Решение № 749 от 20.05.2022, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Плевен, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20214430105927 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от от В. Д. АТ.

ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Плевен против „***” ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Б.Г.И., обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 128 т.2, и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 5055,08 лева/ след направено изменение на иска/, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от месец септември 2019 г. до месец септември 2020 г.; иск с правно основание чл.150 КТ и чл.86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца възнаграждения за положен извънреден труд, в размер на 1286 часа за периода от септември 2019 г. до септември 2020 г. в размер на 7716,00 лева; иск с правно основание чл. 261, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца възнаграждения за положен нощен труд, за периода от септември 2019 г. до септември 2020 г. в размер на 354,00 лева; иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 704 лв., представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни за 2019 г. и 15 дни през 2020 г. Претендира се и законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2021г.

1 до окончателното изплащане на задълженията.

В обстоятелствената част на молбата излага, че е работил в ответното дружество, където е заемал длъжността „охранител“. Излага, че ответникът не му е изплатил и трудово му възнаграждение за процесния период в размер на трудово възнаграждение от по 560.00 лв. Сочи, че през процесния период от време е положил извънреден и нощен труд, който също не му е заплатен.

Твърди, че не му е заплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Излага, че е канил многократно работодателя да му заплати положения от него труд. Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът моли съда да уважи предявените искове и да му присъди разноски.

В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявените искове, за което развива подробни съображения.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е реализирал правото си да депозира отговор на исковата молба.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по делото доказателства, че ищецът е работил при ответника на длъжност „охранител“.

Установява се от представената в заверено копие Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /ежедневен инструктаж/, че на следните дати има изписано име и положен подпис от ищеца В. Д. АТ., както следва:

М.септември 2019 г. – 03.09;04.09;07.09.;08.09;11.09;12.09;15.09;16.09;

19.09;20.09;23.09;24.09;27.09;28.09;

М. октомври

2019 г.-01.10;02.10;05.10;06.10;

09.10;10.10;13.10;14.10;17.10; 18.10;21.10;22.10;25.10;26.10;29.10 и30.10;

М. ноември

2019

03.11;06.11.;07.11.;10.11;11.11;14.11;15.11;18.11;

22.11;23.11;26.11;27.11 и 30.11 г.

-

02.11;

19.11;

М. декември 2019 г.- от 01.12 до 05.12.;12.12;13.12;16.12;17.12; 20.12;

2

21.12; 24.12;25.12;28.12;29.12;

М. януари 2020 г. -01.01.;02.01;05.01;06.01;09.01;10.01;13.01;14.01;17.01;

18.01;21.01.22.01;25.01.;26.01;29.01.;30.01;

М. февруари 2020 г.-02.02.; 03.02.;06.02;07.02;10.02.11.02;14.02.15.02;

18.02;19.02;22.02.;23.02;26.02.;27.02;

М март 2020 г.-17.03;18.03;21.03;22.03;25.03;26.03;29.03. и 30.03 М април 2020 г.-02.04; 03.04;06.04;07.04;10.04;11.04; 14.04;15.04;

М. май

01.05;02.05;05.05;06.05;09.05;10.05;13.05;14.05;17.05;18.05;

21.05;22.05;25.05;26.05;29.05;30.05;

2020 г.

М. юни -02.06;03.06;10.06.;11.06; 14.06;15.06;18.06.;19.06;22.06.;23.06;

26.06.;27.06. и 30.06

М юли -01.07; 04.07; 05.07; 08.07; 09.07; 11.07; 12.07; 16.07; 19.07;

20.07;23.07;24.07;27.07;28.07 и 31.07;

М. август 2020 г. -01.08; 04.08; 05.08; 08.08; 09.08; 20.08; 21.08; 24.08;

25.08; 28.08 и 29.08;

М. септември 2020 г.- 01.09; 02.09; 05.09; 06.09; 09.09; 10.09; 13.09;

14.09; 17.09; 19.09;21.09;22.09;25.09;26.09;29.09 и 30.09;

От представеното заверено ксерокопие Тетрадка за приемане на обект ***, се установяват, че на датите, на които е положен подпис от ответника, че се е запознал с книгата за безопасни условия на труд е полагал такъв в периода от 17.00 часа до 08.00 часа на следващия ден.

Представени като доказателство по делото са и Молби за ползване на платен годишен отпуск, с които: ищецът е отправил искане до работодателя да му разреши ползването на: 48 дни годишен отпуск за периода от 21.11.2019 г. до 31.01.2020г; и за ползването на 99 дни годишен отпуск за периода от 01.03.2020 г. до 24.07.2020 г.

Приобщени като доказателства по делото са и заповед от 19.11.2019 г., заповед от 25.02.2020 г. и Заповед от 21.07.2020 г. на ответника по делото, с които на ищеца е разрешено ползването на отпуск.

Видно е от представените по делото РКО, че ответникът е заплатил на ищеца месечни възнаграждения за м. 07-11.2019 г. и 02-03.2020 г.

3

Приобщени като доказателства по делото са и представените от ответника Графици за разпределение на смените/ работното време през процесните месеци, както и справка за платени заплати за процесните месеци.

Изслушани по делото са заключенията по допуснатите първоначални и допълнителни ССЕ, от които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и, от които се установява че: от представените по делото от ищеца писмени доказателства се установява, че: трудовите му възнаграждения за периода от м.09.2019 г. до м.09.2020 г. са в размер на 2717,89 лева; извънредния труд за периода от м.09.2019 г. до м.09.2020 г. е от 1717,00 часа на стойност 9371,86 лева; нощен труд за периода от м.09.2019 г. до м.09.2020 г. е в размер на 1432 часа на стойност 358,00 лева; обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 2019 г. в размер на 7 дни -208,01 лева; обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за 15 дни-445,74 лева. След представените от ответника писмени доказателства ВЛ сочи че: ищецът не е положил извънреден труд през процесния период с изкл. на м. март 2020 г- четири часа на стойност 21,76 лева незаплетени към момента; че нощните часове за процесния период са били в размер на 288,00 часа по 0,25 лева на мас и са на стойност 72 лева, като от платежните ведомости не се установява няма данни за тяхното заплащане; че начислените суми за нощен труд не съвпадат с месеците, през които съгласно графиците е положен такъв, като не била посочена причина; че, ако се вземе предвид молбите за отпуски и заповедите, на база на които са ползвани те за платен и неплатен ГО трудовото възнаграждение, което се полага на ищеца би било следното: от 21.11.2019 г. до 30.11.2019 г. – 160,09 лева /чиста сума/; от 01.03.2020 г. до 18.03.2020 г.- сума в размер на 275,80 лева /чиста сума/; от 25.07.2020 г. до 05.08.2020 г. – сума в размер на 180,32 лева /чиста сума/; за периода от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г. сума в размер на 907,90 лева; за периода от 19.03.2020 г. до 24.07.2020 г. -1932,74 лева /чиста сума/; за периода от 06.08.2020 г. до 31.08.2020 г.- сума в размер на 405,73 лева /чисто/.

Изслушано по делото е и заключението по допуснатата СГЕ, от която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и, от които се установява че: подписът в графа „получил сумата“ в РКО №20-2.7/18.12.2019 г., РКО №20-5.14/22.04.2020 г. и в РКО №20-10.17/21.10.2020 г. са положени от ищеца; подписът в графа „С уважение“: в молба от 18.11.2019 г., молба от 24.02.2020 г. молба без дата на стр.144 от делото са положени от ищеца по 4 делото.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля П. П. П., работник в ответното дружество, който разказва, че заедно с ищеца са били охрана в „***“. Излага, че като охрана в обекта работили само той и ищеца, като се редували – две вечери работел единия и две вечери другия. Твърди, че всяка вечер когато отивали на работа се подписвали в книга кога застъпват и кога отстъпват. Излага, че процесната книга стояла на работното им място. Разказва, че се е случвало шефът им да дойде и да ги кара да подпишат молби за платен отпуск, с обещанието да им ги плати, без обаче това реално да ставало. Обяснява, че рядко им давал заплати, за което подписвал и РКО. Твърди, че ищецът не е ползвал отпуск, а когато на някого се наложило да отсъства другият го замествал. Сочи, че подписите положени в представената по делото присъствена тетрадка са негови.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.242 от КТ