Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 570 от 02.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 632/2025
Вид
Решение № 570
Подписан
02.12.2025
В сила
02.12.2025
Състав
Ивелина Солакова, Силвия Пантелеева, Радка Цариградска

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 296, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Велико Търново, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20254100500632 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 въззивна жалба против Решение № 74/04.04.2025 г. по гр.д. № 206/2024 г. по описа на Районен съд – Павликени в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД срещу Б. З. за сумата от 327,80 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.

Заема се становище за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като моли да бъде отменено в обжалваната част. Счита, че по делото е доказано наличие на валидно възникнало облигационно отношение между страните по сключените договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез мобилни номера *** и ***. Посочва, че ответникът виновно не е изпълнил задълженията си по договора, начислени в издадените фактури, подробно описани във въззивната жалба, което е основание за едностранно предсрочно 1 прекратяване на договорите за мобилни услуги от страна на мобилния оператор. Твърди, че на 15.12.2021 г. е изпратена последна покана за доброволно плащане на ответника, с която е уведомена за размера на начислените й към тази дата задължения, като са спазени изисквания на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Счита, че с предсрочно прекратяване на договорите по вина на потребителя е възникнало задължението му за заплащане на неустойка съответно на основание чл. 11 и чл. 9 от процесните договори. Излага подробни доводи относно действителността на клаузите, като счита, че същите не водят до необосновано обогатяване на мобилния оператор, не са необосновано високи и не са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, като заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че изложените в жалбата доводи противоречат на закона, добрите нрави и чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО. Посочва, че при сключване на процесния договор, потребителят не е имал възможност да влияе на неговото съдържание и е бил поставен в неравноправно положение. Счита, че не е налице прекратяване на договора по надлежния ред, тъй като изявлението за едностранно прекратяване не е достигнало до абоната. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на 2 съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Поради необжалване на първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е признато за установено, че Б. М. З. с ЕГН ********** дължи на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК 130460283, на осн чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 54.87 лв. – главница, представляваща цена на незаплатени абонаментни такси и мобилни услуги за периода 15.08.2021 г. – 14.12.2021 г., предоставени по Договор за мобилни услуги № 624138494/07.01.2021 г. с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 106,24 лв. – главница, представляваща цена на незаплатени абонаментни такси и мобилни услуги за периода 15.08.2021 г. – 14.12.2021 г., предоставени по Договор за мобилни услуги № 625139054/07.09.2021 г. с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 79,96 лв. – дължими лизингови вноски, начислени за периода 15.08.2021 г. – 14.12.2021 г., по Договор за лизинг от 07.09.2021 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 399,80 лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 718/2023 г. по описа на РС - Павликени, същото е влязло в сила /арг. чл. 296, т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка в тази си част.

При проверка за правилността на решението по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо Б. М. З., съществуването на вземане на ищеца за сумата от 54.87 лв. – главница, представляваща цена на незаплатени абонаментни такси и мобилни услуги за периода 15.08.2021 г. – 14.12.2021 г., предоставени по Договор за мобилни услуги № 624138494/07.01.2021 г. с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 145,98 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на този договор, сумата от 106,24 лв. – главница, 3 представляваща цена на незаплатени абонаментни такси и мобилни услуги за периода 15.08.2021 г. – 14.12.2021 г., предоставени по Договор за мобилни услуги № 625139054/07.09.2021 г. с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 181,82 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на този договорсумата от 79,96 лв. – дължими лизингови вноски, начислени за периода 15.08.2021 г. – 14.12.2021 г., по Договор за лизинг от 07.09.2021 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 399,80 лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 718/2023 г. по описа на РС - Павликени.

Ищецът твърди, че с ответната страна са обвързани от валидно правоотношение по Договор за мобилни услуги № 624138494/07.01.2021 г. с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги №

625139054/07.09.2021 г. с предпочетен номер *** и Договор за лизинг от същата дата, съгласно които на клиента е предоставен мобилен апарат MOTOROLA Moto G50 5G 64GB Grey. Поддържа, че за периода м. септември 2021 г. – м. януари 2022 г. е издал пет броя фактури, включващи вземания, произтичащи от различни договори. Твърди, че договорите за мобилни услуги били предсрочно прекратени, по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, за което операторът начислил неустойки за предсрочното му прекратяване в общ размер на 327,80 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за предоставеното с договора мобилно устройство MOTOROLA Moto G50 5G 64GB Grey в общ размер на 399,80 лв. с вкл. ДДС. Поддържа, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка било уредено в договора, съгласно който в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Сочи, че обявяването на предсрочна изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.

12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните 4 задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Посочва, че предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски е в размер на 399,80 лв. Моли да бъде признато за установено спрямо ответника, че същия му дължи сумата от 968,67 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми по шест броя фактури, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва претенцията за неустойка за предсрочно погасяване на договора за мобилни услуги в размер на 327,80 лв. с твърдения, че договорът не е прекратен. Развити са подробни съображения за нищожността на клаузата от договора, предвиждаща начисляването й. Не оспорва съществуването на останалите претендирани задължения.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

На първо място, според настоящия съдебен състав ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че процесните договори за мобилни услуги са едностранно предсрочно прекратени и в кой момент. По делото е представена последна покана за доброволно плащане /л. 84 от първоинстанционното дело/, адресирана до ответника Б. З., но липсват доказателства същата да е получена от нея. Представеното удостоверение от Областна пощенска станция – Велико Търново не доказва получаване на поканата, тъй като не съдържа данни какво точно е било връчено на ответника, дали въпросната кореспонденция изобщо касае процесните договори и покана за доброволно плащане и кога изявлението е получено от ответника. Въззивният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства приема, намира, че по делото от страна на ищеца не е доказано, че посоченото изявление е достигнало до ищеца и съответно към кой момент договорите се считат предсрочно прекратени и възниква основание за начисляване на претендираната неустойка за предсрочно прекратяване.

На следващо място, настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая уговорените неустоечните клаузи са нищожни, тъй като излизат извън целите на обезпечителната и санкционна 5 функция на неустойката и противоречат на добрите нрави. Видно от процесните договори, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на предвидения срок, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти; възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. В случай, че е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно договора или по предходно подписан документ, чиито срок не е изтекъл потребителят дължи и такава част между цената на устройството без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на прекратяване на договора и заплатената от потребителя при предоставянето му цена в брой или обща лизингова цена, каквато съответства на оставащия срок на договора

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. По същността си неустойката е форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на неустойката е по-голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е неустоечна клауза, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали уговорената неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора при съобразяване вида на неустойката, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от 6 неизпълнението. Доколкото процесният договор е потребителски, то за нищожността й поради противоречие със закона, с добрите нрави или поради неравноправието й, съдът следи служебно.