Решение № 797 от 29.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. Варна, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20233100500838 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Й. С. и С. С. З. , заместили ответника С. А. С. по реда на чл. 227 от ГПК срещу Решение № 3978/14.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 5909/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХІ V състав в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба на недвижими имоти - самостоятелни обекти, изградени в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, с адм. адрес *** представляващи:

Офис № 2 с идентификатор ***.2.19 и административен адрес: ***, на първи етаж, със застроена площ 47,20 кв.м. състоящ се от едно помещение и санитарен възел, при съседни обекти: на същия етаж ***.18; под обекта - няма; над обекта ***.2.1 и ***.2.2 както и 2.8426 % ид.части от общите части на сградата;

Апартамент № 5 с идентификатор ***.2.5 с административен адрес: ***, на втори етаж, със застроена площ 57,00 кв.м. състоящ се от антре, дневна, кухня, баня-тоалетна, лоджия, при съседни обекти: на същия етаж - ***.2.4; под обекта ***.2.22 и ***.2.23; над обекта[1]***.2.8 и ***.2.9 заедно с принадлежащото му избено помещение № 5 с полезна площ 4,20 кв.м., както и 3.4730 % ид.части от общите части на сградата;

Апартамент № 7 с идентификатор ***.2.7 с административен адрес: ***, на трети етаж, със застроена площ 86,00 кв.м. състоящ се от антре, дневна с кухненска част, две спални, дрешник, тоалетна, баня-тоалетна, лоджия, при съседни обекти: на същия етаж ***.2.6 и ***.2.8, под обекта ***.2.2, ***.2.1, ***.2.4 и ***.2.3, над обекта ***.2.10 и 1

***.2.11; заедно с принадлежащото му избено помещение №7 с полезна площ 4,20 кв.м., както и 3.4645 % ид.части от общите части на сградата;

Гараж № 2 с идентификатор - ***.2.21 и административан адрес: ***, на първи етаж, със застроена площ 21,60 кв.м., при съседни обекти: на същия етаж -***.20, под обекта – няма, над обекта[1]***.2.1 както и 1.3009 % ид.части от общите части на сградата между съделители и при квоти: 3/12 ид.части за Д. Ж. А.; 3/12 ид.части за Б. Ж. А., действаща чрез своята майка и законен представител Ж. М. Ж.; 2/12 ид.части за Е. И. К.; 2/12 ид.части за Д. Й. С. и 2/12 ид.части за С. С. З., последните две наследници на ответника С.

А. С., на осн.чл.69 ЗН.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че процесното нотариално завещание съдържа модалитет, който нито е невъзможен, нито противоречи на закона, обществения ред или добрите нрави. Релевира се, че за извършване на завещание не е нужно да има дарствени мотиви, а същите могат да бъдат и възнаградителни. Твърди се, че първоинстанционния съд при определяне на квотите не се е съобразил с наличието на частни завещателни разпореждания. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, в което квотата на наследодателя на въззивниците в съсобствеността да бъде 2/3 ид.ч.

Въззиваемите Д. Ж. А. и Б. Ж. А., действаща чрез своята майка и законен представител Ж. М. Ж. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозират отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Въззиваемата Е. И. К., редовно уведомена за настоящото производство, в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така подадената жалба.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск н а Д. Ж. А. /непълнолетен към момента на депозиране на исковата молба и настъпило пълнолетие в хода на процеса/ и Б.

Ж. А., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Ж. М. Ж.

/малолетна към момента на депозиране на исковата молба и настъпило непълнолетие в хода на процеса/ с правно основание чл. 34 от ЗС против С. А. С. /починал след даване ход на устните състезания пред първата инстанция и заместен по реда на чл. 227 от ГПК от наследниците му по закон/ за делба на недвижими имоти, изградени в ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, с адм. адрес *** представляващи:

Офис № 2 с идентификатор ***.2.19 и административен адрес: ***, на първи етаж, със застроена площ 47,20 кв.м. състоящ се от едно помещение и санитарен възел, при съседни обекти: на същия етаж ***.18; под обекта - няма; над обекта ***.2.1 и ***.2.2 както и 2.8426 % ид.части от общите части на сградата;

2

Апартамент № 5 с идентификатор ***.2.5 с административен адрес: ***, на втори етаж, със застроена площ 57,00 кв.м. състоящ се от антре, дневна, кухня, баня-тоалетна, лоджия, при съседни обекти: на същия етаж - ***.2.4; под обекта ***.2.22 и ***.2.23; над обекта[1]***.2.8 и ***.2.9 заедно с принадлежащото му избено помещение № 5 с полезна площ 4,20 кв.м., както и 3.4730 % ид.части от общите части на сградата;

Апартамент № 7 с идентификатор ***.2.7 с административен адрес: ***, на трети етаж, със застроена площ 86,00 кв.м. състоящ се от антре, дневна с кухненска част, две спални, дрешник, тоалетна, баня-тоалетна, лоджия, при съседни обекти: на същия етаж ***.2.6 и ***.2.8, под обекта ***.2.2, ***.2.1, ***.2.4 и ***.2.3, над обекта ***.2.10 и ***.2.11; заедно с принадлежащото му избено помещение №7 с полезна площ 4,20 кв.м., както и 3.4645 % ид.части от общите части на сградата;

Гараж № 2 с идентификатор - ***.2.21 и административан адрес: ***, на първи етаж, със застроена площ 21,60 кв.м., при съседни обекти: на същия етаж -***.20, под обекта – няма, над обекта[1]***.2.1 както и 1.3009 % ид.части от общите части на сградата.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника С. А. С., с който заявява, че също желае да бъде допусната и извършена делба на наследствените имоти, но оспорва квотите, които са посочени в молбата. Представя нотариално завещание № 1, рег.№ 5229, дело № 6 от 2014 г. на нотариус Р.Кожухарова с район на действие района на РС Варна с което наследодателят А. А. му е завещал притежаваните от него недвижими имоти, описани в молбата, вследствие на което неговия наследствен дял е 2/3 ид.ч., а не 1/3 ид.ч., както е посочено в молбата.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Е. И. К. депозира отговор, с който заявява, че също желае да бъде допусната и извършена делба на наследствените имоти. Изпратила е покана до останалите съсобственици за изкупуване на наследствения й дял, но не е получила отговор до момента. Не прави възражения по заявените твърдения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 34 от ЗС за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗАТА ПО ДОПУСКАНЕ.

3

Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 от ГПК, с решението за допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик /чл. 34, ал. 2 о т ЗС/. Разпоредбата е от императивен порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин, който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би било налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически права на съделителите предполага безусловно установено право на собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на съсобствениците. В този смисъл въззивният съд, пред когото е пренесено производството по допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, който определя правата на съделителите в съсобствеността, и да допусне делбата при законните квоти независимо от оплакванията във въззивната жалба относно правата на участниците в общността.

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че общите им праводатели Д. М. С. и А. С. А. придобиват в режим на СИО собствеността върху процесните имоти по силата на договор учредяване право на строеж, обективиран в нот. акт № 29, том ІI, рег. № 1200, дело № 193/31.03.2005 г. и реализиране на суперфицията.

С отговора на исковата молба ответникът С. А. С. претендира присъждане на поголяма квота от полагащата му се по закон по силата на нотариално завещание № 1, том I, рег. № 5229, дело № 6/28.04.2014 г., с което баща му А. С. А. му завещава притежваните от него към момента на смъртта му ид.ч. от имотите, предмет на делбата.

От своя страна ищците правят своевременно п равоизключващо възражение с правна квалификация чл. 42, б. „в“ от ЗН /със становище от 24.02.2022 г./ , което настоящият съдебен състав намира з а основателно. В горния документ изрично е записано, че завещателят задължава сина си да се грижи за него така, както се е грижил до сега, като му осигурява необходимите храна, лекарски грижи и лекарства, средства за отопление и други алиаменти до края на живота му. В практиката на ВКС категорично се приема, че завещателното разпореждане е нищожно, когато мотивът на завещателя е да се вмени задължение на лицето, на което се завещава имущество, да го гледа и издържа до края на живота му, тъй като се нарушава принципът за безвъзмездност /решение № 438 от 19.05.1999 г. по гр. д. № 110/99 г. на I ГО, № 745 от 13.01.2011 г. по гр. д. № 79/2010 г. III ГО, № 434/11 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 1112/20110 г. на I ГО, № 122 от 3.06.2013 г. по гр. д. № 902/2012 г. на I ГО, № 88 от 30.04.2013 г. по гр. д. № 826/2012 г. на III ГО, решение от 24.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 79/2010 г. на III ГО, решение № 25 от 26.05.2016 г. по гр. д.

№ 5043/2015 г. и др./. Завещанието е недействително, когато волята на завещателя е мотивирана от желанието той да бъде гледан и издържан до края на живота му от лицето на което завещава. Това е така, тъй като завещанието е лично, безвъзмездно и едностранно 4 волеизявление, направено в установената от закона форма. След като тълкувайки волята на завещателя, изразена в неговото съдържание, се установи, че мотивът за извършване на завещателното разпореждане, изразен под формата на условие или тежест, не е да се надари лицето-бенефициер, а да му се вмени едно задължение за бъдещи грижи и издръжка, то такова завещание е нищожно като противно на закона и не може да легитимира бенефициера като единствен собственик на имуществото.

В конкретния случай в олята на завещателя е ясно и точно изразена. Мотивът за извършване на завещателното разпореждане е изразен категорично и той не е да се надари лицето, а да му се вменят задължения за бъдещи грижи и издръжка към праводателя. От съдържанието на завещанието не следва, че то е направено в израз на благодарност или други морални причини, а волеизявлението се прави при една очаквана бъдеща възмездна престация, насочена към грижи за него, които са с материален израз. Волята на завещателя е изразена ясно и недвусмислено и тя е, че той завещава на ответника собствените си ид.ч. от процесните имоти срещу насрещното задължение от негова страна да се грижи за него така, както се е грижил до сега, като му осигурява необходимите храна, лекарски грижи и лекарства, средства за отопление и други алиаменти до края на живота му. Т.е. не се касае за завещателно разпореждане, направено с тежест по смисъла на чл. 17 о т ЗН.