Определение № 14760 от 08.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14760 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261100505711 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Амиго Финанс“ ЕООД, представлявано от юрисконсулт В.В., срещу Разпореждане № 45860/09.04.2026 г. по гр. д. № 6246/2026 г. Софийският районен съд (СРС) С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е прекратил производството по установителните искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Амиго Финанс“ ЕООД срещу В.Л., като е приел същите за недопустими и преждевременно предявени.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен такъв, с който делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че длъжникът е подал едновременно две възражения – едно по чл. 414 ГПК, с което оспорва вземането по същество) и второ по чл. 414а ГПК с твърдение за плащане. Според жалбоподателя, подаденото възражение по чл. 414 ГПК е самостоятелно и достатъчно основание за възникване на правен интерес от предявяване на установителен иск, независимо от развитието на процедурата по чл. 414а ГПК. Искът бил предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, което е изрично констатирано от заповедния съд с Разпореждане № 1546/12.03.2026 г. С изпълнението на това процесуално действие според жалбоподателя, основната процесуална предпоставка за разглеждане на делото е налице. Евентуалното неспазване на процедурата по проверка на плащането не ебило законово основание за недопустимост на иска по чл. 422 ГПК. Твърди се, че като е основал прекратяването на предполагаеми нарушения в заповедното производство, исковият съд на практика е извършил инстанционен контрол върху актовете на друг, равен 1 нему по степен съд, което е извън неговите правомощия Неправилно приложение на чл. 130 ГПК: Жалбоподателят счита, че исковата му молба е редовна и са налице всички предпоставки за допустимост на иска, поради което връщането на основание чл. 130 ГПК е незаконосъобразно. При тези доводи моли частната жалба да бъде уважена.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за крайния извод на съда са следните.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Софийски районен съд е приел, че в заповедното производство пред Районен съд – Благоевград не е спазена императивната процедура по чл. 414а ГПК след подадено от длъжника възражение с твърдение за извършено плащане. Според СРС, заповедният съд е бил длъжен първо да изпрати възражението на заявителя за становище и да се произнесе по него, преди да дава указания за предявяване на иск. Позовавайки се на т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, исковият съд е приел, че е длъжен служебно и самостоятелно да провери предпоставките за допустимост на иска и не е обвързан от указанията на заповедния съд, поради което предявените установителни искове като преждевременно предявени се явяват недопустими.

Видно от материалите по делото по издадената заповед за изпълнение са постъпили две възражения, както и молба-уточнение, към която е приложен платежен документ за извършено плащане в размер на 3000 лв. на 07.08.2020 г., респ. преди издаването на заповедта и началото на срока за доброволно изпълнение по чл. 412, т.8 ГПК, поради което така подаденото възражение не може да се квалифицира като такова по чл. 414а ГПК. Нормата на чл. 414а ГПК изрично урежда единствено хипотезата, при която длъжникът признава дължимостта на вземането и извършва плащане в рамките на едномесечния срок за доброволно изпълнение, което в настоящия случай не е осъществено.

С оглед на това, за заповедния съд не е било налице задължение да изпрати препис от възражението, ведно с приложените към него доказателства до заявителя за изразяване на становище по чл. 414а, ал. 4 ГПК. Правилно са дадени указания по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителни искове за търсените със заявлението суми. Наличието на общо възражение срещу дължимостта на търсеното вземане, каквото в настоящия случай длъжникът е отправил, поражда правен интерес за предявяване на установителните искове, като същите се явяват допустими. Правният интерес от предявяване на исковете по чл. 422 ГПК произтича от оспорването на вземането от длъжника с възражение по чл. 414 ГПК. Това оспорване пречи на заповедта да влезе в сила и поражда за кредитора необходимостта да установи съществуването на 2 вземането си по исков ред.

С оглед изложеното, настоящият състав намира обжалваното разпореждане за неправилно и като такова същото следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, I I - ж въззивен граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 45860/09.04.2026 г., постановено по гр. д. № 6246/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3