Решение № 99 от 04.02.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000503113 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 463, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

Предмет на настоящия инстанционен контрол е Решение № 1396/20.03.2023 г. по ч.гр.д. № 7530/2022 г. на СГС, с което потвърдено като законосъобразно разпределение на постъпили парични суми в размер на 967 844.40 лв. по ИД № 908/2017 г. на ЧСИ М. Ц. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС.

Решението на градския съд се обжалва от В. Д. С. с ЕГН: ********** от гр. *** /длъжник по изпълнителното дело/ с доводи за неправилност поради неспазване на материалния закон и искане за отмяната му.

Постъпили са писмени отговори от „Инвестбанк“ АД и от Т. Й. С. /лично и в качеството й на управител на „Инженерконсулт 2015“ ЕООД с ЕИК: 202604873/.

Процесуалният представител на банката изразява мнение за правилност на атакуваното решение, докато Т. С. подкрепя изцяло жалбата. Останалите страни в производството не са взели становища.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законовия срок, срещу акт, подлежащ на обжалване пред апелативния съд /чл. 463, ал. 2 ГПК/, както и от лице, имащо право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Първият /и основен/ довод в жалбата на В. С. е, че подлежащата на разпределение сума от 967 844.40 лв. била част от масата на несъстоятелността на „Инженерконсулт“ ООД 1

/н./ и следвало да се предаде на синдика на дружеството, а не да се разпределя от ЧСИ. Този довод на С. е бил обсъждан многократно от различни съдебни състави на СГС и САС, както и по повод различни жалби и дела, свързани пряко или косвено с осъществената публична продан от ЧСИ Ц. на ипотекирания и процесен Апартамент 1,2, с кадастрален идентификатор *** с площ от 312.26 кв.м., находящ се в сграда ***, респ. в ПИ ***, гр. София, р-н „Триадица“, жилищна група „Южен парк“, бл. № *. Становището на жалбоподателя, че този апартамент бил в масата на несъстоятелността на „Инженерконсулт“ ООД /н./ и неговата продажба следвало да се осъществи от постоянния синдик на дружеството в рамките на производството по несъстоятелност по ТЗ, се опровергава от данните по делото, сочещи, че този имот е бил апортиран в капитала на „Инженерконсулт 2015“ ЕООД ведно с тежестта върху него /ипотека/, поради което не може да се приеме, че той попада в масата на несъстоятелността на предходния му собственик „Инженерконсулт“ ООД /н./ и продажбата му трябвало да се извърши от синдик, а не от съдебен изпълнител. От друга страна ипотеката върху апартамента е обезпечавала всички вземания на „Инвестбанк“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 21.12.2007 г. /в качеството на тази кредитна институция, като правоприемник на ТБ „Виктория“ ЕАД/. За тези вземания, „Инвестбанк“ АД се е снабдила с изпълнителен лист по реда на чл. 417 и сл. от ГПК, вземането по който е установено с влязло в сила съдебно решение в производство по чл. 422 ГПК. В този смисъл, принудителното изпълнение върху процесния имот правилно е било насочено от съдебния изпълнител и по молба на търговската банка - с оглед съдебно признатите й вземания и наличието на ипотека върху апартамента. В рамките на изпълнителния процес са били присъединени и други кредитори на „Инженерконсулт“ ООД /н./. Поради това, ЧСИ е можел да извършва принудителни изпълнения върху ипотекираното имущество, понеже макар и дружеството-длъжник по кредита да е бил в процедура по несъстоятелност, то недвижимият имот е станал собственост на трето лице „Инженерконсулт 2015“ ЕООД в резултат на извършен апорт, но това трето лице е било принудено да търпи принудителните действия на ЧСИ с оглед учредената върху имота ипотека.

Останалите доводи на жалбоподателя са свързани с неспазване на чл. 136 ЗЗД и чл.

76 ЗЗД, но те също са неоснователни.

От писмените доказателства по делото се установява, че при изготвяне на разпределението ЧСИ Ц. е спазила указаното в чл. 136 ЗЗД, а именно:

Сумата от 967 844.40 лв. е разпределена в съответствие с поредността, посочена в този законов текст: а/ вземания по чл. 136, т. 1 ЗЗД /вземания за разноски по принудителното изпълнение/ - такива, направени от взискателя “Инвестбанк“ АД, които се удовлетворяват изцяло; б/ вземания по чл. 136, т. 2 ЗЗД на СО /вземания за данъци от определен имот – от стойността на този имот/ - 7 395.66 лв. – удовлетворено изцяло, както и дължима такса по т.

26 ТТРЗЧСИ върху удовлетвореното вземане на общината в размер на 734 лв.; в/ вземания по чл. 136, т. 3 ЗЗД – тези, които са били обезпечени с ипотеката върху продадения имот – общо в размер на 935 714.40 лв. по представените от банката изпълнителни листове, които 2 обаче не са удовлетворили целия дълг към кредитната институция, както и такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 5510 лв., с което сумата за разпределяне по изпълнителното дело е била изчерпана.

Разноските, сторени от взискателя „Инвестбанк“ АД са били реално платени /видно от документите от копието на приложеното изпълнително дело/ и е следвало да се погасят с поредността по чл. 136, т. 1 ЗЗД. Не са нарушени императивни норми при изготвяне на разпределението от съдебния изпълнител, до каквито правилни изводи е стигнал и първостепенния съд. С оглед на това, атакуваното решение на градския съд ще трябва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Ето защо, Софийски апелативен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1396/20.03.2023 г. по ч.гр.д. № 7530/2022 г. на СГС.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно /чл. 463, ал. 2 ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3