Решение № 70 от 14.03.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Девня, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20233120200284 по описа за 2023 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Л*** ЕТ, ЕИК: ***, срещу ЕФ № 8504527191. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.

187 А, ал. 2, т. 2, вр. чл. 179, ал. 3 А от ЗДвП е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 2 500. 00 лв. /две хиляди и петстотин лв./.

Жалбоподателят моли съда да отмени

ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Претендира за присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден. Сочи, че същият е законосъобразен, като наложената санкция 1 е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

В 09. 50 ч. на 12. 04. 2021 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство, собственост на възз. Л*** ЕТ - влекач с ДК№ ***, с допустима техническа маса 19 000, брой оси 2, категория ЕПС, в състав с ремарке, с обща допустима техническа маса 45 000, с общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. На 03. 02. 2023 г. бил съставен ЕФ № 8504527191, връчен по надлежния ред.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В случая за съда не остава съмнение, че в 09. 50 ч. на 12. 04. 2021 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, моторно превозно средство, собственост на възз. Л*** ЕТ - влекач с ДК№ ***, с допустима техническа маса 19 000, брой оси 2, категория ЕПС, в състав с ремарке, с обща допустима техническа маса 45 000, с общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

2

Същевременно не била заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Това било установено с помощта на устройство № 10071 елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Следва обаче да бъде отбелязано следното:

Със създаването на чл. 189 Ж от ЗДвП е предвидена възможност за установяване на административни нарушения по този закон и ангажиране на административно - наказателна отговорност за тях по опростена процедура, основаваща се на заснемане от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а именно издаване на ЕФ в отсъствие на контролен орган и нарушител. По този начин специалният закон /ЗДвП/ въвеж д а особено производство по установяване и сакнциониране на административно нарушение, но не р егламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Чл. 1 от ЗАНН предвижда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административни нарушения, за налагане и изпълнение на административни наказания, във всеки случай когато липсва специална уредба, каквато не е налице по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При тази липса относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189 Ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон.

Съгласно императивните разпоредби на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, сроковете за образуване на АНП са съответно три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението. Според т. 1 от ТП № 1 / 27. 02. 2015 г. по ТД № 1 / 2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на ІІ колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно – наказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно.

Налага се извод, че издаването на ЕФ след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове е абсолютна процесуална пречка за административно – наказателно производство и е одстатъчно основание за 3 цялостна отмяна.

ЕФ по своето правно действие представлява едновременно акт с установителни /като АУАН/ и санкционни /като НП/ функции. П риемането за него на последици, различни от установените за АУАН и НП би означавало нееднакво третиране на нарушители, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронна система или констатирано от контролен орган, каквото нито е нормативно предвидено, а още по – малко оправдано от гледна точка на закона. А ргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушители чрез издаване на ЕФ цели осъществяване на едно ускорено производство по ангажиране на административно - наказателна отговорност, а ефекта от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността, нещо в което липсва всякаква правна логика.

Следва да се акцентира, че изложеното не е в противоречие с ТР № 1 / 26. 02. 2014 г. по ТД № 1 / 2013 г. , където се приема, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че посочените изисквания, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ, но никъде в цитираното ТР /в т. ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл. 189 Ж от ЗДвП. Подобно тълкуване е разширително и недопустимо в административно – наказателното производство, като с ъщото по никакъв начин не допринася за п реследваната бързина с това специално производство.

В процесния случай не се спори , а и се установява от събраните по делото доказателства кога е извършено нарушението и кога е издаден ЕФ /двете бяха конкретизирани по – горе/, т. е. безспорно е налице изтичане на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Горното е достатъчно основание за цялостна отмяна, доколкото е процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива, но за пълнота следва да бъде добавено и следното:

Чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП предвижда санкция за собственик на пътно 4 превозно средство от категорията на чл. 10 Б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187 А, ал. 1 от ЗДвП съгласно който, при установяване на такова нарушение в отсъствие на нарушител, каквото е процесното, се дава възможност освен на собственика, да се ангажира отговорността на ползвател или водач. В чл. 187 Ж, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП се уточнява кога се налага Имуществена санкция и кога Глоба. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените могат да издават ЕФ. Следователно, за да бъде издаден такъв за процесното нарушение, това трябва да е предвидено в закон.

В разпоредбата на чл. 189 Ж, ал. 1 от ЗДвП /в редакцията приложима к ъ м конкретния случай/ се предвижда при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система, да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител, но за нарушение по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДП, не е предвидена такава възможност, поради което е следвало да бъде съставен не ЕФ, а АУАН, респективно впоследствие издадено НП.

Действително чл. 189 Ж, ал. 7 от ЗДвП предвижда приложимост на чл. 189, ал. 10 по отношение на ЕФ, но това законодателно решение не е достатъчно да уреди възможност за издаване на ЕФ за нарушения от категорията на процесното, доколкото р азширително тълкуване на санкционни норми е недопустимо.

Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл. 167 А, ал. 4 от ЗДвП, където е уредено изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, с помощта на която се издават и съхраняват докладите и ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3 В от ЗДвП. Същото важи и за тази на чл. 187 А, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която собственик / ползвател може да се освободи от административно – наказателна отговорност при индивидуализиране на лицето, извършило нарушението. Нормата на чл. 187 А, ал. 4 от ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП, а р азглежда възможността за освобождаване от отговорност при извършване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3 Б от ЗДвП, за които са издадени ЕФ или АУАН, без да се конкретизира кое от тях за кое нарушение се отнася.

5

Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДП изключва такава възможност относно този вид административни нарушения. Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл. 189 Ж, ал. 1 с израза „- 3 Б“ добавен след израза „чл. 179, ал. 3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13. 02.

2024 г., не променя горният извод на съда, напротив потвърждава го. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила. Тя регламентира случаите, при които може да се издаде ЕФ. Безспорно за нарушения на чл.

179, ал. 3 – 3 Б от ЗДвП след 13. 02. 2024 г. може да се издава ЕФ , но не и преди това. Процесният ЕФ е издаден преди тази дата, при действието на нормата в предходната й редакция. Освен това самата законодателна промяна подчертава правилността на изложеното, защото изрично регламентира, че за нарушения на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП ЕФ е възможно да се издаде едва след 13. 02. 2024 г.

Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от З Н А категорично забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност чрез тълкуване на норми в смисъл, който най - много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при непълна норма, за неуредените случаи да се прилагат разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. След като законодателят с един и същ закон е предвидил, че установяване на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави ЕФ, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административно - наказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. След като цели административно - наказателна репресия законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.