Определение № 34138 от 19.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34138 гр. София, 19.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110124391 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Х“ ЕАД срещу М. М. Х. искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за вземания, произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.03.2026 г. по ч. гр. д. № ****/2026 г. по описа на Районен съд – Х.

С разпореждане № **** от 24.07.2026 г., постановено по ч. гр. д. № ****/2026 г. по описа на Районен съд – Х, на заявителя са дадени указания да предяви искове за вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, тъй като съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка обаче настоящият съдебен състав констатира, че с разпореждане № **** от 14.09.2026 г., постановено по ч. гр. д. № ****/2026 г. по описа на РС – Х, е разпоредено издаването на изпълнителен лист, въпреки дадените указания на заявителя да предяви иск за вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. В този смисъл очевидно след постановяване на съдебния акт, с който са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, заповедният съд е достигнал до различен правен извод, а именно че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Това, от своя страна, представлява процесуална пречка за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, обуславяща неговата недопустимост поради липса на правен интерес.

За пълнота следва да се посочи още, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК – заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Видно от попълнената от връчителя разписка, сканирана и отразена в електронната папка на заповедното дело, адресатът е посетен на регистрирания постоянен и настоящ адрес, но тъй като не е открит, връчителят е залепил уведомление по чл. 47 ГПК. Същевременно обаче връчителят не е събрал данни по 1 надлежния ред дали длъжникът живее, или не на адреса.

От гореизложеното следва, че в случая не е налице кумулативно предвидената заедно с извършеното връчване предпоставка на чл. 415, ал. 1, т. 2, а именно – връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса с посочване на източника на информация, поради което не са налице предпоставките за даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК – да предяви иск относно вземането.

Поради всичко гореизложено съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 24391/2026 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 113- и състав.

След влизане в сила на определението препис от същото да се изпрати на Районен съд – Х за сведение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2