Решение № 260359 от 12.03.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

260359/12.3.2021г. гр.Варна,

12.03.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА

ДИМОВА при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД № 5127 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Обнова-Цанков“

ЕООД срещу Наказателно постановление № 528204-F549029/28.07.2020г. на началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита, че не е осъществено вмененото му нарушение. Твърди, че намерената от проверяващите извън ФУ сума представлява платено от клиент капаро, при получаването на което е издаден касов бон. Намира, че е нарушен принципа „non bis in idem“, тъй като в обекта са били налични две фискални устройства, във връзка с които били издадени две отделни наказателни постановления. Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. При условията на алтернативност моли да бъде счетено, че е налице едно нарушение, за което да бъде определено наказание в общ размер от 500 лв. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.Ламбева-Стефанова, която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че нарушението е безспорно установено, както и че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения. Намира за неоснователно възражението за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект- магазин „Обнова“, в който се предлагали ядки, сладолед, сладки и др., намиращ се на ул.”Брегалница” №10 в гр.Варна. В обекта били въведени в експлоатация фискално устройство модел „TREMOL ZM-KL-V2“ с ИН на ФУ „ZK035694“ и с ИН на ФП „50146109“, както и фискално устройство модел „TREMOL ZM-KL-V2“ с ИН на ФУ „ZK037420“ и с ИН на ФП „50146118“. Същите притежавали функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. В ЦУ на НАП бил получен сигнал от клиент на магазина, съдържащ твърдения, че в обекта много често не се издават касови бележки на редовните клиенти и парите се държат в две чекмеджета под касата. В тази връзка на 04.03.2020г. от Д.Б.Б. и В.К.К. - инспектори по приходите в ЦУ на НАП, била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство в обекта. Двамата направили контролна покупка, за която им била издадена касова бележка. След това свидетелите се легитимирали и поискали да бъдат изброени наличните пари в касите, но служителите в магазина отказали, като заявили, че им е необходимо разрешение от собственика. Св.Б. преценил, че за извършването на проверката ще е необходимо съдействие на полицейски служители и излязъл извън обекта, за да проведе съответен телефонен разговор, при което видял през витрината, че служителките вадят парични суми от двете каси. След завръщането на проверяващите в магазина служителките заявили, че вече може да бъде извършена проверка на касовата наличност. При проверката бил изведен междинен финансов отчет, от който било установено, че разчетената касовата наличност от първото от посочените фискални устройства- с ИН на ФУ „ZK035694“, е в размер на 660,09 лв. Чрез преброяване, за което бил съставен опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, било установено, че фактическата наличност на тази каса възлиза на 686,14 лв. Била констатирана разлика между фактическата и разчетената касова наличност в размер на 26,02 лв., като посочената сума била намерена в чекмедже, намиращо се непосредствено под фискалното устройство. Проверяващите преценили, че посочената разлика представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването. Във връзка с тези констатации на 03.06.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил предявен на управителя на дружеството и бил подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 28.07.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Обнова-Цанков“ ЕООД-гр.Севлиево била наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лв. за неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите. Междувременно, на 22.07.20г. било издадено и НП №526810-F549035, с което на дружеството била наложена и имуществена санкция в размер на 500 лв. за друго нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., установено в хода на същата проверка по отношение второто фискално устройство в обекта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Д.Б.Б. и В.К.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. С особено съществено значение за изясняването на делото са показанията на св.Б., който има по-конкретни спомени от проверката и предоставя подробна информация за обстоятелствата около извършването й. Твърденията на свидетелите кореспондират и на приложените писмени доказателства, сред които с най-съществено значение са: опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и дневен финансов отчет №080426/04.03.2020г. Приобщените писмени доказателства подкрепят показанията на свидетелите и позволяват фактическата обстановка да бъде установена по несъмнен начин.

По делото като свидетел е разпитана и Виктория Великова

Димова, която твърди, че сумата, представляваща разлика между фактическата и разчетената касова наличност, представлява капаро, събирано при поръчки на торти и не се явява част от общия оборот.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. От своя страна нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ изисква извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че в търговския обект е била налична сумата от 26,02 лв., която е превишавала наличността според паметта на фискалното устройство, в непосредствена близост до което е била намерена.

Спорен по делото е въпросът представлява ли тази сума част от касовата наличност и правилно ли е отчитането й като разлика между фактическата и разчетената наличност. Следва да се отбележи, че Наредба № Н-18/13.12.2006г. не съдържа легална дефиниция на понятието “каса”. Счетоводното понятие “каса” при осъществяване на дейността на дадено дружество отразява всички стопански операции, касаещи постъпления и плащания в брой. От своя страна съдебната практика приема, че „касова наличност“ представляват и паричните средства, които са оставени в търговския обект и са били предназначени за осъществяване на търговската дейност. В този смисъл е Решение № 332 от 31.08.2018 г. на РС - Добрич по а. н. д. № 659/2018 г., постановено по сходен случай. Посоченото решение е потвърдено с Решение по к.а.н.х.д.

№ 638/2018 год. по описа на АдмС – Добрич, в което се приема, че дадена парична сума представлява касова наличност, след като е намерена в търговския обект. Счетено е за правилно становището на районния съд, че е без значение къде точно е била оставена паричната сума -в офиса на управителя или в търговското помещение, защото това не променя факта, че е намерена в проверявания търговски обект. Настоящият състав споделя изцяло изложеното становище и приема, че всички парични средства, намиращи се в търговски обект, за които не е установено да са лични средства на някой от служителите, следва да бъдат включени в касовата наличност. Поради това е правно ирелевантно дали процесната сума представлява капаро за направени поръчки. Дори и да бъдат кредитирани показанията на св.Димова в тази насока, това не би довело до формирането на извод, че сумата не е част от касовата наличност, тъй като и при това положение би представлявала парични средства, намиращи се в търговски обект и свързани с осъществяваната там търговска дейност. Следва да се отбележи също, че полученото авансово плащане не дерогира задължението на търговеца да заведе по надлежния ред постъпилата в касата сума чрез използване на функцията служебно въведени суми. Изложеното становище се споделя и в практиката на ВАдмС- в Решение № 258 от 18.02.2020 г. по к. а. н. д. № 156/2020 г. се приемат за неоснователни възраженията, че сумата, представляваща разлика между наличните в касата парични средства и сумата, разчетена от ФУ, е с различно предназначение-за заплащане на очаквана доставка, респ. като бакшиш на служител в обекта. В решението се посочва изрично, че субективните причини за наличие на разминаване между касовата наличност и отчетения оборот от фискалното устройство в обекта, в т. ч. свързано с поведението на конкретни длъжностни лица или начина на организиране на дейността в обекта, са несъстоятелни и не влияят върху изводите за съставомерност на извършеното нарушение.

Предвид всичко изложено съдът приема, че фактическата касова наличност в търговския обект, стопанисван от последното, не е съвпадала с наличността според паметта на фискално устройство с ИН на ФУ „ZK035694“, като въвеждането в касата на сумата от 26,02 лева, представляваща констатираната разлика, не е било регистрирано във фискалното устройство. Процесната сума правилно е отнесена към касовата наличност на посоченото фискално устройство, тъй като се е намирала в непосредствена близост до него и фактически е била отделена от второто, намиращо се в обекта ФУ. С това дружеството действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., тъй като е налице разлика между фактическата наличност в касата на търговския обект и тази, разчетена от фискалното устройство, а във ФУ липсват отразявания на служебно въведени и/или служебно изведени суми. В тази насока е и практиката на ВАдмС- в Решение № 113 от 2.02.2021 г. по к. а. н. д. № 2743/2020 г. се приема, че след като установената касова наличност не съответства на данните от направения междинен отчет, като за превишението няма данни да са извършени продажби, се налага извод, че установената разлика може да възникне единствено чрез служебно въвеждане на суми, каквото не е сторено по надлежен ред. В цитираното решение е приет за правилен извода на въззивния съд, че в тези случаи се касае именно за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.

Разпечатката съдържа 26 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40408826-6bea-4be1-874e-fd98a02bdce7