Решение № 134 от 18.12.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Царево, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20242180100244 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от адв. М. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. П.***, в качеството ми на пълномощник на В. К. Н., ЕГН:

**********, със съдебен адресат по делото: гр. П.****, против: "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК: 202376220, със Седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. "Зографски манастир" № 15, вх. Г, ет. 6, с представители Л. О. Т. и З.К. Я. и против: "Кредит Гаранция" ЕООД, ЕИК: 201281666 Със Седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Манастирска № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, с управител Л. И. Б., с която се иска от съда, да постанови решение, с което:

Да прогласи нищожността на Договор № 100620283/ 08.06.2023 г. за потребителски креди тип кредитна линия А1 кредит стандарт, сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, да прогласи нищожността на чл. 1, ал. 2 от Договор № 100620283/ 08.06.2023 г. за потребителски креди тип кредитна линия А1 кредит стандарт, сключен е „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на чл.

26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПКС и чл. 143 и чл. 146 от ЗПК.

1

Да прогласи нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 08.06.2023 г. сключен между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.

19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Да присъди на ищеца разноските по делото.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията по нея на ответниците.

Ответниците са получили съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответниците считат предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажират писмени доказателства. Предявен е и насрещен иск.

Ищецът твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение по Договор 100620283/08.06.2023г. за потребителски кредит тип Кредитна линия а1 кредит стандарт, сключен с "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК: 202376220, по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 1000,00 лева, при лихвен процент 36,00%. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство. На същата дата ищецът сключил с „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666 договор за възлагане на поръчителство, по силата на който дължал възнаграждение в размер на 591.88 лева. Твърди се, че не дължи начислените лихви по кредита, както и възнаграждение за поръчителство, тъй като договорът бил нищожен на основание неспазване на изискванията на чл.

19, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК. В договора било посочено като абсолютни стойности лихвения процент по заема, без посочен годишен процент на разходите /ГПР/. Липсвала методика на формиране на ГПР и това кои компоненти се включват в него. Посочен бил само лихвеният процент, но не и как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Липсата на тази информация в договора била в противоречие с целта на Директива 2008/48. Договорът бил нищожен и поради нарушение разпоредбата на чл.19, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а именно невключване в ГПР разходите за заплащане на възнаграждение по договор за поръчителство. Този разход следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР, а неговия размер не можело да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, което означавало, че лихвите и разходите не можели 2 да надхвърлят 50% от взетата сума. В съдържанието на договора не били включени и условията за издължаване на кредита, което го правил нищожен, съгласно чл. 22 ЗПК, като нарушаващ изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. С оглед изложеното се моли за прогласяването му за такъв, а в условията на евентуалност- за прогласяване на клаузата на чл. 1, ал. 2 като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.

Ищеца иска, съда да прогласи нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 08.06.2023 г. сключен между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал.

1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Твърди, че в настоящият случай, е налице нееквивалентност между престациите, тъй като сумата която се претендира чрез него е в размер на 591.88 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 50% от сумата на отпуснатия кредит от 1000.00 лева. Сочи се, че чрез сумата от 591.88 лева, се стига до увеличаване на дължимата сума с над 50%, без каквато и да е насрещна престация. Твърди се, че Договор за поръчителство от 08.06.2023 г. е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали писмен отговор, с който оспорват исковете. Оспорват исковете по основание и размер. Сочат, че изложените в исковата молба твърдения били неправилни, необосновани, недоказани и противоречащи на отношенията между страните. Оспорва твърденията на ответника за нищожност на договора. Счита, че сключените от дружеството - ответник типови договори за кредит притежавали всички изискуеми от ЗПК реквизити. Липсвали доказателства за „индивидуално уговорени“ клаузи, което предвид изключението по чл. 146 ЗЗП, изключвало възможността същите да бъдат нищожни. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение по договор за паричен заем с 3 посоченото в исковата молба съдържание, който не отговаря на твърдените законови изисквания на специалния ЗПК, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност. В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на заявените правни основания. Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен състав приема, че между "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК: 202376220 и ищеца бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК: 202376220 предоставило на ищеца-кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 1000,00 лв. Установява се също така, че между ищеца и ответника "Кредит гаранция" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Сключеният между ищеца и "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила 4 на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 от ТЗ) /виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/ 2009 г. ОСТК/. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава III ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл.

11 от ЗПК.

Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

5

1, т. 10 от ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.