Решение № 186 от 24.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Велико Търново, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500163 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 536/21.12.2025 година по гр. д. № 739/2025 година на Окръжен съд Плевен М. В. П. е осъдена на основание чл. 203, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл.

211 от Кодекса на труда и чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите да заплати на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ сумата 12 503.67 лева – обезщетение за умишлено причинена вреда на работодателя при настъпило на 26.07.2023 година пътнотранспортно произшествие с управлявано от ответницата служебно моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 2.02.2024 година (датата на исковата молба) до окончателното изплащане.

С посоченото решение претенцията за разликата до 34 000 лева (за сумата 22 296.33 лева), ведно със законната лихва от 2.02.2024 година до окончателното изплащане е отхвърлена като неоснователна.

Със същото решение ДП „Български спортен тотализатор“ е осъдено да заплати на М. В. П. сумата 1 354.66 лева – деловодни разноски по компенсация съразмерно уважената и отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ГПК.

Решението е постановено при участието на „Дженерали застраховане“ АД като трето лице помагач на ищеца.

1

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. М. – пълномощник на М. В. П., против Решение № 536/21.12.2025 година по гр. д. № 739/2025 година на Окръжен съд Плевен в осъдителната част. В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Заявява се, че първостепеният съд се е произнесъл по спора при непълнота на доказателствата – в нарушение на чл. 146, ал. 2 от ГПК не е указал на ответницата, че не сочи доказателства във връзка с оспореното съдържание на Протокол за пътнотранспортно произшествие от 26.07.2023 година. Превратно е интерпретирано саморъчното обяснение, подадено от М. В. П. до работодателя на 27.07.2023 година. Безкритично е възприето заключението на съдебно-техническата експертиза. В нарушение на чл. 172 от ГПК е формиран извод, че свидетелката Т. Тодорова като пряк ръководител на ответницата е заинтересована да даде показания в полза на последната.

Обстоятелствата във връзка с допуснати нарушения от М. В. П. не са установени по категоричен начин, а се основават на предположения. Не са изясняни с всички допустими доказателства фактите във връзка с инцидента. Необосновано е прието, че ответницата е подала искане за оценка на вредите по сключена от ищцовата страна застраховка „Каско“, каквото в действителност е депозирано от работодателя. От заключението на графическата експертиза е установено, че служител на третото лице помагач съставил неистински частни документи, изброени в жалбата (подписът от името на ответницата не е положен от нея).

Излагат се съображения за неправилно интерпретиране на съдържанието на саморъчните обяснения на М. В. П.. Необосновано с оглед доказателствата по делото е заключението, че тя е действала при форма на вина евентуален умисъл. Цитира се съдебна практика. От данните по делото се установява, че М. В. П. не е застанала умишлено на пререза, виждайки влака. Изразява се становище, че е налице причинена имуществена вреда на работодателя при и по повод изпълнение на служебните задължения, за което е регламентирана ограничена имуществена отговорност (чл. 206 от Кодекса на труда).

Направено е искане да се отмени Решение № 536/21.12.2025 година по гр. д. № 739/2025 година на Окръжен съд Плевен в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска, в полза на жалбоподателката да се присъдят сторените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ДП „Български спортен тотализатор“, представлявано от адвокат Г. Я., в който развива доводи за нейната неоснователност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Дженерали застраховане“ АД, представлявано от юрисконсулт В. Т., в който излага съображения за нейната неоснователност.

С Молба с вх. № 3743/11.06.2026 година пълномощникът на ДП „Български спортен тотализатор“ поддържа отговора на въззивната жалба.

2

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 739/2025 година по описа на Окръжен съд Плевен (първоначално гр. д. № 3588/2024 година на Районен съд Плевен) е образувано въз основа на предявен от ДП „Български спортен тотализатор“ против М. В. П. иск.

Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което да осъди М. В. П. да заплати на ДП „Български спортен тотализатор“ сумата 34 800 лева съгласно оценка на застрахователя – обезщетение за умишлено причинена вреда на работодателя при пътнотранспортно произшествие, станало на 26.07.2023 година с управлявано от ответницата служебно моторно превозно средство, ведно със законната лихва от 2.02.2024 година – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата; в полза на ищцовата страна да се присъдят разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че ДП „Български спортен тотализатор“ било собственик на автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № СВ 38 ****, придобит с Договор от 10.12.2018 година. Моторното превозно средство било застраховано по застраховка „Каско на МПС“ в „Дженерали застраховане“ АД. Автомобилът е предоставен за служебно ползване на ответницата – „Районен мениджър продажби Спорт тото“, за изпълнение на нейните служебни задължения по съществувало към момента на деликта трудово правоотношение. На 21.11.2023 година при ДП „Български спортен тотализатор“ постъпило писмо по Претенция № 211530282 от „Дженерали застраховане“ АД, с което уведомява първото за заведена ликвидационна преписка за посоченото моторно превозно средство. За настъпилото събитие, описано в писмото, са съставени протокол за пътнотранспортно произшествие и акт за уставовяване на административно нарушение, с които е констатирано грубо нарушаване на правилата за движение, регламентирани в Раздел дванадесети „Железопътен прелез“ от Закона за движението по пътищата. Според представителите на застрахователя М. В. П. е могла и е била длъжна да предвиди, че преминаването през железопътен превоз при задействана звукова и светлинна сигнализация предполага непосредствено преминаване на влакова композиция, като при неспиране управляваното пътно превозно средство създава сериозна предпоставка за настъпване на произшествие с тежки последици. В този смисъл е налице евентуален умисъл на ответницата; позовават се на саморъчни обяснения на М. В. П.. Застрахователното дружество отказало да заплати застрахователно обезщетение на ДП „Български спортен тотализатор“. Последното отправило покана за доброволно изпълнение, получена от ответницата на 6.12.2023 година. С Възражение с вх. № ВХ-24/4.01.2024 година ответницата отказала да заплати доброволно паричната сума. Навеждат се доводи за наличие на предпоставките на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на деликтната отговорност на М. В. П. за причинените на ДП „Български спортен тотализатор“ 3 имуществени вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който се навеждат аргументи за недопустимост на иска; оспорват се механизма на настъпване на произшествието, наличието на умисъл и размера на вредите; заявява се наличие на неизпълнение на задължения на работодателя по трудовото правоотношение, което изключва отговорността на М. В. П..

На основание чл. 219 от ГПК като трето лице помагач на ДП „Български спортен тотализатор“ е конституирано „Дженерали застраховане“ АД, което изразява становище, че претенцията е основателна.

В съдебно заседание пред първостепенния съд пълномощникът на М. В. П. оспорва иска.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 536/21.12.2025 година по гр. д. № 739/2025 година на Окръжен съд Плевен е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 203, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 211 от Кодекса на труда и чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Безспорно е, а и от данните по делото е видно, че М. В. П. е работила по трудово правоотношение в ДП „Български спортен тотализатор“ от 2010 година, първоначално като „Касиер приемчик“, а от 3.05.2023 година до 18.09.2023 година като „Районен мениджър продажби Спорт тото“. Трудовото правоотношение е прекратено на 15.08.2024 година.

Не се спори, че ДП „Български спортен тотализатор“ е било собственик на автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № СВ 38 ****, придобит с Договор от 10.12.2018 година; същият е бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ в „Дженерали застраховане“ АД; предоставен е за служебно ползване на М. В. П. на 18.05.2023 година.

На 26.07.2023 година настъпило пътнотранспортно произшествие между автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № СВ 38 ****, управляван от М. В. П., и дизелов мотрисен влак.

Не е спорно, че „Дженерали застраховане“ АД отказало изплащане на застрахователно обезщетение.

Пред първостепенния съд е разпитана свидетелката Т. Ц. Т., изпълнявала длъжността „Директор“ на Регионално управление на български спортен тотализатор Плевен към датата на произшествието и до месец февруари 2024 година.

По делото е представен ппрепис от Протокол за пътнотранспортно произшествие 4

№ 1832301/26.04.2023 година, съставен от служител на ОД на МВР Ловеч, в който е отразено местоположението на участващите в произшествието пътни превозни средства, видимите щети; относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, е посочено, че управляваният от М. В. П. автомобил преминал през железопътния прелез на червен светофар и се сблъскал с преминаващия по релсите влак, при което e увредено моторното превозно средство. Протоколът е подписан от двамата участници в произшествието без възражения.

От приложените Акт за установяване на административно нарушение № 971622/26.07.2023 година и Наказателно постановление № 23-0906-000522/9.08.2023 година се установява, че на М. В. П. е наложено административно наказание за нарушение на чл. 51, ал. 3 от Закона за движението по пътищата – на железопътен прелез, регулиран с пътен знак Б2 – Стоп, и светофарна уредба, работеща в нормален режим, не спряла и преминала при червен забранителен сигнал, сблъскала се с релсово превозно средство диззелов мотрисен влак „Сименс“.

Наказателното постановление е връчено на 6.10.2023 година на М. В. П., не е обжалвано и е влязло в сила на 21.10.2023 година. Наложената глоба е заплатена.

По делото е изслушано заключение, изготвено от експерта маг. инж. Е. Б. Ц., което съдът приема за законосъобразно и обосновано. От заключението е видно, че преди настъпване на пътнотранспортното произшествие на 26.07.2023 година на железопътен прелез в гр. Летница, влак № 24222 се е движил в посока от село Дойренци към гр. Левски със скорост 59 километра в час, а лек автомобил „Форд Фиеста“, идвайки от село Каменец в посока гр. Летница, пресичал отляво надясно за влаковата композиция, със скорост 14.84 километра в час. На 100 метра преди мястото на удара машинистът на влаковата композиция предприема екстремно задържане; в този момент лекият автомобил е бил на разстояние 28.29 метра от мястото на сблъсъка. Движейки се едно към друго двете превозни средства достигат мястото на първоначален контакт и реално настъпва страничен удар в десен буфер за локомотива и дясната задна част на автомобила под 90 градуса. След удара влаковата композиция продължава транслационното си движение и се установява в покой на 67 метра след прелеза. Вследствие на удара лекият автомобил получава ротация и задната му част се завърта по часовниковата стрелка, след което се установява в покой върху циментовите траверси. С установяването на двете превозни средства в покой произшествието приключва.