Решение № 3813 от 06.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3813 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИН като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110141029 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 222613/08.07.2024 г. на Б. Е. Б., ЕГН **********, гр. София, кв. „Б“, ***, чрез адвокат Е. И. Д., със съдебен адрес: гр.

София, бул. „В“ 43, ет.3, ап.1, срещу А. М. Д., с адрес: гр. София, ***, ет.3, чрез адвокат А. И., със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 4, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени от ответника на ищеца неимуществени вреди, възникнали вследствие на разпространените от А. М. Д. твърдения, обективирани в становище, депозирано на 12.08.2021 г. по гр.д. № 2045/2021 г. на Софийски апелативен съд, съставляващи клеветнически изявления, а именно, че Б. Б. бил „поименно посочен като участник в опит за измама на българската държава при преговорите за приватизация на „П“ в арбитражно решение .... № ARB/03/24, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2021 г., до окончателното плащане, както и направените по делото разноски, с правно осНние на иска чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответницата А. Д. е разпространила пред Софийския апелативен съд клеветнически и неверни твърдения, накърняващи репутацията и обществено положение на ищеца. По дело №2045/2021 г. на Софийския апелативен съд ответницата в качеството си на процесуален представител на КД заявила, че ищецът е „поименно посочен като участник в опит за измама на българската държава при преговорите за приватизацията на „П“ в арбитражно решение на Вашингтонския арбитраж (дело ARB/03/24). Според ищеца това изявление е невярно и с клеветнически характер, като уронва репутацията му на почтен гражданин.

Ищецът сочи, че в арбитражното решение няма доказателства, които да го свързват с измама, а напротив – неговата работа като консултант е оценена положително. Вследствие на изявлението на адв. Д. ищецът твърди, че е преживял емоционален стрес, чувство на обида и гняв, което е оказало негативно въздействие върху здравето му, работоспособността, както и на репутацията му в обществото.

Твърди, че е публична личност с утвърдена от десетилетия репутация и добро име, притежава изострено чувство за справедливост, което го ангажирало с различни благотворителни проекти и инициативи, включително такива, насочени към борба с 1 корупцията и утвърждаване принципите на върховенството на закона и на правовата държава. За да защити доброто си име, ищецът завел две дела срещу КД, но те не са довели до удовлетворяващ го резултат, тъй като съдът е оправдал Дачев, приемайки, че изявленията са направени от неговия процесуален представител. Претендира обезщетение от ответницата, като счита, че тя е извършила умишлени действия, които целят да опетнят неговото добро име и обществена репутация. Ищецът твърди, че свободата на изразяване на ответницата надхвърля границите на допустимото и накърнява личното му достойнство и морални ценности. Претендира неимуществени вреди в размер на 20 000 лева., ведно с лихвата от датата на увреждането до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.1 ГПК, като оспорва предявения иск като неосНтелен. Претендира заплащането на направените от ответницата разноски по делото, както и адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните събраните по делото релевантни за правния спор доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира за установеното от фактическа и правна страна следното:

Представени са множество писмени документи по делото, приложени на лист от 17 до 26, от лист 31 до лист до лист 176, от лист 219 до лист 272, от лист 301 до лист 377, като част от документите не са допуснати и приети по делото, като недопустими или неотносими. Недопустими се явяват представените автобиография, удостоверения, касаещи качествата на ищеца, приложени към исковата молба (л.35-131 от делото). Нечетлив се явява представения препис от арбитражното решение, представено от ищеца и приложено на листи от 137-172 от делото.

Ищецът е представил документи под опис, от които е видно, че Красимир Банчев Дачев е бил признат за невиновен в повдигнатото му обвинение, че на 12.08.2021 г. в писмено становище, депозирано пред Софийски апелативен съд по гр.д. № 2045/2021 г. разгласил позорно обстоятелство и е приписал престъпление на Б. Е. Б., а именно: „Б. Б. е посочен като участник в опит за измама на Българската държава при преговорите за приватизацията на „П“, с присъда по НЧХД № 17514/2021 г. на СРС, НО, 107 състав. В мотивите си към присъдата, съдът е приел, че процесният израз е наличен в становището, депозирано от името на Красимир Банчев Дачев чрез пълномощника му адвокат А. Д., ответник по настоящото производство, по в.гр.д. № 2045/2021 г. по описа на САС. Съдът е приел в мотивите, че цялото изречение, в което е налична и инкриминираната част, е както следва: „За почтеността на Б. Б. е коментирано в мотивите на Решение по .... ДЕЛО № ARB/03/24 на Вашингтонският арбитраж по делото „П“, където съдът подробно описва този подход /на Б. Б. и неговия юридически консултант К. П./ да се представят едностранни твърдения като факти и Б. Б. поименно е посочен за участник в опит за измама на Българската държава при преговорите за приватизация на П.“ Прието е от съдебният състав по наказателното производство, че автор на становището, в което се съдържа инкриминираният израз е не подсъдимият Дачев, а адвокат Д., ответник в настоящото производство.

В мотивите към цитираната присъда наказателният съд е обсъдил и въпроса дали инкриминираното изречение е клеветническо, тоест дали с него се осъществява от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението клевета, изразяващо се в разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление, което не е извършено. Прието е, че в конкретното процесно становище, представено по цитираното въззивно гражданско производство на САС адвокат Д. е упражнила законосъобразно процесуални права на страна в процеса, като от обективна страна вмененото деяние не разкрива обективни признаци на престъпление клевета, тъй като не се разгласява позорно обстоятелство и не се приписва престъпление на Б. Б. (ищец в настоящото производство). Наказателният съд е приел, че твърдяното от ищеца деяние не е от естество да засегне обществените отношения, чиято защита се гарантира чрез криминализиране на престъплението клевета, тъй като същите не са накърнени. В допълнение е прието от наказателния съд, че адвокат Д. е цитирала 2 мотивите на Вашингтонския съд в решението по делото „П“, като сочи, че никой не може да носи наказателна отговорност за неправилна интерпретация на информация, включително на съдебно решение, на което се позовава.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. П., воден от ищеца, чрез които се установява следното: Свидетелят познава ищеца Б. Б. от месец април 2000 година. Свидетелят е адвокат, вписан в САК, работи с корпоративни клиенти.

Отношенията им били такива като отношения между адвокат и клиент. Развили приятелски отношения в годините. Познава ответницата от дела, в които е участвал, не е имал лични контакти с нея. Свидетелят обяснява за заведено дело от инвеститора в „П“ и мажоритарен акционер от края на 1998 година „П К Л“. Свидетелят бил пълномощник на „П К Л“ тогава и като такъв е участвал в подготовката на арбитражното дело, както и в неговите фази от регистрирането на исковата молба до постановяване на окончателното арбитражно решение.

Делото завършило с Решение на Международен Арбитраж Вашингтон от 2008 година през май месец. Свидетелят е чел арбитражното решение и дава сведения, че в обстоятелствената му част се споменава името на Б. Б.. Там били описани факти, свързани с процеса по придобиване на мажоритарния пакет акции от страна на „П К Л“ в капитала на „П“. През 1998 г. първият приватизатор на „П“ бил „Военержи холдинг“, който вкарал дружеството в несъстоятелност и заявил, че не е в състояние да го оздрави. Тогава държавата търсела начин да оздрави рафинерията „П Плевен“ и започнали преговори с нов инвеститор „П К Л“.

Б. Б., в качеството му на директор в Отдел „Корпоративни финанси“ в Международна банка за търговия и развитие (МБТР), отговарял за консултиране на различни големи чуждестранни проекти като Нестле и други. Б. Б. приел да бъде координатор и консултант на “П К Л“ и благодарение на своите контакти и връзките, които можел да осъществи, за да улесни комуникацията на „П К Л“ с различни държавни органи, тъй като този проект включвал не само закупуване на мажоритарни акции, но и подготвянето и защита пред кредиторите на оздравителен план на „П“, който бил защитен и утвърден от съда. Името на ищеца било цитирано в арбитражното решение, защото Б. е бил участник в различни срещи между инвеститора „П К Л“ и Агенцията за приватизация и банките – кредитори, но конкретно с Агенцията за приватизация, тъй като прехвърлянето на тези акции било под условие за наличие на съгласие от Агенцията за приватизация. Във всички тези преговори имало и непосредствено участие на Б.. Консултант на инвеститора и на процесите във връзка, с които се налагало инвеститорът да влиза в различни форми на преговори с тези кредитори и държавата, с оглед реализиране на проекта.

Свидетелят обяснява, че през целият период, в който е работил за проекта „П“ и по арбитражното дело, отзивите за работата на Б. Б. от страна на всички участници в преговорите, всички лица споменати в арбитражното решение, включително и държавата, в лицето на министри и заместник министри, всички мнения били положителни по отношение на Б. Б.. Той получавал благодарствени писма за своя професионализъм и за това, че е направил всичко по силите си, за да помогне тази рафинерия, която е от стратегическо значение за региона и която била фалирана от предишния й собственик, да може да бъде изправена отново на крака. Ролята на Б. Б. била оценявана винаги позитивно, не само от ръководство на „П“, но и от представители на кредиторите и държавата. Според свидетеля в решението нямало такова изречение, че Б. Б. е извършил действия, с които българската държава да е била ощетена. Срещу свидетеля имало образувано дело от КД, представляван от А. Д., за периода 2020 г. до 2022 г., което приключило. КД претендирал, че свидетелят го наклеветил пред кандидат-инвеститор, който е желал да закупи „Свилоза – Свищов“. Така наречената от КД клевета била сведение, представено от свидетеля на този кандидатинвеститор, в който била показана нагледно противозаконна схема, с която Дачев отнел акции за сто милиона щатски долара от законния им собственик, като ги прехвърлил тайно от всички в една своя компания, с което ощети останалите свои швейцарски партньори, собственици и мажоритарни акционери в законния собственик в „Свилоза Свищов“ с около петдесет и пет милиона щатски долара. След като свидетелят обяснил случая, този инвеститор казал на КД, че докато не се уреди този проблем, нямало да има сделка. КД решил, че това, което свидетелят написал е клеветническо и завел дело срещу него.

3

Според свидетеля, в процесното становище, представено по соченото дело, образувано от КД срещу свидетеля, имало твърдение, че Б. Б. е осъден от международен арбитраж по делото „П“ за опит за измама на Българската държавата, което било като изявление, а не като интерпретация на някакво решение, все едно има някакъв такъв осъдителен диспозитив. Б. Б. не е бил страна по това дело, бил разпитан като свидетел като мажоритарен акционер в дружеството, което било ощетено с незаконното прехвърляне на акциите му в „Свилоза“ от КД. Свидетелят обяснява, че Б. Б. изпаднал в делириум, когато му обяснил какво се е случило, не знаел какво общо има едното с другото и как можело да му се приписват такива лъжи. Изпаднал в тежко емоционално състояние, решил да заведе дело за клевета срещу КД, по което свидетелят бил разпитан отново като свидетел. Знае, че делото приключило и Б. бил смутен, защото Дачев бил оправдан, защото бил заявил, че това са били думи на ответницата, нейни интерпретации и той едва ли не, не е знаел за това нещо.