Решение № 260093 от 13.11.2020, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.ЛОВЕЧ, 13.11.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1620 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :

Иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД във връзка с чл.299, ал.3 от ГПК и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.299, ал.3 от ГПК.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от С.Н.Б. ***, действащ чрез пълномощника си адв.Л. от АК-гр.Ловеч срещу В.В.Д. и Н.В.Д.,***, в която изтъква, че той и ответницата В.В.Д. са били страни по гр.д.№1855/2017 год. по описа на РС-гр.Ловеч по осъдителен иск с правно основание чл.36, ал.2 от СК във връзка с чл.127, ал.2 от ЗЗД. С влязло в сила на 21.09.2018 год. съдебно решение

№171/01.08.2017 год. по описа на РС-гр.Ловеч, постановено по в.гр.д.№249/2018 год. ответницата В.В.Д. е осъдена да му заплати сумата 8 010 лева по предявения от него иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.36, ал.2 от СК, която сума представлява половината от заплатените от него погасителни вноски по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 14.09.2012 год., сключен с „Уникредит Булбанк”АД за периода от 01.07.2014 год. до 08.11.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 31.08.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото за двете инстанции в размер на 2 000,20 лева.

След снабдяването с изпълнителен лист въз основа на така постановеното влязло в сила съдебно решение образувал изп. дело №2523/2018 год. на 06.11.2018 год. при ЧСИ В. П.. Още на 12.11.2018 год. по образуваното изпълнително производство е изпратено запорно съобщение от ЧСИ В.П. до работодателя на длъжника В.Д. относно налагане на запор върху трудовото й възнаграждение.

Работодателят „Хамбергер

България”ЕООД не отговорил в законоустановения в чл.512, ал.2 във връзка с чл.508, ал.1 от ГПК, срок. След неколкократни молби до работодателя са изпратени напомнителни запорни съобщения и искане за налагане на глоба на третото задължено лице на основание чл.95 от ГПК. На 29.03.2019 год. от работодателя на ответницата В.Д. е постъпил отговор в уверение на това, че тя има наложен запор върху трудовото възнаграждение от ДСИ С.А. по изп.дело

№733/2018 год. при РС-гр.Ловеч до размер на сумата 12 600 лева. В отговора е описано че изпълнителното дело е относно вземане за издръжка в размер 350 лева месечно, считано от 01.10.2019 год. Към отговора са приложени обезпечителна заповед и запорни съобщения. Вследствие на така получената от отговора информация направил справка по изп.дело №733/2018 год. и приложения към него изпълнителен титул и установил, че между ответниците В.В.Д. и Н.В.Д. е водено гр.д.№1916/2018 год. с предмет присъждане на издръжка в полза на Н.В.Д. в качеството й на майка на В.Д.. Производствотопо гр.д.№1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч е приключило със съдебна спогодба, предложена от страните и одобрена от съда с Определение от 13.12.2018 год. Счита, че с така сключената спогодба ответниците са увредили неговите интереси като техен кредитор по вземането му по в.гр.д.№249/2018 год. на ОС-гр.Ловеч. Вземането му спрямо ответницата В.В.Д. е възникнало на 21.09.2018 год. /датата на влизане в сила на Решение №171/01.08.2018 год. по в.гр.д.№249/2018 год. на ОС-гр.Ловеч/ и предхожда увреждащата сделка - постигнатата и подписана между страните по гр.д.№1916/2018 год. на РС-гр.Ловеч спогодба, която е одобрена с определение на РС-гр.Ловеч от 13.12.2018 год. Длъжницата В.Д. не притежава никакво друго имущество за удовлетворяване на вземането му освен получаваното от нея трудово възнаграждение. Това е видно и от извършените от ЧСИ П. по изп.д.№2523/2018 год. справки за пълното имуществено състояние на длъжника. До настоящият момент тя не е изплатила никаква част от дълга си към него.

По аргумент от противното от чл.135, т.1 от ЗЗД не се изисква знание за увреждане у третото лице, когато сделката е безвъзмездна. В случая третото лице по сделката /съдебната спогодба/ е майката на В.В.Д. - ответницата Н.В.Д.. Тъй като се касае за спогодба за заплащане на издръжка, получаващият издръжката по презумпция получава издръжката безвъзмездно от даващия издръжката, поради което сделката е безвъзмездна. Дори да се приеме, че сделката е възмездна, то е налице презумпцията за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД, тъй като третото лице по сделката е майка /възходяща от първа степен/ на длъжника В.Д.. Немаловажен е фактът, че ответницата В.Д. не притежава никакво друго имущество, от което да бъде събрано вземането на С.Б. - нито движимо, нито недвижимо такова, поради което единствената възможност за събиране на вземанията му е удръжката от трудовото й възнаграждение. Вземането на ищеца предхожда воденето на симулативния процес, и двете ответници са знаели за вземането и за неговия размер, сключената от тях спогодба не е възмездна, знанието на ответницата Н.В. се предполага по силата на разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, тъй като тя е майка на длъжника В.Д..

Освен увреждането на ищеца в резултат на сключената от страните и одобрена от съда спогодба, воденият от страните процес по гр.д.№1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч е симулативен и е организиран и проведен единствено и само с цел да се затрудни и осуети събирането на присъдените в полза на С.Н.Б. суми по в.гр.д.№249/2018 год. по описа на ОС-гр.Ловеч. Сключената между страните по симулативния процес по гр.д.№1916/2018 год. на РС-гр.Ловеч спогодба, одобрена с Определение от 13.12.2018 год., уврежда ищеца, тъй като с присъдената по симулативния процес сума от 350 лева месечно за издръжка на Н.В.Д., която сума да й бъде изплащана ежемесечно от дъщеря й В.Д., се препятства изпълнението по изп.дело

№2523/2018 год. по описа на ЧСИ В. П.. Вземането за издръжка е привилегировано вземане, на основание чл.136, т.5 от ЗЗД, и като такова, то подлежи на удовлетворение преди останалите задължения на длъжника освен тези, посочени в чл.136, т.1-т.4 от ЗЗД. Именно такава е била целта на ответниците по делото - да осуетят изпълнението на Решение №171/01.08.2018 год., постановено по в.гр.д.№249/2018 год. по описа на ОС-гр.Ловеч. Симулацията е абсолютна, тъй като привидната спогодба не е сключена с цел прикриване на друго действително споразумение между страните, а само с цел създаване на привидност относно задължение за издръжка на едната ответница спрямо другата.

Аргументите му затова са, че Решението по в.гр.д.№249/2018 год. по описа на ОС-гр.Ловеч е постановено на 01.08.2018 год. и влязло в сила на

21.09.2019 год. Производството по гр.д.№1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч е образувано на 20.09.2018 год., т.е. един ден преди влизане в сила на решението по гр.д.№1855/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, но след постановяването му. След като е постановено решението по това дело във вреда на ответницата В.Д. и тя е решила, че няма да обжалва същото, още преди влизането му в сила предприема действия по предявяване на иска с цел осуетяване изпълнението на решението, постановено в полза на ищеца.

Нуждите на ищцата по него Н.В.Д. и възможностите на ответницата В.Д. са били абсолютно същите и преди тази дата, но именно приключването на в.гр.д.№249/2018 год. по описа на ОС-гр.Ловеч е мотивът за завеждане на гр.д.№1916/2018 год. на РС-гр.Ловеч. Производството по гр.д.№1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч е приключило с одобряване на постигната между страните съдебна спогодба още в първото съдебно заседание по делото, проведено на 13.12.2018 год., когато е постановено и определението на Рс-гр.Ловеч. Ответницата В.Д. е признала всички факти, изложени в исковата молба и е дала лаконичен отговор на иска, като е заявила, че не го оспорва нито по основание, нито по размер, и признава всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба. Реално по делото ответницата В.Д. не е упражнявала право на защита, не е заела никаква защитна позиция нито по отношение на основанието, нито по отношение размера на иска, който е прекомерен. Размерът на минималната издръжка дори за ненавършили пълнолетие деца, установен в чл.142, ал.2 от СК, към момента на водене не делото, е в размер 127 лева.

Ищцата Н.В.Д. е предявила иска си по чл.139 от СК в размер от 350 лева месечна издръжка, в качеството си на работещ пенсионер, съзнавайки, че нормата на чл.446, ал.1 от ГПК повелява секвестириуемост на целия размер на трудовото възнаграждение по отношение на иска за издръжка, и при удръжка на пълния претендиран размер за длъжника ще остане трудово възнаграждение в размер, по-малък от установения в чл.446 от ГПК. По делото не са събирани никакви доказателства относно нуждата от издръжка на ищцата и то в претендирания от ищцата Н.В.Д. размер. Представено е единствено доказателство за размера на получаваната от нея пенсия. Не е доказвано и не е твърдяно, че тя е била наета и към този момент, и понастоящем, по трудово правоотношение и получава трудово възнаграждение. Не е твърдяно и доказвано какво имущество притежава ищцата и има ли възможност да се издържа от него.

Просто безусловно са приети твърденията в исковата молба от страна на ответницата и страните са сключили спогодба, която е била одобрена от съда като непротиворечаща на закона и на добрите нрави. Изтъква, че Н.В.Д. не само че не е неработоспособна, но е работеща по трудово правоотношение в хранителен магазин „Вароша"-гр.Ловеч и получава трудово възнаграждение. Отпадането на трудоспособността се свързва с някакъв вид заболяване, като критериите не са юридически. Няма горна възрастова граница за наличие на трудоспособност, пенсионната възраст не е момент, в който тя се изгубва. Счита, че воденият процес е изцяло симулативен, като се е целяло снабдяването с осъдително съдебно решение против ответницата по това дело В.Д., което от своя страна да послужи за снабдяване с изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело за събиране на привилегировано вземане по чл.136, т.5 от ЗЗД, което вземане, макар възникнало по време след вземането на С.Б. по гр.д.№1855/2017 год. на РС-гр.Ловеч, се ползва с предпочтително удовлетворение, и може да осуети събирането на вземането на ищеца по това дело. Определението от 13.12.2018 год. на РС-гр.Ловеч за одобряване на спогодбата по гр.д.№1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч намира, че е постановено по симулиран съдебен процес - чл.299, ал.3 от ГПК. То е плод на злоупотреба с правото на иск. Страните по симулативния процес са целели да прикрият с него действителното правно положение, а именно : че ищцата няма нужда от издръжка, тъй като не е неработоспособна и спокойно се издържа от собствените си доходи от получавана пенсия за осигурителен стаж и възраст и трудово възнаграждение, че лекарствата й са безплатни и осигурени от НЗОК, че притежава собствено жилище и имущество, от което може да се издържа. За третите лица и по-специално, за съдебните изпълнители, и за ищеца С.Б. като кредитор на В.Д. и взискател по изп.д.№2523/2019 год. на ЧСИ В. П., е целено да се създаде привидно положение на воден и приключил съдебен процес, по който В.Д. е осъдена да заплаща на своята майка Н.Д. издръжка в размер 350 лева месечно, което е привилегировано вземане. Окончателната цел на този процес е осуетяване събирането на вземанията на С.Б. по гр.д.№1855/2017 год. по описа на РС-гр.Ловеч, тъй като уговореният и споразуменият между страните размер на издръжката от 350 лева е достатъчен за прилагане разпоредбата на чл.446, ал.1 от ГПК и за липса на остатък от получаваното от В.Д. възнаграждение, което да служи за удовлетворяване на задълженията й извън „договорената" издръжка. Вземането на ищеца по в.гр.д.№249/2018 год. на ОС-гр.Ловеч не е привилегировано. По всяка вероятност, уговореният размер на издръжката след изплащането му на „взискателя" Н.Д. по изп.д.№733/2018 год. се връща обратно на „длъжника" по него В.Д.. За да превърне решението по симулирания процес в санкция спрямо страната, за която не е неизгодно, законът обявява това решение за неатакуемо между страните. Спрямо трети лица обаче положението е друго, те могат да докажат симулацията. Тъй като определението по гр.д.№1916/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч не се разпростира като сила на пресъдено нещо спрямо С.Б., но пречи да бъдат надлежно упражнени негови права, а именно: събиране на вземанията му по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №1855/2017 год. на РС-гр.Ловеч, той може да разкрие по исков ред действителното правно положение, защото не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението. Двете ответници са били напълно наясно с воденото гр.д.№1855/2017 год. на РС-гр.Ловеч и последиците от него и са целели осуетяване изпълнението на това съдебно решение. Твърди, че действията им по водене на симулативния процес го увреждат, тъй като правят невъзможно изпълнението на решението, постановено в негова полза.