Определение № 28 от 05.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28 гр. Велико Търново, 05.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Радка Цариградска

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20234100500946 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. С. П. от САК, като процесуален представител на М. П. Т., против Определение № 472/20.10.2023 г., постановено по гр. дело № 189/2023 г. по описа на РС – Свищов, с което е отхвърлена на основание чл. 248, ал. 1 ГПК молба с вх. № 3584/19.09.2023 г. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 110/05.09.2023 г. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

Оспорват се съображенията на първоинстанционния съд за определяне на възнаграждението съобразно цената на иска, срещу който е осъществена защита. Поддържа становище, че като база за определяне на адвокатското възнаграждение в настоящия случая, с оглед вещноправния характер на спора, следва да се приложи чл. 7, ал. 5 и 6 от НМРАВ. Моли да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново, с което да се присъдят в пълен размер претендираните разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна - Община С., с който мотивира становище за нейната неоснователност и прави искане същата да бъде оставена без уважение.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на първоинстанционното производство е била претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск, с който да се установи, че Община С. не е собственик на процесния недвижим имот. С постановеното решение районният съд е уважил предявения иск. В 1 хода на производството ищецът е бил представляван от адв. С. П. въз основа на договор за правна услуга. С решението съдът е присъдил минимално адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., изчислен на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 НРМАВ, при уважаване на релевираното от страна на ответника възражение за прекомерност на същото.

С молба, подадена в срока за обжалване на решението, адв. С. П., позовавайки се нормата на чл. 7, ал. 5 и 6 от НМРАВ, е поискал изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, с присъждане на 2 000 лв. адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е отхвърлил искането. Първоинстанционният съд е посочил, че размерът на възнаграждението следва да се определи от цената на иска на основание чл. 7, ал. 2 НМРАВ, както и че не намират приложение разпоредбите на чл. 7, ал. 5 и 6 от НМРАВ, тъй като не попада в приложното поле на посочените разпоредби.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното Определение № 472/20.10.2023 г. за неправилно и подлежащо на отмяна.

Преценката доколко уговореното адвокатско възнаграждение е на разумна и нормална за пазарните условия цена с оглед фактическата и правна сложност на делото, не може да се изхожда единствено от размерите на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. В Наредбата не е определен обичайният размер на възнагражденията, а минималният такъв – съгласно чл. 1 от Наредбата, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. Свободният избор на защитник е не само с оглед отношенията на доверие между доверителя и адвоката, но и предвид възможността на клиента да си осигури най-добрата по собствената му преценка защита на неговите интереси с оглед очаквания резултат и действително положения от адвоката труд. Дължимата грижа е тази, осигуряваща адвокатска защита при възнаграждение, което обичайно не може да бъде в рамките на предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, но трябва да е разумно съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с икономическата обстановка в страната към момента на договарянето му.

В настоящия случая, адвокатското възнаграждение, чийто максимален размер е въпрос на свободно договаряне между страните, е адекватно на фактическата и права сложност на делото, като преценката в подобни случаи следва да бъде съобразена както с правната квалификация и извършените процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти и събиране на доказателства, така и с настъпването на евентуални усложнения.

Следва, разбира се да се отчете и активността на процесуалния представител на страната - изготвяне и депозиране на отговори, жалби, молби и изобщо всички действия, извършени по съответното дело.

По тези съображения, Великотърновският окръжен съд счита за 2 неоснователно релевираното пред районния съд възражения за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар в размер на 2000 лв., а молбата за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК на адв.

С. П. следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 472/20.10.2023 г. по гр.д. № 189/2023 г. по описа на РС – Свищов, с което съдът е оставил без уважение искането адв. С.

П., в качеството на процесуален представител на М. П. Т., по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 110/05.09.2023 г., постановено по гр.д. № 189/2023 г. по описа на РС – Свищов, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 110/05.09.2023 г., постановено по гр.д. № 189/2023 г. по описа на РС – Свищов в частта за разноските, като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община С., ЕИК ., с адрес гр.

С., ул. „Ц. Ц.“ ., представлявана от Кмета Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Т. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул.„ Ц. О.“ № ..... направените по делото разноски в размер на 2000 лв. – адвокатско възнаграждение и 50 лв. – държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3