата молба справки и се изразява становище относно тяхната доказателствена стойност.

2

Сочи се установено различие между издаваните кредитни известия и общата фактура.

Излага се доводи за водена невярна счетоводна отчетност от страна на ищцовото дружество. По изложените в отговорите доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по производството разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца - [***********] изразява становище, че е изготвяло дялово разпределение за процесния недвижим имот в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя писмени доказателства – талони за отчет и изравнителни сметки.

В предоставения му на основание чл.149, ал.3 ГПК срок, процесуалния представител на ответниците не е депозирал писмена защита.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 30617/2022 г. по описа на СРС е, че по заявление на [***********] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците – настоящи ответници да заплатят солидарно на кредитора сумите, както следва: сумата от 2 807,14 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 403,64 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2022 г., сумата от 53,87 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,29 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 31.05.2022 г

С разпореждане от 25.06.2019 г. съдът е указал на заявителя, че срещу заповедта са подадени възражения от двамата длъжници, поради което може да предяви иск за установяване на оспореното вземане. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55, том I, рег.№ 2131, дело № 49/2004 г. по описа на Ралица Янкова, нотариус с район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че ответникът И. Е.

И. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия през исковия период.

Видно от приложения по делото нотариален акт е, че на ответниците е отпуснат банков кредит, който ответника И., със съгласието на своята съпруга, е обезпечил чрез учредяване на договорна ипотека върху процесния недвижим имот в полза на банката.

По делото е приложено заявление - декларация от 06.05.2009 г. ответника И. до 3 ищцовото дружество относно открИ.е на партида за ТЕ за битови нужди, в което е посочил, че домакинството се състои от 1 член.

Видно от приложения по делото Акт за сключен граждански брак е, че ответниците са сключили такъв на 30.09.2008 г.

По делото е приложен протокол от проведено на 09.11.2011 г. Общо събрание на етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е отразено решение за сключване на договор с нов топлинен счетоводител – Нелбо. Към протокола е приложен списък на етажните собственици, сред които и ответника И..

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, относим само към част от исковия период.

По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот, без данни за съставител.

По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки и талони за отчет на уредите, съдържащи подпис за клиент.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в процесния апартамент ФДР е разпределяла топлинна енергия за отопление по отчет на 5 бр. ИРРО и от сградна инсталация. Потреблението на топла вода в имота е по отчет на двата водомера. Вещото лице е посочило още, че пред ФСР не са депозирани възражения относно разпределената ТЕ и издадените изравнителни сметки. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 2861,01 лева – главница, в т.ч. сумата от 53,87 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 412,93 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 9,29 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със 4 съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Разпечатката съдържа 39 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4049b74d-c1c6-4f3f-a642-a14c0c1ddd0e