Решение № 406 от 08.12.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Перник, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно гражданско дело № 20221700500501 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба рег. № 7523/06.03.2020 г. от С. А. Д. против Решение № 2078 от 09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1243 по описа на Районен съд Перник за 2019 г., с което се признава за установено по предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът К. Н. Д. не дължи на ответницата сумата от 659.58 лв., представляваща разноски, присъдени с влязло в сила решение по гр.д. № 3376/2013 г. по описа на ПРС, поради извършена компенсация със задължението на ответницата към ищеца за сумата от 1743.64 лв., представляваща разноски, присъдени с влязло в сила решение по гр.д. № 477/2014 г. по описа на ПОС.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо поради наличие на предходен съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по същия правен спор между същите страни, както и неправилно поради постановяването му в несъответствие със събрания доказателствен материал и недопускането по делото на относими към спора доказателства.

С молба – становище рег. № 261760/12.04.2022 г. и молба – становище рег. № 262153 от 16.05.2022 г., имащи характер на допълнения към въззивна жалба рег. № 7523 от 06.03.2020 г. по реда на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, жалбоподателката е посочила новоузнати обстоятелства и е представила нови доказателства за тях, които не е могла да узнае, посочи и представи до подаване на жалбата. С молба с вх. № 263715/05.09.2022 г. жалбоподателката поддържа предходните молби и представя писмени доказателства.

С молба с вх. № 5267/13.10.2022 г. жалбоподателката възразява, че не е спазена местната подсъдност за предявяване на иска, тъй като постоянният й адрес е в *** и моли 1 решението да бъде обезсилено на това основание.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК К. Н. Д., чрез адв. И. В., по подробни съображения изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението. Моли за присъждане на сторените разноски.

Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от К. Н. Д. срещу С. А. Д., с която е отправено искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 659,58 лв. – разноски, присъдени с влязло в сила решение по гр.д. № 3376/2013 г. на РСПерник, поради извършена компенсация със задължението на ответника към ищеца за сумата 1743,64 лв., представляваща разноски, присъдени с влязло в сила решение по гр.д. № 477/2014 г. по описа на ПОС пред въззивната инстанция.

В исковата молба се излага, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3376/2013 г. на РСПерник ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 659,58 лв. – разноски, като по същото дело и въззивното решение по в.гр.д. № 477/2014 г. на ОС-Перник ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1743,64 лв. – разноски, както и сумата 10966,67 лв.

Твърди, че с нотариална покана, връчена на ответницата на 16.01.2015 г., ищецът е направил изявление за прихващане на двете суми до размера на по-малката, като погасителният ефект на прихващането е настъпил с достигане на изявлението до ответника. С оглед изложеното, за ищеца се породил правен интерес да оспори принудителното изпълнение по изп.д. № 1/2019 г. по описа на ДСИ – гр. П., образувано за събиране на сумата 659,58 лв.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът С. А. Д. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва искът като неоснователен. Твърди, че ищецът не е погасил сумата чрез плащане, а нотариалната покана не представлява убедително доказателство, тъй като съдържа изявления на ищеца. Навежда довод, че по въпроса за прихващането на сумата 659,58 лв. съдът се е произнесъл с Решение от 25.06.2019 г. по ч.гр.д. № 9293/2015 г., с което искането е отхвърлено, поради което предявеният иск е недопустим.

От приетите от първоинстанционния съд като писмени доказателства се установява, че с влязло в сила решение № 230/17.03.2014 г. по гр.д. № 3376/2013 г. по описа на РС-Перник К. Н. Д. е осъден да заплати на С. А. Д. сумата 659,58 лв. – разноски по делото, а с решението по въззивното дело С. А. Д. е осъдена да заплати на К. Н. Д. сумата 1743,64 лв. – разноски по делото.

Видно от приетата по делото покана за доброволно изпълнение, че е образувано изп.д.

№ 1/2019 г. на ДСИ при РС-П. с кредитор С. А. Д. и длъжник К. Н. Д. за вземането по изпълнителен лист от *** г., издаден по гр.д. № 3376/2013 г. по описа на РС-Перник.

С нотариална покана от *** г. С. А. Д. е отправила искане до К. Н. Д. да й заплаща по 200,00 лв. месечно за лишаването й от правото да ползва своите ид.ч. от описания имот.

Предложила му е да изкупи идеалните й части от съсобствените имоти и движими вещи на посочените цени, отправила е искане да й изпрати номер на банкова сметка, по който да бъдат преведени дължимите суми и да й изплати сумата 659,58 лв., присъдена с решение № 230/17.03.2014 г. по гр.д. № 3376/2013 г. по описа на РС-Перник, потвърдено с решение № 503/24.10.2014 г. на ОС-Перник, както и да й заплаща обезщетение за лишаване от ползването на автомобила.

С нотариална покана от *** г. К. Н. Д. е поканил С. А. Д. да му преведе по посочена в молбата банкова сметка сумата 10966,67 лв, представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на майка му, и сумата 1077,06 лв., представляваща адвокатски хонорар след прихващане на дължимата му сума от 659,58 лв.

С Решение от 25.06.2019 г. по гр.д. № 09293/2015 г. на РС-Перник е допълнено 2

Решение № 1012/04.12.2017 г. на ПРС, като е отхвърлено като неоснователно искането на С.

А. Д. за извършване на прихващане на задълженията й към съделителя К. Н. Д. със сумата 659,58 лв., представляваща присъдени в нейна полза разноски по решение № 230 по гр.д. № 3376/2013 г. на ПРС.

При тези факти, въззивният съд намира следното:

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.

По възражението за недопустимост на производството по предявения иск, тъй като въпросът е разрешен с влязло в сила решение, следва да се отбележи, че от приложеното по делото Решение от 25.06.2019 г. по гр.д. № 09293/2015 г. на РС-Перник, с което е допълнено Решение № 1012/04.12.2017 г. на ПРС, се установява, че със сила на пресъдено нещо е отхвърлено като неоснователно искането на С. А. Д. за извършване на прихващане на задълженията й към съделителя К. Н. Д. със сумата 659,58 лв., представляваща присъдени в нейна полза разноски по решение № 230 по гр.д. № 3376/2013 г. на ПРС. Предвид липсата на идентичност на предмета на спора на настоящото дело и предмета на гр.д. № 3376/2013 г. на ПРС, възражението за недопустимост на производството на основание чл. 299 ГПК е неоснователно.

Неоснователно е и възражението, направено с молбите-допълнения към въззивната жалба, за недопустимост на решението поради неспазване на правилата за местната подсъдност. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прваи от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, а според ал. 4 във всички други случаи извън тези по ал. 1 – 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. В случая ответникът не е направил възражение за местна неподсъдност на спора в срока по чл. 131 ГПК, поради което разглеждането на делото от РС-Перник не е в нарушение на правилата за местната подсъдност.

По правилността на решението с оглед наведените в жалбата оплаквания, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение на сумата 659,58 лв., за която е образувано изп.д. № 1/2019 г. на ДСИ-П. поради погасяване на вземането чрез прихващане с вземане на ищеца от ответника за сумата 1743,64 лв.

Прихващането по чл. 103 – чл. 105 ЗЗД е уредено като способ за погасяване на две насрещни вземания и се извършва чрез изявление на едната страна (тази с активното вземане), отправено до другата. Според изричната норма на чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д.

№ 2/2020 г., ОСГТК потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън процеса, т. нар. в практиката и доктрината „извънсъдебно прихващане“, изявлението е безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата. Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се 3 извърши, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че по силата на влязло в сила решение страните имат насрещни вземания за разноски – ищецът за сумата 1743,64 лв., а ответникът за сумата 659,58 лв.

Във връзка с възражението относно доказателствената стойност на нотариалната покана, отправена от ищеца до ответника, съдът намира следното:

Съгласно чл. 180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Следователно представената по делото нотариална покана се ползва с формална доказателствена сила, че ищецът е направил изявление, с което претендира от ответника заплащането на разликата между вземането му за сумата 1743,64 лв. и насрещното вземане за сумата 659,58 лв., поради прихващането им, и с материална доказателствена сила относно удостоверените от нотариуса факти - че поканата, в която е обективирано това изявление, е предадена на нотариуса на 14.01.2015 г. и получена от ответника на 09.12.2015 г.

Ответникът не е представил доказателства, че вземането на ищеца е било погасено чрез изпълнение, поради което правото на прихващане може да бъде осъществено. С оглед изложеното и доколкото за настъпването на погасителния ефект не е поставено изискване за приемане или осъществяване на друго действие от страната с пасивното вземане, двете вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от момента на настъпване на изискуемостта им.

По изложените съображения предявеният иск, с която е оспорено правото на принудително изпълнение на ответника е основателен.

С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд приема, че всички възражения в жалбата са неоснователни.

С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи, поради което и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство.

Предвид направеното искане и представени доказателства на въззиваемата страна следва да бъде присъдена сумата 150,00 лв. - разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.