Решение № 609 от 13.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Варна, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100501423 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба от КР. Д. С., чрез пълномощника адв. Г.А., срещу решение №261128/06.11.2020г. на ВРС, 14 състав постановено по гр.д.№4539/2000г., в частта, с която предявеният от въззивницата, срещу Р.К. и Б. К. К. иск с правно основание чл.108 ЗС е отхвърлен за разликата над 15 кв.м. до 29 кв.м. представляващи реална част от имот с идентификатор *** представляваща част, заключена между точки 1,2,3 и 4 на приложената на л.28 от делото скица и К.С. е осъдена да заплати на ответниците 270,34лв.

Разноски на основание чл.78,ал.3 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено пре нарушаване на материлния закон и процесуалните правила. Излага се, че ищцата е собственик на имот с идентификатор *** с площ от 430 кв.м. на основание договор за покупкопродажба и делба. Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ, ответниците са завзели и ползват без основание реална част от имота с площ от 29 кв.м., заключени между точки 1,2,3 и 4 на приложената с исковата молба скица. В установителния диспозитив на решението, е прието по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имот ***, като границата с имот *** е посочена червена линия между точки 3 и 4 на скицата, приложена към заключението от 14.05.2020г. на вещите лица Р.П. и Вл.А.. Твърди, че посочената червена линия съвпада със западната граница на имота, както е посочено на скицата на л.28 от делото и площта, заключена между точки 1,2,3 и 4 от тази скица е 29 кв.м., поради което поддържа становище, че е налице несъответствие между мотиви и диспозитив на постановеното по делото решение. С обжалваното решение, постановено по реда на чл.247 ГПК, съдът неправилно и необосновано е приел, че такова не е налице и е оставил без уважение молбата на К.С. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3301/20.07.2020г. Решението се обжалва и в частта за разноските. Претендира се отмяна на решение и уважаване на претенцията по чл.108 ЗС изцяло и присъждане на разноските по делото.

Въззиваемите Б. К. К. и Р. Н. К., чрез пълномощника си адв.Т.Д., с писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, оспорват жалбата като неоснователна.

Р.Н. Къзълова и Б. К. К. са депозирали насрещна въззивна жалба вх. № 261814/10.11.2021г. срещу постановеното по делото решение, в частите, с които на основание чл.108 ЗС е признато за установено, че КР. Д. С. е собственик на ПИ *** с площ от 430 кв.м., като границата 1 на имота с имот идентификационен № *** е посочена с червена линия между т.3 и т.4 на скицата на приетото по делото заключение на СТЕ от 14.05.2020, която е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението и ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението на реална част с площ от 15 кв.м. от имот с идентификатор ***, повдигната в червен щрих. Считат, че решението в посочените части е неправилно и незаконосъобразно, а в частта, с която К.С. е призната за собственик на имота, за горницата над 15 кв.м. реална част, както и в частта, с която е определена граница между двата имота, същото е недопустимо. Твърди, че съдът извън петитума на предявения иск е признал ищцата за собственик на целия имот, като се е произнесъл и е определил граница между двата имота. Счита, че приетата за установена от съда фактическа обстановка е в противоречие със събраните доказателства.

Оспорва като необосновани и неправилни изводите, че от доказателствата се установява , че процесната реална част се владее от ответниците, които отричат правотона собственост на ищцата.

По изложените в жалбата подробни съображения моли за обезсилване на решението, в частта, с която е признато за установено, че ищцата е собственик на имот *** с площ от 430 кв.м. за горницата над 29 кв.м., както и в частта, с която е определена граница между двата имота и да се отмени в частта, с която ответниците са осъдени да предадат владението на реална част с площ от 15 кв.м. от имота, повдигната в червен щрих и заключена между точки 1,2,3 и 4 на приложената на л.28 от делото скица, а по скицата към заключението на СТЕ-повдигната в жълта линия площ, заключена между т.4,5,7 и 1.

Насрещната страна е оспорила жалбата като неоснователна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявен е иск от КР. Д. С. срещу Р. Н. К. и Б. К. К. за приемане за установено, че ищцата е собственик и осъждане на ответниците да предадат владението върху имот, представляващ 29 кв.м. реална част от имот с идентификатор *** по КК на гр.Варна, СО „Свети Никола“, заключена между т.1,2,3 и 4 на представена с исковата молба скица №15160362/22.02.2019г., издадена от СГКК Варна при граници: от север –ПИ***, югПИ***/път по проект/, изток- останалата площ от имота на ищцата ***, запад-ПИ *** /собственост на ответниците/, на основание чл.108 от ЗС.

В исковата молба, ищцата твърди, че е придобила правото на собственост върху имот с идентификатор *** по силата на съдебна спогодба по гр.д. № 16609/2011г. по описа на ВРС, одобрена на 05.10.2017г. и влязла в сила на 13.10.2017г., с която е прекратена съсобствеността й с бившият и съпруг, като имотът е възложен в дял и собственост на ищцата.

Бившите съпрузи са придобили собствеността на имота на 17.09.2004г. въз основа на правна сделка от Р.М.В., която от своя страна е придобила 500кв.м. ид. части от собствения на ответниците ПИ №1581. След тази сделка имотът е разделен на два самостоятелни имота ПИ 2920/ сега собствен на ищцата/ и ПИ 2921 – на ответниците. През 2016г., ответниците започнали да струпват камъни и строителни отпадъци в имота на ищцата, по линията, на приложената скица. По този начин завзели и владеят без основание реална част от имота с площ от 29 кв.м., заключена между т.1,2,3,4 на скицата.

Ответниците са оспорили иска като неоснователен. Нe оспорват, че са придобили чрез договор за покупко-продажба имот №1581 с площ от 1072кв.м., от който са продали на праводателката на ищцата 500 кв.м. ид.части, а след извършена делба са собственици на ПИ *** с площ от 572 кв.м. Не оспорват, че ищцата е собственик на ПИ *** с площ от 430 кв.м. Оспорват твърденията, че през 2016г. са струпали камъни и строителни отпадъци в имота на ищцата, като по този начин са завладяли 29 кв.м. от имота. Твърдят, че строителните отпадъци и камъни са останали в имота на ищцата, след премахване на изградена нея самата без строително разрешение ограда, която била премахната в изпълнение на влязло в сила решение по адм.д. №3298/2008г. по описа на ВАдС. Излагат още, че между двата имота, с изключение на премахнатата ограда, никога не е имало материализирана граница. Такава няма и в момента. Твърдят, че не осъществяват владение върху процесната реална част с площ от 29 кв.м. и не са задължени да премахнат останалите след събарянето на оградата материали.

С постановеното решение №3301/20.07.2020г., поправено и допълнено с решение № 261128/06.11.2020г., ВРС е приел за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на местност „Свети Никола“, с.о. Свети Никола Район Приморски, гр.Варна, с плащ от 430 кв.м. при съседи: ***, ***, ***, ***, като границата с

2 имот *** е посочена с червена линия между точки №3 и №4 на скицата към заключението на СТЕ от 14.05.2020г.,; осъдил е ответниците да предадат на ищцата владението на реална част от 15 кв.м. от имота, повдигната в жълта линия площ, заключена между точки 4,5,7 и 1, и е отхвърлил иска за предаване на владението на реална част с площ от 14 кв.м., представляваща разлика между уважената част и заявената с исковата молба част с площ от 29 кв.м.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 268 и чл.269 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение на ВРС е валидно, но е недопустимо, в обжалваната част, с която е признато за установено на основание чл.108 ЗС за по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на местност „Свети Никола“, с.о. Свети Никола Район Приморски, гр.Варна, с площ от 430 кв.м. при съседи :

***, ***, ***, ***, като границата с имот

*** е посочена с червена линия между точки №3 и №4 на скицата към заключението на СТЕ от 14.05.2020г., което приподписано от съда представлява неразделна част от решението, за разликата над реалната част от имота с площ от 29 кв.м., като постановено извън заявения от ищцата петитум. В исковата молба, с която е предявен иска с правно основание чл.108 ЗС е формулиран ясен и конкретен петитум за установяване на собствеността и предаване на владение на конкретно посочена и индивидуализирана реална част от имота- реална част с площ от 29 кв.м., определена на скцица, представена с исковата молба, от имот с идентификатор ***.

Не е предявен иск за установяване собствеността върху целия имот, както и иск за определяне на граница между имота на ищцата и този на ответниците, поради което и решението в установителната част относно собствеността на имота за разликата над реалната част от 29 кв.м., индивидуализирана по приложената по делото скица и определяне на граница между имотите на ищцата и ответниците е недопустимо. Същото следва да се обезсили, като постановено извън петитума на предявения иск, като се прекрати производството по делото в посочената част.

От представеното заверено копие от НА №50/2000г., обективиращ договор за продажба на недвижим имот се установява, че ответниците са придобили собствеността върху имот, представляващ дворно място в землището на гр.Варна, представляващо имот № 1581 по плана на местност „Свети Никола“ с площ от 1181 кв.м., ведно с изградена постройка с площ от 35 кв.м.. С договор за продажба, обективиран в НА № 121/2003г. ответниците са продали на Райна Вълкова 500 кв.м. ид. части от имот № 158, като въз основа на договор за доброволна делба от 12.05.2004г.

Райна Вълкова е получила в дял и собственост имот, представляващ дал първи- западна част от имот № 1581, с площ от 500 кв.м., а Румяна и Б.К.и - дял втори – източната частна имота.

С договор за продажба, обективиран в НА № 1/20024г. Р.М.В. е продала на Г.Н.С. ПИ с площ от 500 кв.м. ид.ч. от имот № 1581, гр.Варна, местност Свети Никола, целият с площ от 1072 кв.м., като съгласно заключението на СТЕ за целите на делбата делителната линия между двата дяла е показана с прекъсната и точкувана червена линия на скицата, а положението й се определя с размерите на северната и южната граница на дял първи.

Със заповед № 034/03.09.2011г. на зам. Кмета на Община Варна е допуснато ПУП-ПРЗ за регулиране на ПИ № 1571 с площ от 500 кв.м. по документ за собственост и 472 кв.м. по предходен КП, като същият е урегулиран в ПИ *** с площ от 430 кв.м., при посочени граници.

При индивидуализацията 42 кв.м. от имота остават публична общинска собственост.

От приложените по делото на ВРС заверено копие на нот.акт №98, т.4, рег.№ 3903, дело № 610 от 2004г. на нотариус Д.Б., обективиращ договор за продажба и протокол от 05.10.2017г., по гр.д. № 1669/2011г., е видно, че Г.Н.С. е придобил собствеността върху имот от 500 кв.м., гр.Варна, местност „Свети Никола“, ПИ 2920, в кв.36 по плана на гр.Варна, идентичен със западната част на ПИ №1582; въз основа на одобрена от съда по посоченото гр. дело спогодба имотът с идентификатор *** по КК на гр.Варна, местност „Свети Никола“ е поставен в дял и собственост на КР. Д. С..

Съгласно скица, издадена от СГКК Варна, имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, СО“Свети Никола“ е с площ от 430 кв.м.

С решение № 24-5-10 по протокол № 24 от 23,24, 30.06.2010г. на Общински съвет Варна, на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, вр. чл.129, ал.1 и чл.16, ал.1 ЗУТ по предложение на кмета 3 на Община Варна от 22.02.2010г. е одобрен план за регулация и застрояване на кв.“Св.Никола“, гр.Варна.