Решение № 4954 от 30.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4954 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100509483 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 22.03.2023г., постановено по гр.д. № 58526/2021г. на СРС, ГО, 66 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу П. С. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане срещу ответника за следните суми: 881, 34 лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. “****, абонатен номер 395045 през периода от 21.06.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане; за сумата от 140, 02 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 09.06.2021г. и за сумата от 34, 95 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 35384/2021г. по описа на СРС, ГО, 66 състав. Със същото решение са отхвърлени предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, 1 вр. чл. 149 от ЗЕ за разликата над сумата от 881, 34 лева до пълния предявен размер от 904, 80 лева и за периода от 01.05.2018г. до 20.06.2018г.; предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за разликата над сумата от 140, 02 лева до пълния предявен размер от 144, 77 лева, иска за главница за дялово разпределение – за разликата над 34, 95 лева до пълния предявен размер от 39, 54 лева и за периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г. и изцяло е отхвърлена претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 7, 49 лева – обезщетение за забава върху главницата, представляваща стойност на услугата дялово разпределение. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от П. С. А. срещу “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД насрещни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 432, 72 лева – обезщетение за лишаване от ползване, както и сума в размер на 5, 97 лева – лихва за забава за периода от 01.12.2018г. до 09.02.2022г. във връзка с абонатна станция на адрес в гр. София, ул. ****.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените първоначални искове, както и в частта, в която са отхвърлени предявените насрещни искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника П. С. А.. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно поддържа, че сумата от 481, 55 лева – начислена служебна енергия при дефектирал топломер в имота, е недължима. Счита, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, като топлинната енергия следва да се определи на база средни стойности за клиента, измерени при аналогични климатични условия и в съответствие с режима на потребление на топлинна енергия. Аргументира, че по делото са представени главни отчети за предходните три отоплителни сезона, от които е видно, че потреблението на топлинна енергия е нулево.

Оспорва заключението на приетата съдебно-техническа експертиза по съображения, че вещото лице неправилно е определило количеството на топлинната енергия по правилото на чл. 144 от ЗЕ, което е приложимо само в случай на дефектирал общ топломер на сградата, каквато не е разглежданата хипотеза. По отношение на решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, са наведени оплаквания за необоснованост. Въззивникът 2 сочи, че по делото е представено писмо от собствениците на самостоятелни обекти в жилищната сграда, с което ищцовото дружество е поканено да изкупи по установения ред изградената абонатна станция. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части.

Въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК първоначални искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и насрещни искове с правно основание чл. 137, ал. 2 от ЗЕ, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части:

На етапа на въззивното производство между страните по делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът П. С. А. е собственик на процесния имот за исковия, находящ се в гр. София, ул. “**** и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 3

17.07.2012г./; че между ответника /като собственик на имота/ и ищцовото дружество е възникнало договорно отношение на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ по презюмиран договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, както и че стойността на доставената за процесния период топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е в размер на 133, 27 лева; топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване възлиза на 108, 49 лева, а непогасената по давност част от стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 34, 95 лева. Не се оспорва и стойността на начислената топлинна енергия за отопление на имот за част от исковия период, а и именно - от м.05.2019г. до м.04.2020г.

По отношение размера на вземането за главница:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ . Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото са представени индивидуални справки за отопление и топла вода в процесния имот, изготвени от фирмата за дялово разпределение, от които се установява, че за отоплителен период 01.05.2016г. – 30.04.2017г. и за отоплителен период 01.04.2017г. - 30.04.2018г., показанията на монтирания в имота апартаментен топломер са “0” – без потребление. За периода от 01.05.2018г. – 30.04.2019г. потреблението за отопление на имота е определено на база максимален специфичен разход. Основанието за определяне на количеството топлинна енергия по този ред е обстоятелството, че при извършен отчет на уредите на 30.04.2019г. показанията на апартаментия топломер не са установени, тъй като “не може да се включи” – обстоятелство, 4 удостоверено в приложения талон за проверка от 30.04.2019г., подписан от потребителя. Впоследствие, видно от представения констативен протокол от 14.05.2019г., служители на “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” /фирмата, извършваща дялово разпределение в жилищната сграда/ са установили невъзможност за отчет на индивидуалния апартаментен топломер в имота – тъмен дисплей. В протокола е посочено още, че температурният сензор на топломера не е свързан към отоплителната инсталация и виси във въздуха. Констатациите не са оспорени от ответника.

Установено е въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение н а съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че консумацията на топлинна енергия в процесния имот се отчита с апартаментен топломер № 546526446, както и че за периода 2018-2019г. той не е бил отчетен поради невъзможност да бъде включен. За същия период на абоната била начислена служебна консумация на топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата /МСРС/. За периода от 2019-2020г. е бил извършен реален отчет на топломера, от който се установява, че няма консумация на топлинна енергия.

Вещото лице е посочило, че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е била отчитана въз основа на показанията на монтиран в имота водомер, а топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация – въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект. Установено е още, че технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване, предвиждащи задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи топломери трябва да се извършва през две години/. Направен е извод, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяване, ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.

Неоснователни са доводите на въззивника, че количеството на топлинната енергия за отопление на имот за периода от м.05.2018г. до 5 м.04.2019г. следва да се определи в съответствие с установеното в нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм. с ДВ бр. 25/20.03.2020г./ правило. Според посочената разпоредба при отсъствие или повреда на средства за търговско измерване количеството топлинна енергия за отчетен период се определя от топлопреносното предприятие или от производителя на база средни стойности за клиента, измерени при аналогични климатични условия и в съответствие с режима на потребление на топлинна енергия. Установените по делото обстоятелства не попадат в хипотезата на отсъствие или повреда на средство за търговско измерване. В представения от ответника и неоспорен от него констативен протокол от 14.05.2019г. са установени факти, сочещи на механично въздействие върху апартаментния топломер, а именно – температурният сензор на топломера не е бил свързан към отоплителната инсталация и виси във въздуха. Касае се не за повреда на топломера, а за видими въздействия върху уреда за търговско измерване, които влият върху отчитането на реалната консумация в насока – невъзможност за отчитане. В тази хипотеза приложение намира т. 6.8., подточка 4 от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост, приложение към чл. 61 от Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването. В същата е посочено, че при установени видими въздействия върху целостта на уреда, нарушени пломби, стикери или други средства за защита на уреда и/или констатирани въздействия в електронната памет, количеството топлинна енергия се определя по реда на т. 6.5. за целия период след последното отчитане, когато уредът е бил изправен. Според правилото на т.6.5. от Методиката, в този случай се прилага остойностяване съобразно екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, установен за имоти без уреди за индивидуално отчитане. Именно по този ред е определено количеството на топлинната енергия за периода 2018-2019г., което се установява от заключението на техническата експертиза, приета в първоинстанционното производство. Изчислена посредством този способ, стойността на топлинната енергия за отопление на имота за отоплителен период 2018-2019г., възлиза на 481, 55 лева.