Разпореждане № 3130 от 01.06.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3130 гр. Монтана, 01.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Частно гражданско дело № 20261630102398 по описа за 2026 година

В производство по реда на чл. 410 от ГПК е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „б к б“ ЕАД, ЕИК ***********, гр.София срещу Г. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, общ. Долна баня, обл.София, ***********, за парично вземане в размер 87.02€ главница, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 2.30€ – договорна лихва, 15.54€ – санкционна лихва, съгласно Договора за стоков кредит № 5416581 от 20.01.2023 г., както и 10.86€ ДТ и 92.03€ юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че вземането произтича от Договора за стоков кредит № 5621083 от 08.06.2023 г. с „***************“ АД. Към заявлението са представени писмени доказателства, установяващи параметрите на сключения договор. След едностранен анализ на доказателствата, съдът намира, че са налице условията на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, поради което следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение за част от заявеното вземане, а на заявителя следва да се укаже възможността да предяви осъдителен иск в едномесечен срок.

Настоящият състав намира, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в сключения договор. Според чл.143 от Закона за защита на потребителя, неравноправна клауза в договора е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Към договорите за потребителския кредит са относими и разпоредбите на ЗЗП, касаещи неравноправните клаузи. От доказателствата по делото може да бъде направено допускане, че в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ЗПК. Прегледът на представения договор обосновава вероятен извод за наличие на неравноправни клаузи. В конкретния случай в сключения между заявителя и длъжника -потребител договор съдът констатира клауза, която сочи на несъответствие между правата и задълженият на кредитора и тези на длъжника. Става въпрос за 1 предвидената санкционна лихва, която се начислява във всеки случай, ако длъжникът изпадне в просрочие. В случая в договора е предвидена такава в размер на 15.54€.

Претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не е предвидено в договора. Начисляването на тази т.нар. санкционна лихва води до заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Видно е, че с плащането ГПР надвишава многократно допустимия размер от 50%. Нарушението на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за последица недействителност на договорките между страните, поради което и длъжникът дължи връщане само на заетата сума. В конкретния случай е претендирана такава в размер на 87.02€.

По изложените съображения и на основание чл. чл.411, ал.2, т.3, предл.2 ГПК съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение в полза на „б к б“ ЕАД, ЕИК ***********, гр.София срещу Г. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *************** В ЧАСТТА: 2.30€ – договорна лихва, 15.54€ – санкционна лихва.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 2