Решение № 4010 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4010 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110200368 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на А. Х. М., с ЕГН: **********, депозирана чрез законен представител (майка) – М. Б. Ц., срещу заповед за задържане на лице с рег. № УРИ 228зз-1559/22.12.2024 г., издадена от хх, на длъжност старши полицай при 04 РУ-СДВР, с която с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.

С жалбата се иска издадената заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че в същата не са изложени мотиви за задържането му и не са посочени фактите въз основа на които органът е издал обжалваната заповед и въз основа на които е приел, че жалбоподателят е съпричастен в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Намира задържането му за самоцелно, неоснователно и извършено при липса на материалните предпоставки за това, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Жалбоподателят посочва още, че поради допуснатите процесуални нарушения при издаването на заповедта, за него са останали неизяснени причините, поради които е бил задържан, което намира за недопустимо.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, се явява и се представлява от адв. С.. В съдебните прения, адв. С. заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания, като допълва, че от събраните по делото доказателства се е установило, че срещу жалбоподателя не е 1 образувано ДП във връзка със задържането му и не е извършено престъпление, което да предполага задържането му по ЗМВР. С тези аргументи, процесуалният представител пледира пред съда за уважаване на жалбата. В допълнение, същият отправя искане за присъждане на сторените в хода на производството разноски.

Ответникът – старши полицай при 04РУ-СДВР, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. хх който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата срещу процесната заповед за задържане. Моли съда да потвърди същата като правилна и законосъобразна, като представя писмени бележки с аргументи в тази насока. Процесуалният представител на ответника претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Н а 22.12.2024 г. в 20:30 ч. в гр. София, М. Г. Ц. на длъжност старши полицай при 04 РУ-СДВР, издал заповед за задържане на лице с рег. № УРИ 228р-36683/22.12.2024 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР постановил принудителна административна мярка – задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя А. Х. М..

Като фактически и правни основания за задържането на лицето, в заповедта било посочено, че същата се издава във връзка с данни за престъпление по чл. 194 НК. Заповедта била подписана от полицейския служител и от задържаното лице.

На същата дата в 21:30 ч. на основание чл. 80, ал. 1 и 2 от ЗМВР бил извършен личен обиск на жалбоподателя А. М..

Жалбоподателят М. не е бил привличан като обвиняем по образувано досъдебно производство, като липсват и данни за участието му в друго качество по вече образувано такова.

На 23.12.2024 г., в 11:34 часа, жалб. М. бил освободен и прибран от майка си – М. Б. Ц. от 04 РУ-СДВР, за което същата попълнила и подписала собственоръчно разписка.

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени в производсвото писмени доказателства и доказателствени средства – заповед за задържане на лице, декларация за правата на задържано лице, протокол за личен обиск на лице, разписка, справка от СДВР за участие в ДП, както от гласните доказателствени средства – показанията на свид. М. Ц..

Посочените писмени доказателства и доказателствени средства представляват официални документи, издадени от длъжностни лица в това им качество. Същите са еднопосочни, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира в цялост.

Съдът кредитира показанията и на свид. Ц., като от тях се установява, че са й се обадили, за да съобщят за задържането на сина й, като след 2 освобождаването му тя е отишла в районното управление, за да го прибере. В останалата част на показанията си, същата споделя как се е чувствал синът й, което съдът намира за неотносимо към предмета на производството.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съгласно чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР, задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. От цитираната разпоредба е видно, че за да бъде допустима жалба срещу заповед за задържане по чл. 72 от ЗМВР, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки – първо, да е налице акт, който подлежи на съдебен контрол; второ, жалбата да изхожда от адресата на обжалваната заповед, а именно – задържаното лице; трето, жалбата следва да е подадена пред съответния районен съд по седалище на органа, издал заповедта.

В настоящия случай съдът установи, че е сезиран от лице, което е било задържано по реда на чл. 72 от ЗМВР. Жалбата е насочена срещу заповед за задържане, постановена по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, която заповед видно от разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР подлежи на съдебен контрол. Заповедта е издадена от старши полицай при 04 РУ-СДВР, следователно родово и местнокомпетентен да се произнесе по подадената жалба е Софийски районен съд, пред когото е депозирана същата. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената от А. Х., чрез законния му представител (майка) М. Б. Ц., жалба е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията на съда за това са следните:

Заповедта за задържане на лице по реда на чл. 72 от ЗМВР представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Съгласно чл. 146, ал. 1 от АПК, за да бъде законосъобразен един индивидуален административен акт, същият следва да е издаден от компетентен за това орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните правила и в съответствие с целта на закона. В настоящия случай съдът констатира следното:

Обжалваната заповед за задържане е издадена от старши полицай при 04 РУ-СДВР, който е полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, следователно, същата е издадена от компетентен за това орган в кръга на службата му.

Предвид това, че процесната заповед е издадена в писмена форма, съдът намери, че същата е издадена в изискуемата в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР форма.

За да е законосъобразно издадена заповедта за задържане, е необходимо в нея да бъдат ясно и недвусмислено посочени всички данни, отнасящи се до предположението за евентуално извършено от задържаното лице престъпление. В този смисъл е необходимо да бъде посочено - кога, къде и при какви обстоятелства е извършено твърдяното деяние, и в какво се изразява съпричастността на задържания в престъпната деятелност, за което се 3 споменава в заповедта. В заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него.

В обжалвания акт са посочени датата и часът на задържане на лицето, името и длъжността на органа, който е издал заповедта, задържаното лице е индивидуализирано в достатъчна степен. Въпреки това, съдът установи, че обжалваният акт не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР за съдържание на заповедта и по-конкретно не са посочени фактическите основания за задържането на лицето.

Посочването на фактическите и правните основания за задържането на едно лице по чл. 72 от ЗМВР са задължителни реквизити на заповедта. По този начин се гарантира, че лицето ще разбере за какво деяние/престъпление същото бива задържано и ще бъде избегнат произвол и злоупотреба с право.

Посочените реквизити имат ролята на мотиви на заповедта за задържане и от тях може да бъде направен извод за това били ли са налице предпоставки за самото задържане.

В процесната заповед е посочено, че същата се издава на основание чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и във връзка с данни за извършено престъпление по чл.

194 НК.

Съдът намира, че описанието на фактическите основания за задържане на А. М. в настоящия случай не отговаря на изискванията на закона. От него не може да бъде установено въз основа на кои конкретно данни е задържан и какво е неговото участие в престъплението по чл. 194 НК.

Посоченият порок е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и засяга правото на защита на задържаното лице, като рефлектира върху възможността му да се запознае за какво деяние е задържан и представлява основание за отмяна за заповедта като незаконосъобразна.

Целта на задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – за лице, за което има данни, че е извършило престъпление, е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие, като за всеки конкретен случай на задържане данните, установяващи тази възможност трябва да бъдат категорични. По делото няма доказателства, от които да се направи обоснован извод, че А. М. е извършил престъпление. Единствено е посочено, че са налице данни за престъпление по чл. 194 НК. Данните в преписката не могат да доведат до извод, че жалбоподателят е извършил престъпление или ще извърши такова. Предвид това, съдът намира, че издадената заповед за задържане не е съобразена с целта на закона, което представлява отделно основание за отмяната на същата като незаконосъобразна.

По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна и като такава следва да 4 бъде отменена.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.

Процесуалният представител на същия претендира присъждането на разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В приложения списък с разноски, като правно основание за разноските е посочена нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – за оказазна правна помощ на материално затруднено лице. По делото не е представен договор между адвоката и жалбоподателя, от който да е видно каква е действителната уговорка между страните. Поради това съдът следва да остави без уважение направеното искане за присъждане на разноски на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1-ви състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице с рег. № УРИ 228зз1559/22.12.2024 г., издадена от М. Г. Ц. на длъжност старши полицай при 04 РУ-СДВР, с която с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР А. Х. М., с ЕГН: ********** е задържан за срок от 24 часа.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направено от адв. С..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5