Разпореждане № 38402 от 09.12.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 38402 гр. София, 09.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско дело № 20211110149636 по описа за 2021 година намери следното:

На основание чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК е подадено заявление от АСВ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д.............., против В. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Л..............., за парично вземане по договор за заем № 9001-00003450, сключен между В. Д.

П. и М.К. АД, ЕИК ******** в размер на: 2385,60 лева – главница, 634,26 лв.

– договорна лихва, сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 2341,44 лв., мораторна лихва върху първата сума в размер на 12,35 лева, мораторна лихав върху втората сума в размер на 42,25 лева, и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Вземането на „М.К. АД е прехвърлено на „АСВ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). На основание чл. 99 ЗЗД длъжникът е уведомен за извършената цесия от цесионера, упълномощен за това от цедента посредством уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.

На 14.01.2020 г., М.К. АД, като заемодател и В. Д. П. като заемател са сключили Договор № 9001-00003450 за предоставяне на заемна сума.

Сключили са и договор за допълнителни услуги от същата дата, по силата на който, заемодателят е предоставил на заемателя следните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на кредитополучателя по банковата сметка на кредитора, безплатно внасяне на вноските в офис на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване на кредита, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции. На това основание се претендира сумата от 2341,44 лева и мораторна лихва в размер на 42,25 лева.

На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая договорът за допълнителни услуги е сключен на една и съща 1 дата с договора за заем, на основание договора за заем и има за предмет, предоставянето на услуги, улесняващи усвояването и погасяването на задължението по договора за заем. Поради това, въпреки че формално тази сделка е оформена като отделен договор, настоящият съдебен състав приема, че той представлява допълнение към договора за заем и че следва да бъде разглеждан като сбор от уточняващи задължения към този договор.

Настоящият съдебен състав приема, че претендираната сума за „допълнителни услуги” е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет допълнително услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Следва да се добави и обстоятелството, че възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно.

В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за което се събират такси н/илн комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеният между страните Договор за допълнителни услуги са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор,нито в договора за допълнителни услуги е предвидена клауза, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 ог ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и 2 размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в претендирания размер.

Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителският кредиг/ЗПК/.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претендираните допълнителни услуги.

Предвид нищожността на вземането за допълнителни услуги, не се дължи и лихва за забава върху него, каквато претенция е предявил заявителят.

За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410, ал. 2, т. 2 ГПК на АСВ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д.............., против В. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Л............... за сумата от 2341,44 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, сключен между страните и за сумата от 42,25 лева – мораторна лихва върху тази сума.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за останалите посочени в заявлението суми.

Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в седмодневен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

4