Решение № 14796 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14796 гр. С., 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110154996 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника, а именно: 1 144.56 евро /равностойност на 2 238,56 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.10.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 162,89 евро /равностойност на 318,59 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 27.10.2025 г., и сумата от 2,22 евро /равностойност на 4,35 лева/, представляваща мораторна лихва върху платената главница да дялово разпределениеза периода 16.10.2023г. до 04.10.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№3300/2025 г. по описа на РС-К..

Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб.

№ ...., находящ се в гр. С., ж. к. ......, бл., вх., ет. ап. било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последния не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху претендираните вземания. Оспорва като недоказан размера на претендираните суми от ищеца, като посочва, че размерът на начислените суми не съответства на отопляемия обем на имота и на количеството на консумираната гореща вода.

Оспорва редовността на водените от ищеца счетоводни записвания. Въз основа на така изложените доводи моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

1

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 3300/2025 г. по описа на РС-К., се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено Д. А. А. да заплати на ищеца следните суми: сумата 2 238,56 лева, представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 318,59 лева, представляваща мораторна лихва - върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 27.10.2025 г., сумата от 4,35 лева, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2023 г. до 04.10.2025 г. Длъжникът е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С решение №/28.06.2004г. по гр. д. 1623/2004г. по описа на СРС, 86 състав, е постановено след прекратяване на брака между Д. А. А. и Н. В. А. семейното жилище, находящо се в гр. С., ж. к. ......, бул. „С.“ № вх., ет., ап. да остане в обща съсобственост между страните – по ½ идеална част за всяка от страните.

От приложения към исковата молба договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №61, том I, рег. №4630, нот. дело №54/2005г. по описа на нотариус В.М., се установява, че ответникът Д. А. А. е придобил ½ идеална част от правото на собственост върху следното жилище – апартамент № находящ се в гр. С. ,ж. к. ......, бул. С. №, бл. ет., с което е станал едноличен собственик на имота. По делото не са представени доказателства, от които да се установява извършването на последващи разпореждания с правото на собственост или вещното право на ползване върху имота.

Със заявление-декларация вх.№13.....6г. ответникът Д. А. А. е отправил към ищеца искане за откриване на партида за процесния топлоснабден имот на негово име, като изрично е посочил, че ще заплаща стойността на потребената топла вода, изчислена по показания на регистриран водомер с прогнозна месечна база от 4 куб. м.

Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост от 01.02.2002г. с адрес гр. С., ж. к. ......, бул. „С.“ №, вх., в който е обективирано взето решение за упълномощаване на представители на ЕС, които да сключат договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

По делото е представен Договор от 30.09.2002г., сключен между „Т. С.“ ЕООД и представител на ЕС, находяща се на адрес гр. С., ж. к. ......, бул. С. №, вх., с предмет извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата, включително издаване на обща и индивидуални сметки.

По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач „Т. С.“ ЕООД документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

Третото лице помагач е представило индивидуална справка за отопление и топла вода и протокол за неосигурен достъп, от които се установява, че за периода 18.05.2023г. – 23.05.2023г. при посещения на представител на „Т. С.“ ЕООД с процесния апартамент №8 не е бил осигурен достъп.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от „Т. С.“ ЕАД За процесния период ответникът не е осигурил достъп на фирмата за ДР по време на годишния отчет за водомера в имота, поради което са попълнени констативни протоколи за неосигурен достъп. В процесното жилище има седем монтирани отоплителни тела, съответно седем топлоразпределители с радиоточет. В имота се ползва 2 топла вода и поради липса на отчет на водомера разходът се изчислява на база 4 броя потребители по реда на чл. 69, ал. 2 НТ. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота и ТЕ за загряване на топла вода.

Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация през исковия период, е изчислено по формула съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1 от Наредба за топлоснабдяването, и е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 1 888,52 евро. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.

По делото е изслушано заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че общият размер на неплатените суми за цена на предоставена топлинна енергия за процесния период възлиза на сумата от 1 144,56 евро.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

В настоящия случай от събраните писмени доказателства по делото се установява, че през исковия период от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. ответникът е притежавал собствеността върху процесния топлоснабден имот. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Въз основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че 3 исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .