Решение № 3803 от 22.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3803 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110210953 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран жалба от М. Д. Д. с адрес: ххх, с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 25 – 4332 – 016555, издадено на 11.07.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление с твърдението, че вина за възникналото ПТП има другия участник. В заключение се иска от съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Д. - редовно призован, се явява лично като поддържа жалбаат си и моли същата да бъде уважена.

Административно наказващият орган – Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР – редовно призован, не се явява. ПРедставлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение и се потвърди наказателното постановление.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото гласни иписмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.06.2025г., около 22:10ч., в град София, по бул.,,Акад.Иван Евст. Гешов“, с посока на движение от бул.,,Цар Борис III“ към ул.,,Гюешево“ жалбоподателят М. Д. управлявал лек автомобил ххх, като след кръстовището с ул. ,,Охридско езеро“ и при маневра преминаване в съседна дясна лента, не пропуснал и реализирал ПТП с извършилия същата маневра от дясната му страна лек автомобил ххх, управляван от свидетелката ххх. На място пристигнали служители в сектор ,,Пътна Полиция“ към СДВР мл.автоконтрольор ххх. Била съставена скица от свидетеля хх и попълнени декларации от двама участници в ПТП. Също така бил съставен АУАН на водача на БМВ – то в лицето на жалбоподателя М. Д., който му бил връчен лично и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като обективна и подкрепена от събраните по делото доказателства. Видно от показанията на свидетелите ххх е, че двамата не са били непосредствени очевидци на възникналото ПТП, а са го посетили впоследствие. Въз основа на декларациите и обясненията на двамата участници в произшествието, полицейските служители придобили представа относно механизма на възникване на произшествието, което обусловило и последващото съставяне на АУАН на жалбоподателя ххх.. В подкрепа на техните впечатления са показанията на другия участник в ПТП в лицето на ххх. В разпита си пред съда свидетелката заявява, че вече се е движила в пътното платно, а не се е престроявала в лентата, когато жалбоподателят я е ударил отстрани с управлявания от него лек автомобил. Съдът кредитира показанията на тримата свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите намират опора в приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност изготвената скица на ПТП и попълнените 2 декларации от двамата участници в него. Всички доказателства с категоричност опровергават тезата на жалбоподателя за изцяло виновно или съпричастно поведение от страна на свидетелката ххх във връзка с извършеното произшествие. Жалбоподателят е бил длъжен да съобрази движението на нейния автомобил, който вече е бил в лентата за движение и е имал видимост към него.

При извършена служебна проверка по съставяне на АУАН и издаване на НП съдът не констатира наличие на допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.

С оглед на така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че със своето поведение жалбоподателят М. Д. Д. е извършил административно нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. По делото са налице безспорни доказателства, че жалбоподателят е бил ,,водач“ по смисъла на & 6 т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, като по време на управляваното от него моторно превозно средство – лек автомобил, не е пропуснал движещото се в същата лента от дясната му страна МПС катое реализирал ПТП с материални щети.

( В този смисъл е и Решение № 24236 от 14.07.2025г. по а.д.№ 5020/ 2025г. по описа на АССГ).

От субективна страна нарушенито е извършено по непредпазливост, тъй като деецът не е възприел, но е бил длъжен да възприеме движещия се в неговата лента лек автомобил.

По отношение на наказанието съдът приема, че административно наказващият орган коректно е санкционирал жалбоподателя, прилагайки разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, действаща към момента на нарушението, налагайки глоба в размер на 200.00 лева. Поради строго регламентирания и размер, същият не подлежи на последваща редукция.

3

При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

Поради тази причина и съдът намира, че обжалваният акт е правилен, поради което и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото жалбоподателят М. Д. Д. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и 05.00 лева по сметка на СРС в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 4332 – 0165 55, издадено на 11.07.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на М. Д. Д. с адрес: ххх, с ЕГН: **********, e наложено наказание глоба в размер 200 лева за административно нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал. 4 от ЗАНН ОСЪЖДА М. Д. Д. с адрес: ххх, с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и 05.00 лева по сметка на СРС в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му, пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4