Решение № 31 от 18.01.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1488/2025
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 18.01.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- Таня Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.46 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2, т.5 и ал.9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2, т.5 и ал.9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118 ал.4 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.7 ал.2 · Наредба № 18
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Пазарджик, 18.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Таня П. при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня П. Административно наказателно дело № 20255220201488 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“ №4 представлявано от управителя Н.
А. Н., против Наказателно постановление № 849617-F825406 от 11.09.2025 г. издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че при издаването на НП е нарушен материалния закон, тъй като не е спазен принципът на пропорционалност, поради което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно. Алтернативно се предлага да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради наличието на маловажен случай.
Дружеството-жалбоподател се представлява в съдебно заседание от законния му представител- управителя Н. Н. и от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага 1 обосновано становище в подкрепа на искането си за отмяна на НП или алтернативно неговото изменение и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Представя и допълнителни писмени бележки по същество.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и излага аргументирано становище по същество, подкрепено от подробни писмени бележки, с искане НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в полза на АНО се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП при следната установена и приета фактология:
На 23.04.2025 г. била извършена проверка от инспектори по приходите в ЦУ на НАП, сред които била и актосъставителят- св. Д. Х., във връзка със спазване на данъчното и осигурително законодателство, на търговски обектвендинг автомат за топли напитки, находящ се в гр. Пазарджик, на ул. „Св.
***“ №4, стопанисван от дружество „***“ ЕООД.
В хода на проверката било установено, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл.3 ал.8 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, извършвало продажби чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, без функциониращо Фискално устройство (ФУ/ФУВАС) в обекта.
До този извод инспекторите по приходите достигнали, след като на посочената дата в 13:59 часа извършили контролна покупка на един брой кафе на стойност 0,70 лв., платени в брой от св. Д. Х. чрез пускане на монети на стойност 70 стотинки в монетника. На екрана на автомата не се визуализирал номер на фискален бон, обща сума на продажбата, нито дата и час, нито име и ЕИК на задълженото лице. От орган по приходите била изпратена „X“ задача № 2316189/23.04.2025 г. към инсталираното и въведено в експлоатация ФУ (ФУВАС), за периода от 13:57 часа до 17:00 часа, при което се установило, че 2 извършената контролна покупка не била регистрирана от фискалното устройство. Същата констатация била направена и при извършена проверка в информационните масиви на НАП, при която било констатирано, че на ФУ нямало регистрирана сума на стойност 0,70 лв.
От извършената справка в информационните масиви на НАП било установено, че ФУ за обекта било регистрирано под № 4605086 от 15.12.2022 г. с ИН: ZК169700 и ФП № 50220493.
Нарушението било извършено на 23.04.2025 г. в гр. Пазарджик, на ул.
„*** ***“ № 4 и установено на същата дата, като било документирано с Протокол от извършена проверка № 0197033/23.04.2025 г.. Същото водело до неотразяване на приходи.
Според проверяващите инспектори горното съставлявало нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
За така установеното нарушение на 30.05.2025 г. св. Х. съставила АУАН № F25406 на дружество „***“ ЕООД в присъствието на управителя на дружеството и на двама свидетели на съставяне на акта, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта управителят на дружеството-нарушител вписал обяснението, че вендинг автомата се стопанисва от 2009 г. и че след рестарт на ФУВАС ZK169700, отчитал продажбите.
Въз основа на акта на 11.09.2025 г. било издадено обжалваното НП, което било връчено на управителя на санкционираното дружество на 24.10.2025 г., видно от разписката към санкционния акт. Жалбата против НП била подадена чрез АНО от управителя на наказаното дружество по пощата на 30.10.2025 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.5), поради което съдът я намира за процесуално ДОПУСТИМА, т.к. е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя- св. Д. Х., обясненията на законния представител на дружеството-жалбоподател и от приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, 3 които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място следва да се посочи, че страните не спорят по така установената фактическа обстановка. Няма спор за това, че дружествотожалбоподател е лице по чл.3 ал.8 т.1 от Наредба Н-18/2006 г., т.е. лице, което извършва продажби на стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване- вендинг автомат за топли напитки, като е задължено да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Няма спор и за това, че за извършената контролна покупка на 1 брой кафе на стройност 0,70 лева, на дисплея на автомата не е визуализиран фискален бон за покупката, нито данни за същата или за търговеца. Установено е също така безспорно, че тази покупка не е регистрирана от фискалното устройство на автомата, т.е. за покупката не е подадена информация към НАП. Установи се по несъмнен начин от събраните гласни доказателства- показанията на св. Х. и обясненията на управителя Н., като и от приобщените писмени доказателства- протокол от проверка, констативен протокол и представените от пълномощника на жалбоподателя, че проверката е продължила и на 24.04.2025 г., когато е било осигурено техническо лице за проверка функционирането на ФУ, като при рестартиране на същото, то е започнало да подава данни по дистанционна връзка към НАП, т.е. да функционира и отчита направените покупки.
На второ място по отношение на процесуалната изправност на НП, съдът счита, че АНП е проведено без да са допуснати СПН, водещи до незаконосъобразност на атакуваното НП. Производството е започнало със съставяне на АУАН в присъствието на законния представител на дружествотонарушител и на свидетели след което е бил надлежно предявен и връчен екземпляр от него на управителя на дружеството срещу подпис. АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им и законоустановените срокове. Те съдържат всички изискуеми реквизити съответно по чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Основните възражения, които са направени с въззивната жалба, както и в съдебно заседание от пълномощника на дружеството-жалбоподател, в хода по 4 същество, обобщено касаят основателността на наложената имуществена санкция.
Констатираното извършено от дружеството нарушение е квалифицирано по чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Първата разпоредба разписва, че не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в наредбата. Разпоредбата на чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС регламентира, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Както стана ясно и се посочи по-горе, от всички събрани гласни и писмени доказателства, безспорно се установи, че при извършена контролна покупка от процесния вендинг автомат, ФУ на същото не е визуализирало фискален бон с посочените по-горе данни. Това означава, че фискалното устройство не изпълнява нормативно установените функционални изисквания, като продажбата не се регистрира и отчита по предвидения ред, тъй като няма визуализация на дисплея на ФБ със задължителните реквизити.
При това положение е несъмнено, че използваното от търговеца ФУ във вендинг автомата за топли напитки не отговаря на изискванията на Наредба Н-18/2006 г.
Освен това от доказателствата по делото се установи безспорно, че контролната покупка не е била отчетена от ФУ при извършената проверка и оттам в НАП. Казано с други думи ФУ на вендинг автомата не е функционирало.
Внимателният анализ на разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/06 г. показва, че лицата чл.3 ал.8 т.1 от цитираната наредба са длъжни да използват фискални устройства, които отговарят на функционалните и техническите изисквания, като същите следва да осигуряват: регистриране и отчитане на всяка продажба; визуализация/издаване на фискален бон и предаване на данни към НАП.
В конкретния случай, макар във вендинг автомата да е било монтирано 5 фискално устройство, същото не е изпълнявало нормативно установените си функции към момента на проверката, поради което е налице използване на ФУ в несъответствие с изискванията на Наредба Н-18/06 г. Направената привръзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС е напълно релевантна, доколкото тя препраща към Наредба Н-18/06 г. на МФ, като неизпълнението на задълженията по нея представлява нарушение на чл.118 от ЗДДС. При това положение дружеството-жалбоподател като лице по чл.3 ал.8 т.1 от цитираната наредба, не е имало право да извършва продажба на стоки- топли напитки от стопанисвания от него вендинг автомат и въпреки това е допуснало извършването им.
Имайки предвид изложеното съдът счита, че правилно описаното в АУАН и НП деяние осъществява състава на нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС.
За така извършеното и квалифицирано нарушение АНО е наложил на дружеството-нарушител имуществена санкция на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС в размер на 6 000 лева. Цитираната разпоредба предвижда налагане на имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв., в случаите извън тези по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1 на чл.185 от ЗДДС.
Едно от възраженията на пълномощника на дружеството-жалбоподател е, че в случая с оглед направеното словесно описание на нарушението в АУАН и НП се касаело за нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС, което следвало да се санкционира по чл.185 ал.1 от ЗДДС, тъй като от описанието на нарушението и писмените доказателства безспорно се касаело до назидаване на фискален бон, а не за нефункциониращо устройство. Затова от една страна се иска отмяна на НП поради съществено противоречие между словесно описание на нарушението и приложената санкционна норма или се предлага съдът да измени НП като приложи санкционната норма на чл.185 ал.1 от ЗДДС.