Решение № 903 от 06.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 903 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300500334 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от В. К. Ш., чрез адв. Г.

И., против решение №5055/20.11.2025 г., постановено по гражданско дело №21834/2024 г. на ПдРС, І гр. състав, с което са отхвърлени предявените от същия против „Инженеринг консулт“ ООД искове по член 128, т. 2 КТ за осъждането на дружеството да заплати на жалбоподателя следните трудови месечни възнаграждения, както следва: за м. ноември 2023 г. в размер на 180658.33 лв., за м. юни в размер на 1170.95 лв., за м. юли от 1163.97 лв., за м. август в размер от 1163.97 лв., за м. септември в размер на 1163.97 лв., за м. октомври в размер на 1163.97 лв. и за м. ноември 2024 год. в размер на 1163.97 лв., и е осъден е В. К. Ш. да заплати на „Инженеринг консулт“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 15000 лева с ДДС. Решението е постановено с участието на третото лице помагач на ответника „Нексон“ ЕООД.

С въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове да се уважат, като се излагат подробни съображения в тази насока.

1

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Инженеринг консулт“ ООД, с който се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендират се разноски.

От третото лице помагач на страната на ответника „Нексон“ ЕООД становище не е постъпило.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от законен състав, в писмена форма, подписано е, установява се по какъв начин е формирана волята на съда, при наличие на положителни и липса на отрицателни предпоставки за развитие на исковия процес, и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Правилно е дадена и материално – правната квалификация на исковете.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от 2

В. К. Ш., ЕГН **********, чрез адвокат Г. И., против „Инженеринг консулт“ ООД, за осъждането на ответника да заплати трудови месечни възнаграждения за месец ноември 2023 год. в размер на 180658.33 лв., за месец юни 2024 г. в размер на 1170.95 лв., за месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2024 г. - по 1163.97 лв. месечно.

Ищецът твърди, че е работил по трудов договор в „Инженеринг консулт“ ООД от 25.03.2020 г., като отговарял за намиране на нови клиенти, офериране на продукция, договаряне и контрол на продажби, както и всичко останало от компетентността на управителя, който бил само формален.

Твърди, че имал изключителен принос за финансовия резултат на фирмата, поради което през месец ноември 2023 год. управителят Г. Б. му определил допълнително възнаграждение в размер на 201200 лв. като еднократен бонус за цялостния принос към дружеството. Бонусът бил определен от управителя и възлизал на около 10% от приходите, като не бил платен. В началото на юни 2024 год. ищецът бил изгонен от работа без обяснения, като била издадена заповед да не бъде допускан до офиса и цеховете на дружеството. На 28.11.2024 год., след извършена справка в ТД на НАП Пловдив, установил, че трудовото му правоотношение не било прекратено. Ето защо предявява осъдителни искове срещу работодателя за присъждане на исковите суми.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника със становище за нередовност, респ. неоснователност на исковата молба. Твърди се, че след юни 2024 г. ищецът не е посещавал работното си място, а преди това идвал на работа инцидентно и спорадично. Излага, че вероятно се касае за оказано въздействие върху бившия счетоводител на дружеството, който декларирал пред трето лице - НАП начисляване на допълнително трудово възнаграждение в полза на ищеца за ноември 2023 г. Твърди, че за това начисляване липсва правно основание – няма издаден първичен счетоводен документ за извършването на такова осчетоводяване; няма анекс и /или доп. споразумение към трудов договор или каквото и да е било обективирано, вкл. формирано и изразено изявление от управителя на дружеството работодател или друго лице, упълномощено да ангажира правната сфера на дружеството.

„Инженеринг консулт“ ООД било учредено от Г. Б. на 03.08.2016 г., а ищецът постъпил на работа по трудов договор на 20.03.2020 г. на длъжността „техник - механик“, технолог (студена обработка)“ с работно време - 2 (два) часа и с 3 месечно трудово възнаграждение от 152.50 лв. и 0.6% годишно за прослужено време на длъжността. Поради дългогодишни приятелски отношения с управителя Б., на ищеца била предоставена персонална банкова карта към разплащателна сметка с №4106....0997, Visa Bisness Leader IBAN BG 19UNCR****, която след като преустановил да се явява на работа, била деактивирана на 22.07.2024 г. Ищецът учредил дружество с наименование и предмет на дейност, които дублирали ответното дружество, като на 11.07.2024 г. регистрирал „Инженеринг консулт 2024“ ЕООД с предмет на дейност:

„проектиране, производство и обработка на изделия от метал.“ На същото дружество освен едноличен собственик на капитала е и управител. Отрича да е договаряно допълнителното възнаграждение в размер на 10% от оборота между управителя на ответното дружество и ищеца. Твърди, че външното счетоводство, осъществявано към онзи момент от „Нексон“ ООД гр. Пловдив с управител Г.А., било декларирало неверни данни - несъществуващ и документално необоснован доход на В. Ш. пред НАП, за което ответникът разбрал след получаване на исковата молба. Предприети били действия, но поради сложността на процедурата и необходимостта от корекции, които засягат не само декларацията по чл.55, но и други данъчно счетоводни аспекти, към момента нямало краен резултат. При извършената проверка се установило, че въпреки липсата на документално основание, външната счетоводна фирма е подала по електронен път декларация за служителя В. Ш. с облагаем доход за ноември 2023 г. в размер на 201200 лв. По повод наближаване края на финансовата година и натрупаната към онзи момент касова наличност (видно от публикуваните баланси за 2022 г., същата е 286000 лв., а за 2023 г. е намалена на 49000 лв.) специалисти от външна фирма препоръчали да се начисли формално разход във вид на доход, като се заплати дължимия данък и размер на осигуровките - т.нар. скрито разпределение с неутрален данъчен ефект. Посочено е, че не било обсъждано този доход или част от него да бъде „начислен“ към В. Ш., който бил и най-нелогичния избор, предвид съдържанието на трудовия му договор, длъжността му, времетраенето на работния ден, и пр. Изяснява, че към „Инженеринг консулт“ била подадена единствено дължимата сума за месечния разход за данъци и осигуровки, а плащането на дължимите осигуровки и данък за този „формално начислен доход“ било извършено по начин, който не позволявал на управителя да разбере, че външното счетоводство е избрало Ш. като 4

„бенефециент“ на начисляването. Декларирането на този доход било извършено на електронен носител, представен в НАП на 21.12.2023 г. от обслужващата счетоводна фирма „Нексон“, а заплащането на дължимите в периода 01.12.2023 г. - 31.12.2023 г. данък върху доходи от трудови правоотношения и осигуровки било извършено чрез служебно разпределение, извършено спрямо платена от дружеството сума от общо 25000 лв. по изп. дело № 241498435/2024 г. на НАП, установяващо се с разпореждане от 03.09.2024 г. на публ. изпълнител Д.Г.. Посочено е, че другата част от публичното задължение била заплатена чрез прихващане по Акт за възстановяване и прихващане с №П2 16001624112082 -003- 001/28.06.2024 г., изготвен от старши инспектор В. Н.. Декларирането не било известно на ищцовото дружество, като същото не било потвърдено от управителя, вкл. и чрез друго плащане, доплащане (доколкото по сметки на ищеца удръжките следвало да са в размер на 20541.67 лв.) и пр.

По искане на ответника съдът е конституирал като трето лице помагач на същия „Нексон“ ЕООД, ЕИК 204862491.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:

От представените към исковата молба писмени доказателства – справка – данни за осигуряването по ЕГН за периода от 1.10.2023 г. до 31.10.2024 г., изготвена от ТД на НАП Пловдив, се установява начислен месечен облагаем доход от 201200 лева за лицето В. К. Ш. с осигурител „Инженеринг консулт“ ООД, като данните са подадени на електронен носител на 21.12.2023 г.

Приложена е справка актуално състояние трудови договори за Ш., от която се установява регистрирането на трудов договор между ищеца и ответното дружество, считано от 25.03.2020 г., за което обстоятелство страните нямат спор. Това се установява и от представения трудов договор №011/25.03.2020 г., като ищецът е назначен на длъжността техник-механик, технолог /студена обработка/ в отдел Инженеринг консулт ЕООД за неопределен срок, при уговорено работно време от 2 часа и месечно трудово възнаграждение в размер на 152.50 лв.

В първото по делото заседание управителят на третото лице помагач е дал обяснения, че е извършвал счетоводните отчитания на 5 дружеството на основание допълнителни споразумения, включително и разписки за получени трудови възнаграждения, които били върнати и предадени на г-н Б. с опис, собственоръчно подписан от последния. Казва, че в трудовото досие на Ш. имало всички необходими документи, като имало подписано от страните допълнително споразумение за процесното допълнително възнаграждение, което било предадено с трудовото досие от Б..

Въз основа на това допълнително споразумение била подадена информация за сумата от 210200 лв., като управителят Б. подписал собственоръчно всички счетоводни баланси. Подчертава, че допълнителното споразумение било подписано и от двете страни, като оригиналът бил предаден на Б. с приемопредавателен протокол, заедно с всички трудови досиета на служителите в дружеството след прекратяване на договора за счетоводно обслужване.

Изслушано е заключение с вещото лице Р.Г., от което се установява, че във ведомостите за ищеца Ш. са начислени трудови възнаграждения за м. 11. 2023 г. в размер на 180658.33 лв. бруто; за м. 01.2024 г. сумата от 1170.95 лв.; за м. 02.2024 г. сумата от 1170.95 лв.; за м. 03.2024 г. сумата от 1170.95 лв.; за м. 04.2024 г. сумата от 1170.95 лв.; за 05.2024 г. сумата от 1170.95 лв.; за м. 06.2024 г. сумата от 1170.95 лв.; за м. 07.2024 г. сумата от 1163.97 лв., за м. 08.2024 г. сумата от 1163.97 лв., за м. 09.2024 г. сумата от 1163.97 лв., за м. 10.2024 г. сумата от 1163.97 лв. и за м. 11.2024 г. сумата от 1163.97 лв. Експертизата е констатирала, че към трудовия договор не са съставяни допълнителни споразумения за каквато и да била промяна до 3.01.2025 г. - датата на прекратяване на трудовия договор.