Решение № 469 от 04.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20245300900552 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл.422 от ГПК и евентуални по чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са искове от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, против Г. Б.

Б., ЕГН **********, *******, и Ю. С. Б., ЕГН **********, *******, с постоянен адрес ******, за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: сумата 104 148,90 лв., представлява дължима главница по сключен между страните Договор за жилищен кредит от 03.05.2016 г., по повод на което задължение на ответниците е инициирана процедура по смисъла на чл. 417 от ГПК, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 196/2023 г. и Изпълнителен лист № 147 от 16.10.2023 г. по ч. гр. д № 377/2023 г. по описа на Районен съд – Девин, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 1 018,53 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.07.2023 г. до 17.09.2023 г.; сумата 21,72 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.07.2023 г. до 17.09.2023 г. вкл.; сумата 645,26 лв. – обезщетение за забава за периода от 18.09.2023 г. до 05.10.2023 г.; сумата 359,12 лв. – дължими заемни такси; сумата 359,12 лв. – такса застраховка и 120 лв. – разходи при изискуем 1 кредит. Ищецът моли да бъдат присъдени и направените разноски в заповедното производство в размер на 2 126,27 лв. – държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се от ищеца, че по силата на сключения договор е отпуснат жилищен кредит на ответниците, а именно: на Г. Б. като кредитополучател и на Ю. Б. като съдлъжник в размер на 120 950 лв. със срок за издължаване от 360 месеца. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава, поради неплащане на две вноски, а именно: дължимите такива за 25.07.2023 г. и за 25.08.2023 г., като по този повод банката твърди, че е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем. В последствие е инициирано производство по смисъла на чл. 417 и следващите от ГПК, като е образувал ч.гр.д.№ 377/2023 г. по описа на Районен съд – Девин. Издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но поради постъпило възражение от длъжниците, на кредитора е указано от заповедния съд необходимостта от предявяване на претенция по исков ред, като поради това се инициира и настоящата защита по установителна претенция. В режим на евентуалност от ищеца, ако съдът прецени, че кредиторът не е упражнил надлежно правото си да обяви кредитната експозиция за изцяло и предсрочно изискуема, се предявява осъдителен иск, като се желае от банката ответниците да й заплатят солидарно исковите суми.

Ответницата Г. Б. не е депозирала отговор на исковата молба по делото.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника Ю. Б., който заявява, че изцяло оспорва иска. Сочи се, че по отношение на Едноличен търговец „Г. Б.“ с ЕИК 200781370, е открито производство по несъстоятелност, но въпреки това вземането на банката по процесния договор не е предявено в хода на производството. С решение от 09.11.2022 г. по т. д. № 283/2021 г. търговецът ЕТ „Г. Б.“ е заличен и производството е прекратено.

Твърди се, че вземането на банката е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност и не е било предявено в него по предвидения за това в чл. 685 и следващите от Търговския закон процесуален ред, поради което и се счита, че вземането на кредитора и настоящ ищец по делото е погасено на основание на чл. 739, ал.1 от Търговския закон.

Ответникът твърди, че в производството по несъстоятелност на едноличния търговец се удовлетворяват всички кредитори на физическото лице, като на 2 осребряване подлежи цялото имущество на длъжника, и кредиторите следва да предявят нетърговските парични задължения спрямо физическото лице в производството по несъстоятелност.

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Искът е допустим. След справка по ч.гр.д. № 377/2023г. по описа на РС Девин съдът установи, че процедурата след издаване на заповедта за изпълнение е протекла в установените в ГПК срокове, постъпили са възражения от длъжниците и валидно ищецът е инициирал защита по предявените искове.

По делото са представени от ищеца и неоспорени от ответниците писмени доказателства, а именно договор за жилищен кредит от 03.05.2016г., извлечение от счетоводните книги, уведомления за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, доказателства за инициираното заповедно производство. От посочените документи несъмнено се установява, че е възникнало твърдяното от кредитора правоотношение по процесната сделка, като поради неизпълнение са упражнени правата на ищеца по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл от ГПК. Също така съдът намира за установено по делото, че кредиторът е упражнил валидно правата си по чл. 22.1, точка 1 от Общите условия по кредита, като е го е обявил за изцяло и предсрочно изискуем във връзка с налична забава. По делото е приета ССЕ, която съдът изцяло кредитира установяваща, че са налице две просрочени вноски от 25.07.23г. и от 25.08.23г., поради което валидно кредитора на 15.09.23г. е инициирал връчване на уведомления до длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост, които са получени от тях на 18.09.23г. Наред с това експерта установява също, че кредитът е усвоен от ответниците по ескроу сметка, като са извършвани вноски по него в общ размер на 60 527. 56 лева, но поради спиране на плащанията претендираните от ищеца в настоящия процес суми са дължими и отговарят на размера на дълга. Поради това съдът намира, че основният иск е доказан и основателен.

По този повод следва да се разгледат направените правоизключващи възражения направени от ответника Ю. Б.. Сочи се от него, че по отношение на Едноличен търговец „Г. Б.“ с ЕИК 200781370, е открито производство по 3 несъстоятелност, но въпреки това вземането на банката по процесния договор не е предявено в хода на производството. С решение от 09.11.2022 г. по т. д. № 283/2021 г. търговецът ЕТ „Г. Б.“ е заличен и производството е прекратено.

Твърди се, че вземането на банката е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност и не е било предявено в него по предвидения за това в чл. 685 и следващите от Търговския закон процесуален ред, поради което и се счита, че вземането на кредитора и настоящ ищец по делото е погасено на основание на чл. 739, ал.1 от Търговския закон.

Принципно възражението е съобразено със закона и съдебната практика.

В мотивите към т.1 от ТР №2 от 13.07.2020г. на ОСТК на ВКС е застъпено, че отговорът на въпроса за погасяване на непредявените вземания не може да е различен (обусловен) от правноорганизационната форма на длъжника - дали е ЕТ или търговец - ЮЛ. Очертана е характеристиката на едноличния търговец като физическо лице - предприемач по смисъла на Директивата (ЕС) 2019/1023 на Европейският парламент и Съвета от 20.06.2019г. В мотивите към т.1 ОСТК на ВКС прие, че националното законодателство следва да бъде тълкувано в смисъла на постановките на Директивата, включително и в периода на транспонирането й, от което е изведено, че липсват и законови разпоредби, които да обвързват възможността за изпълнение срещу длъжник едноличен търговец от вида и основанието на вземането на кредиторите.

Разяснено е, че в хипотезата на чл.610 ТЗ ако неограничено отговорните съдружници са физически лица, личните им дългове също се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ с приключване на откритото по отношение на тях производство по несъстоятелност едновременно с прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на търговското дружество, в което те членуват. Положението на физическото лице - неограничено отговорен съдружник не може да бъде различно от това на физическото лице едноличен търговец. С диспозитива по т.1 на тълкувателното разрешение е постановено, че се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. Аргумент за това се извежда и от разпоредбите на чл.61,ал.1 ТЗ - масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания. Аргумент следва и от разпоредбата на чл.614,ал.2 ТЗ 4 имуществените права на длъжника - ЕТ, от които се състои масата на несъстоятелността, са не само правата, придобити в резултат на търговската дейност, но и една втора част от вещите и права върху тях, които длъжникът притежава в качеството си на физическо лице-съпруг в СИО. Всички активи, притежавани от длъжника, независимо дали са предназначени за търговската му дейност или не, попадат в масата на несъстоятелността и са предмет на универсалното принудително изпълнение, в което удовлетворение могат да получат само тези кредитори по търговски и нетърговски вземания, които са ги предявили в това производство. Извън масата на несъстоятелността не би могло да остане имущество, от което да се удовлетворяват (индивидуално) които да било други кредитори -чл.616, ал.1 във вр. с чл.614, ал.1 ТЗ. В производството по несъстоятелност на едноличния търговец се удовлетворяват всички кредитори на физическото лице - ЕТ като на осребряване подлежи цялото имущество на длъжника - придобито в резултат на търговска дейност, лично имущество и половината от СИО.

Поради това и кредиторите следва да предявят нетърговските си парични вземания спрямо физическото лице - едноличен търговец. При отсъствие на такова предявяване настъпват последиците по чл.688,ал.1,изр.второ ТЗ и по чл.739 ТЗ.

Договорът за прехвърляне на предприятие представен от ищеца в последното съдебно заседание датиращ от дата преди откриване на производството по несъстоятелност е без всякаква правна стойност, тъй като в случая е очевидно, че процесното задължение е извън търговското предприятие на ЕТ, тъй като има личен характер.

Въпреки така изложените мотиви обаче възражението не следва да бъде зачитано. В случая важи принципа прогласен в чл.122, ал.3 от ЗЗД постановяващ, че солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници. Естествено това следва от характера на всяко едно от правоотношенията, които легитимират ответниците като солидарни длъжници. За разлика от договора за поръчителство, при участие в сделката, като съдлъжник, както и при встъпването в дълг възниква не акцесорно, а самостоятелно правоотношение, като всеки един от солидарните длъжници отговаря за същото по вид, характер и предметно съдържание задължение. Тази самостоятелност се изразява и в невъзможността на солидарния длъжник (по чл. 121 и сл. ЗЗД) да 5 релевира по отношение на кредитора личните възражения на останалите длъжници (при поръчителството и при вещните обезпечения е допустимо да се навеждат тези лични възражение, както и да се прави прихващане с вземане на длъжника към кредитора, поради тяхната акцесорност - арг. чл. 142, изр. 1 и чл. 151 ЗЗД, в отлика от чл. 122, ал. 3 и чл. 123, ал. 2 ЗЗД), респ. при изпълнение на задължението, за което е учредено поръчителство, за поръчителя - за разлика от обикновения солидарен длъжник, се поражда право на пълен регрес (арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗД, в отклика от чл. 127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД) и пр. Поради това в конкретния случай, при наличието на отделни правоотношения за всеки съдлъжник, всяко от които е самостоятелно по отношение на кредитора, очевидно единият ответник не би могъл да противопостави на кредитора личните възражения на другия кредитополучател. Поради изложеното съдът не би могъл да зачете направеното от Ю. Б. възражение.