Решение № 1631 от 25.10.2024, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1631

Търговище, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - II състав, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНЕТА ПЕТРОВА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АНЕТА ПЕТРОВА административно дело № 20247250700334 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК във вр. с чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на К. И. М. с адрес в град Търговище, [улица], вх.Б, ет.7, ап.19, с [ЕГН], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. И. И. от АК-Търговище, против Решение № 2153-25-135/ 13.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1392-7 от 13.05.2024г., издадено главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25-48/12.04.2023г., с което на К. И. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица/ПОБ/, в размер на 29,10 лв. дневно, считано от 07.10.2023 г. до 06.10.2024г. В жалбата се визира неправилност на обжалваното решение като изложените доводи сочат на отменителното основание по чл. 146 т.4 АПК – противоречие с материалноправни разпоредби. Уточнява се, че е обжалвано потвърденото с оспореното решение разпореждане само по отношение на определения размер на ПОБ. Жалбоподателят не е съгласен с приетия в решението период на трудовата му заетост, доколкото представеният от него трудов договор установявал трудово правоотношение с VANCO FRUIT с RSZ № 194 1876972-30 за периода от 18.09.2023 година до 07.10.2023 година с брутно трудово възнаграждение в общ размер на 1934.41 евро, или 3783.38 лева. Това означавало, че работните дни за този период са 17, а среднодневното възнаграждение е 222.55лева, при което 60% от тази сума съставлявали били 133.53 лева, и поради това жалбоподателят счита, че следва да му бъде определено ПОБ в максималния размер по ЗБДОО, съответно за 2023 и 2024 година. Тълкувайки относимата норма на чл. 54б ал.1 КСО, счита, че в неговия случай ПОБ следва да се определи съобразно получаваното от него среднодневно възнаграждение, а не съобразно среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигуровките, които в случая са начислени в Белгия. Сочи, че в този смисъл е и принципът, възприет в чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, определящ, че изчисляването става въз основа на последния период на заетост, независимо в коя страна е положен труда, като тази норма не определяла начина на изчисляване на обезщетението, нито го обвързвала с конкретния процент на внесени или дължими осигуровки или основата, върху която са изчислени. Изтъква, че органът неправилно прилага цитирания регламент, като използва подпериоди от времето на трудовия му договор при последния работодател, въпреки че в трудовия договор бил определен неговия срок и същият не бил прекъсван, поради което не следвало да се отчита на подпериоди, независимо от начина на определяне на осигурителните вноски в държавата, в която се упражнява труда. Ето защо оспорващият моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и за връщане на административната преписката на ТП на НОИ – Търговище за изменение на определения размер на обезщетението за безработица, с указания то да бъде изчислено на базата на среднодневното му брутно трудово възнаграждение за целия период на заетост. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява, като не се явява и надлежно упълномощения от него процесуален пълномощник адв. И. И.. Депозирана е писмена защита, в която се поддържа изцяло жалбата по подробно изложени аргументи. Претендира присъждане на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - град Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От надлежно упълномощения от същия юрисконсулт Г. С. – Т. е депозирана писмена защита, с която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна по изложени подробни аргументи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение спрямо размерите по Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В Определение №1257/29.08.2024г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Със Заявление, подадено чрез Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Търговище, където е заведено под № 712-1194/11.10.2023 г. до Директора на ТП на НОИ – Търговище, където е регистрирано под № 251-00-1392/11.10.2023 г., К. И. М. в качеството на безработно лице е заявила да ѝ бъде отпуснато парично обезщетение за безработица/ПОБ/ по КСО, като е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава – Белгия, за периода от 18.09.2023г. до 07.10.2023г. при работодателя VANCO FRUIT BV и че правоотношението ѝ било прекратено, считано от 08.10.2023г. Със заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 с вх. №1029-25-1292#1/30.10.2023г. М. е посочила осигурителния си номер в Белгия и периода на трудовия си стаж при работодателя VANCO FRUIT BV, който период съвпада с посочения в първоначалното заявление. По преписката са налице изготвен на чужд език формуляр, отнасящ се за жалбоподателя.

С писмо изх. № У-251-00-1392-2/01.04.2024 г.ръководителят на осигуряването за безработица е изискал от жалбоподателя да представи в 15-дневен срок от съобщението фишове за заплати за периода на последната заетост от 18.09.2023г. до 07.10.2023г. и саморъчна декларация за вида на работата по време на последната заетост в ДЧ на ЕС - Белгия. Писмото е връчено на жалбоподателя на 04.04.2024г. лично с известие за доставяне.

Със Справка за приети, върнати и липсващи документи №251-00-1392-3/ 08.04.2024г. са приети следните документи: 2 бр.фишове за заплати за периода на последната заетост от 18.09.2023г. до 06.10.2023г. от ДЧ Белгия и саморъчна декларация за вида на работата по време на последната заетост в ДЧ Белгия. По преписката двата фиша за заплати са налице като копия с оригиналното им съдържание на чужд език и в служебно изискан от органа превод на български език като същите се отнасят за месеците септември и октомври 2023г. С депозираната саморъчна декларация заявителката е декларирала, че през периода от 18.09.2023г. до 06.10.2023г. е работила в Белгия, в селското стопанство, в овощарския сектор.

След преглед на представените от М. документи, със СЕД U001CB – искане за осигурително досие – трансграничен работник, и СЕД U003 – искане за информация за заплатата, са изпратени запитвания чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Белгия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ.

Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI са получени СЕД U017/л.46 от делото/ и СЕД U004 /л.44 от делото/, издадени от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия. В СЕД U017 – осигурително досие за трансграничен работник, е удостоверен фиксиран един период на осигурена заетост от 18.09.2023г. до 06.10.2023г. при белгийския работодател VANCO FRUIT BV. Като основание за прекратяване на последната заетост е посочено : друг – сезонна работа. В СЕД U004 - Информация за заплатата, са вписани данни за дохода на жалбоподателя за целия период от 18.09.2023г. до 06.10.2023г., като е посочено, че брутният му доход за периода е в размер на 12.41 евро на час – 10 часа на ден – 17 дни.

С Разпореждане №251-00-1392-7/13.05.2024г., издадено от Н.Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-48/12.04.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, на основание чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл. 54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 07.10.2023 г. до 06.10.2024 г.в размер на 29.10 лв. дневно. Като мотиви е изложено само следното: „Лицето е било осигурено по специфична система за случайна/ сезонна работа, върху тарифна ставка, утвърдена съгласно законодателството на Белгия в селскостопанския и градинарския сектор - бране на круши и ябълки.“. За да определи този размер на ПОБ органът по осигуряването за безработица е съобразил, че осигуряването на заявителя е прекратено последно на 07.10.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ - изтичане срока на сезонната работа, че заявителят е с регистрация в АЗ на 11.10.2023 г., че има осигурителен стаж след 31.12.2001 г. - 17 г. и 11 месеца, и осигурителен доход за периода от 18.09.2023 г. до 06.10.2023г., въз основа на който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица – 679 лв. След като е изчислил стойността на 60% от този среднодневен осигурителен доход/48.50 лв./е получил размера на дневното парично обезщетение за безработица (60% от 48.50 лв.) - 29.10 лв., което попада в границите на определения минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023 - 18.00 лв.и максималния дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023 - 85.71лв. Разпореждането е връчено на жалбоподателя лично с известие за доставяне на 16.05.2024г.

В срока за обжалване е подадена жалба по административен ред до директора на ТП на НОИ – Търговище срещу горепосоченото разпореждане и същата е регистрирана под вх. №1012-25-139/17.05.2024г.

Директорът на ТП на НОИ – Търговище правилно е преценил жалбата като редовна и допустима и се е произнесъл по същата в рамките на законния едномесечен срок с оспореното Решение № 2153-25-135/13.06.2024г., с което след изложени мотиви за нейната неоснователност е потвърдил обжалваното Разпореждане № 251-00-1392-7/13.05.2024 г., издадено от Н.Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица. В мотивите на решението е изложено, че органът е взел предвид като период на последна трудова заетост отразения в СЕД U017 период от 18.09.2023г. до 06.10.2023г., в който според българското законодателство работните дни били 14. Посочено е, че като база за изчисляване на ПОБ е съобразил записаното в реда от всеки фиш, наименуван „Служител на Национална служба за социално осигуряване /RSZ/: Основно изчисление“, където е посочен осигурителния доход, върху който е осигурено лицето за всички осигурени социални рискове, в това число и „безработица“, който в случая е в общ размер 347.20 евро. След разделяне на този осигурителен доход по фишовете на броя на работните според българското законодателство дни – 14 броя, се получавал среднодневен осигурителен доход в размер на 24,80 евро. Именно този доход е умножен с 60% съгласно чл. 54б ал.1 КСО и е получен оспорения размер на обезщетението. В мотивите на обжалваното решение органът е приел, че има разлика между осигурителния доход, върху който е осигурено лицето за всички осигурени социални рискове, в това число и „безработица“, и брутния доход, получен от лицето, както го претендира в жалбата си, и който органът не оспорва. Позовавайки се на чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., на утвърдените със Заповед № РД-06-7/03.06.2014 г. на Министъра на труда и социалната политика указания относно начина на изчисляване на обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и безработица по българското законодателство и Регламент № 883/2004 г. на лица, които имат осигурителни периоди по законодателството на други държави-членки в ЕС, ЕИП и Швейцария, както и на чл. 54б КСО, органът посочва, че по отношение на напълно безработните лица, които по време на последната си заетост в друга държава-членка са пребивавали в България, при изчисляване на паричното обезщетение за безработица следва да се вземе предвид осигурителния им доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за безработица. В решението е пояснена и прилаганата в Белгия в сектора на селското стопанство и градинарство специфична система за случаен труд, основаваща на това, че вноските за случайните/селскостопански работници не се изчисляват върху действителното брутно възнаграждение, получено от работника, а върху фиксирана дневна заплата, в зависимост от сектора, в който е работило лицето. Решението е обосновано и с факта, че в секторите „градинарство“ и „селско стопанство“ в Белгия, където предимно са заети българските работници, трудовите и осигурителни правоотношения се уреждат въз основа на еднодневни трудови договори, които не се сключват в писмена форма, а информация за тях се подава до осигурителните служби на Белгия от работодателите, ежедневно, чрез специална електронна декларация (т.нар. декларация - Dimona), съдържаща информация за начало и край на работния ден, както и за броя на работните часове. Органът е отчел като важно обстоятелство в случая, че работниците в секторите „градинарство“ и „селско стопанство“ в Белгия са осигурени за всички осигурени рискове, включително и за безработица, въз основа на единна ставка, която не зависи от получените от тях доходи.