Определение № 1204 от 08.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1204 гр. Бургас, 08.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20242100601413 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. ал. 2, във връзка с чл. 341, ал. 2 и следващите от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор в Районна прокуратураБургас против Определение № 2410, постановено в проведеното на 08.10.2024 г. разпоредително заседание по НОХД № 3409/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас, с което състав на първоинстанционния съд констатирал допуснати при изготвяне на обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, поради което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 249, ал. 4, т.

1 вр. ал. 1 и ал. 2 от НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения, като със същото определение конституирал и частен обвинител.

В протеста се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, мотивирали връщане на делото на прокурора, като са изложени съображения, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати посочените от съда отстраними съществени нарушения на процесуални правила, които да ограничават правото на защитата на подсъдимия Л.. Изтъква се, че в проведеното разпоредително заседание нито от страна на подсъдимия, нито на защитника му, са били изложени мотиви в насока допуснати нарушения на 1 процесуалните правила в предходна фаза. Възразява се срещу мотиви за връщане на делото в предходна процесуална фаза в насока на липса на прецизен обвинителен акт, включващ факти за всички признаци от състава на вмененото на обвиняемия престъпление, доколкото то не било престъпление по транспорта. Представителят на БРП сочи, че органите на досъдебното производство са осъществили своите правомощия в рамките на доказателствените предели от предмета на доказване на състава на престъплението по чл.122, като не можело да се изисква да мотивира механизъм на пътно-транспортно престъпление каквото намира да сочи да е извършено първоинстанционният съд. Аргументирайки се заявява, че посочването на нарушените правила от подсъдимия за движение по пътищата не е необходимо с оглед издържаността на обвинителния акт, а те следва да се отчитат при индивидуализиране на наказателната отговорност. В подкрепа на това, се излага становище, че разпоредбата на чл.122 НК не е бланкетна и нейната диспозиция не следва да се запълва чрез препращане към други норми, нарушени от дееца. Впоследствие е депозирано допълнение към частния протест, в който са доразвити възраженията на държавното обвинение.

Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – наблюдаващия досъдебното производство прокурор, който е автор на обвинителния акт, и пред компетентния съд, поради което се явява допустим.

Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с протеста оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери същият за основателен по следните съображения:

Производството по НОХД № 3409/2024 г. по описа на Бургаския районен съд е образувано по повод обвинителен акт, с който на Д. В. Л. с ЕГН:********** е повдигнато обвинение за това, че на 10.08.2023 г., в гр.Бургас, по бул.“Никола Петков“, на пешеходна пътека от страната на ж.к.“Зорница“ срещу блок 16, при управление на индивидуално електрическо превозно средство – велосипед марка “El Joy”, собственост на фирма “ХХ Д.БГ“ ЕООД, гр.Бургас, ЕИК: ********, не пропуснал движещата се от дясно на ляво пешеходка – Д. Д. К., при което последвал сблъсък и по 2 непредпазливост причинил смъртта й – престъпление по чл.122 НК.

При администриране на делото, съдията-докладчик е установил, че починалото лице освен низходяща от първа степен в лицето на своята дъщеря П. И., имала и низходяща от втора степен, а именно М. Д. Н., която била нейна внучка, поради което разпоредил последната да бъде призована за съдебно заседание, с оглед обезпечаване на нейните процесуални права.

В провелото се разпоредително заседание на 08.10.2024 г. са присъствали представител на Районна прокуратура-Бургас, подсъдимият Л., неговият защитник адв.Василева, повереникът на наследника на починалата П.И. – адв.Желязков. М. Н. била редовно призована, но не се е явила и не е изпратила представител за съдебно заседание. При излагане на своите становища по въпросите по чл.248 от НПК, подсъдимият, защитникът и повереникът са посочили, че не са били налице допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правата на обвиняемия, пострадалия или на неговите наследници.

При постановяване на своя съдебен акт по чл.248 НПК (предмет на настоящата проверка), съдът е конституирал П.К. И. в качеството й на частен обвинител и е установил липса на основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Едновременно с това е констатирал наличие на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, свързани с недостатъци в съдържанието на обвинителния акт, доколкото липсвало ясно, конкретно и точно описание на механизма на деянието. Според първоинстанционния съд не били изложени достатъчно по обем факти, които да описват начина на извършване на процесното деяние. Продължавайки да излага своите мотиви, първостепенният съд е посочил, че в обвинителния акт не било посочено ясно и конкретно къде се е движил обвиняемият, в каква посока, как и къде е бил длъжен да се движи, кое правило за поведение е бил длъжен да спазва, съответно нарушил ли е това правило за поведение и дали престъпният резултат е настъпил именно в резултат от нарушаването му и в какво се е изразило виновното поведение на обвиняемия. Според проверяваната инстанция липсвало ясно описание на мястото на извършване на деянието, 3 доколкото било посочено, че се касае за бул. „Н. Петков“, но нито се посочвало колко платна за движение имал този булевард, имал ли пътни ленти и колко, имало ли велоалея, била ли е достъпна тя, имало ли поставени пътни знаци, които да регулират движението, имало ли ограничения на скоростта, имало ли пешеходна пътека, как е била сигнализирана и пр. На следващо място, не ставало ясно поради каква причина се приемало, че обв. Л. е бил длъжен да пропусне движещата се отляво надясно пешеходка, аргументирайки се с разпоредбата на чл.119 от ЗДвП.Следвало да се посочи и дали обвиняемият е успял да възприеме пешеходеца, задействани ли са били спирачки за спиране, направил ли е опит да спре електрическото превозно средство, за да предотврати удара, което било от значение не само с оглед фактите и механизма на извършване на деянието, но и с оглед субективната страна на престъплението. На следващо място се изтъква, че били нарушени и правата на наследниците на пострадалото лице, доколкото поради неуведомяване на низходяща от втора степен на починалото лице - а именно М.Д.Н., внучка на Д.К., в хода на досъдебното производство, същата не е могла да упражни своите законово гарантирани права в тази процесуална фаза, като например да прави искания, възражения и пр. Всички тези изводи са обосновали извод за допуснати нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, поради което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1 и ал. 2 от НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения, като със същото определение конституирал и частен обвинител.

Изхождайки от изложените възражения в частния протест, въззивният съд приема, че определението на първоинстанционния съд се атакува в частта само по отношение на констатациите му за допуснати процесуални нарушения и връщане на делото в на предходна процесуална фаза, а в частта за конституиране на П.К.И. като частен обвинител съдебният акт е влязъл в сила.

Преди всичко следва да се посочи, че дали подсъдимият и неговият защитник са заявили, че разбират обвинението или не, не е определящо, при положение, че съдът е задължен служебно да следи за процесуалната годност на обвинителния акт. Това е така, защото той е насочен и към съда, доколкото поставя рамките на обвинението, по което се дължи произнасяне. Когато е налице съществена неяснота или изцяло липсва посочване на факти, самият съд е поставен в невъзможност да изпълни правораздавателната си дейност, 4 доколкото фактическата рамка на обвинението изначално не е зададена.

Въпреки това, Бургаският окръжен съд в настоящия си състав не споделя изводите на Районен съд-Бургас и счита, че обвинението, повдигнато на подсъдимия Д. Л., с внесения в БРС обвинителен акт, е изцяло съобразено с текста на нормата на чл. 122, ал.1 НК, като е описано престъплението, в което лицето се обвинява, с характеризиращите го фактически обективни признаци /време, място, изпълнително деяние/, съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на деянието, и приложимия наказателен закон /правната квалификация на деянието/. Обвинението е пълно, точно и ясно формулирано чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на деянията и определяне на техните правни рамки. В тази връзка въззивният състав приема, че обвинителният акт отговаря на правните изисквания на чл.

246 НПК и е съобразен с основните положения, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което и е годен да постави началото на съдебното производството пред първата инстанция.

Несъмнено в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му, а в заключителната – да даде правна квалификация на тези факти. Това е така доколкото чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В този смисъл следва да се посочи, че към задължителните факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, се отнасят времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия, което е случая е направено.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС по т. д. № 2/2002 г., ОСНК, т. 4. 2, когато не съставляват признаци на престъплението, фактите, свързани с начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите, могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда, като липсата им не води до 5 ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти, поради което не може да се третира като основание за връщане на делото в досъдебната фаза. Настоящият случай е именно такъв, доколкото начинът и средствата, чрез които се постига смъртта на пострадалия, не са въведени от законодателя като елемент от състава на чл.122, ал.1 НК, тъй като те могат да бъдат найразнообразни.

В процесния обвинителен акт достатъчно ясно и конкретно са посочени времето - 10.08.2023г., и мястото на деянието – „в гр.Бургас, по бул.“Никола Петков“, на пешеходна пътека от страната на ж.к.“Зорница“ срещу блок 16“.

Всички останали пропуски, изложени в атакуваното определение, да са допуснати при описание на мястото на деянието, са неоснователно посочени за необходими, а биха били такива, ако деянието беше престъпление против транспорта. И тук следва да се уточни, че не е необходимо да бъде посочено в обвинителния акт кое правило за поведение е бил длъжен да спазва подсъдимия, съответно нарушил ли е това правило за поведение и дали престъпният резултат е настъпил именно в резултат от нарушаването му. Това е така, доколкото резултатът е смъртта на жертвата, и е причинена пряко и непосредствено от конкретно деяние, което може да бъде както действия, така и бездействие. При тази, т.нар. обикновена непредпазливост, без да е задължително деянието да се основава на нарушаването на нормативен акт или друга правно регламентирана дейност, действието или бездействието трябва да бъдат изрично формулирани, което е сторено в случая. Още повече това се отнася до престъпното бездействие, което от гледище на теорията за деянието е въздържание от изпълнение на определени задължителни правила и предписания. При причиняване на смърт по непредпазливост чрез бездействие, в обвинителния акт следва да намерят пълно отражение признаците на деянието, изразено не в посочване на забрани за действие, а в съдържанието на задължението, произтича от предписание или повеля за действието, което не е изпълнено от дееца. За възникване на наказателната отговорност не е необходимо задължението непременно да е предвидено в нормативен акт. Достатъчно е то да е получило постоянно потвърждение в практиката въз основа на трайно установено социално изразено отношение, по което задълженото да действа по определен начин лице е страна. В случая обаче се твърди в обвинителния акт престъпния резултат да е осъществен чрез действие. С оглед на това, и доколкото нормата на чл.122 НК не е бланкетна и 6 диспозицията й не следва да бъде запълвана чрез препращане към съответните норми, които вменяват определено поведение на лицата, нарушаването на които води до съставомерния резултат, то и неправилно се изисква посочване в обвинителния акт на нарушеното правило за поведение, визирано от Закона за движени по пътищата. Сочената норма на чл.119 НК, действително вменява определено поведение за водачите на нерелсовите пътни превозни средства, каквото е и индивидуалното електрическо превозно средство. Но именно като водач на електрическо превозно средство, при нарушаване на чл.119 НК или някое от другите правила за движение по пътищата, в резултат на което настъпва смъртта или телесната повреда за някого, то това поведение не може да бъде квалифицирано като противоправно по смисъла на чл.343 НК и сл. и от това да се възбуди наказателната отговорност на подсъдимия, доколкото само водач на изрично изброените пътни превозни средства в чл.343 НК при определено свое несъобразено с нормите поведение, в резултат на което е настъпила телесна увреда или смърт на човек, може да носи наказателна отговорност. В случая индивидуалното електрическо превозно средство не е изброено сред тези, посочени в нормата на чл.343 НК, поради което и причиняването на смърт по непредпазливост при управлението му следва да се квалифицира по чл.122 НК.

Разпечатката съдържа 25 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/403fb5d3-caf2-46aa-87bc-5d6f26617a24