Решение № 719 от 13.07.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Плевен , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20214430101396 по описа за 2021 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Производството по делото е образувано по предявени от АНГ. М. Н., ЕГН **********, от г*** от ПАК, против ***., съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сума в размер на 915,20 лева, представляваща възнаграждение за 800 часа положен низвънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв, за периода от 01.04.2019 - 01.08.2020 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 50,00 лева за периода от 01.07.2019 г. до 24.02.2021 г.

В обстоятелствената част на исковата молба сочи, през процесния период о т 01.04.2019 г. до 01.08.2020 г. ищецът е работил на длъжност „водач на специализиран автомобил“ в УПБЗН Д. Митрополия при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София МВР. Излага, че 1 трудовата си дейност осъществява л по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Излага се, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Излага се, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Твърди, че в процесния период е действала Наредба №8121з-776/29,07,2016 г.

/обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016 г., в сила от 02,08,2016 г./. Сочи, че в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г.

Излага, че с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е и идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд. Твърди се, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че за процесния период – 01.04.2019 г. до 01.08.2020 г., е положил нощен труд в размер на 800 часа. Т върди се още, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо 2

800 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на 914,40 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 114,40 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 8,00 лева, следователно за посочения труд му се дължи сумата от 915,20 лева. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. В с.з. е поискано и допуснато изменение в размера и периода на исковите претенции, като адв.Петрова моли съда ги уважи.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва се предявения иск, както по основание, така и по размер. Не отрича факта, че за процесния период ищецът е в служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжността „водач на специализиран автомобил“ в УПБЗН Д. Митрополия при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София МВР. Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от ДР на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ /чл.2, ал.2 от НСОРЗ/. Твърди се, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, тъй като в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Излага, че съгласно КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136, ал.3 от КТ/, а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа /чл.140, ал.1, изречение второ от КТ/, докато съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. Твърди, че съгласно ал.3 на същата разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 243 часов период. Излага, че с промени в ЗМВР в сила от 11.07.2020 г. в ал. 1 на чл.187 е добавено и изречение трето, което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период, а новата ал.14 на същия член гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Сочи, че действащата към момента Наредба №8121з—1353 от 18,12,2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР в мл.21, ал.3, както и в чл.22, ал.3 от Наредба №8121з—1174 от 30,10,2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време е регламентирано, че при сумарното изчисление на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР. Навежда доводи, че чл.187 ЗМВР е действаща правна норма, чието действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по – малко от подзаконов нормативен акт, какъвто е НСОРЗ. Твърди, че с решение по чл.290 ГПК е прието, че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители, което своя страна прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, вкл. и конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни часове. Счита, че елементите на служебното правоотношение на ищеца във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд са уредени в специален закон - ЗМВР, поради което са неприложими и разпоредбите на КТ. Твърди, че НСОРЗ не следва да се прилага по отношение на служители на МВР, поради факта, че по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Навежда доводи, че предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ не следва да се прилага по отношение на служителите в държавната администрация. Твърди, че доколкото ЗМВР прави ясно разграничение между нощен и извънреден труд, че в процесния период са действали наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват 4 разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв./1.00лв./от м. 02.2020г./, но полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време не се явява извънреден труд. Сочи, че положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен и заплатен за процесния период. Оспорва и двата предявени иска, оспорва искането за допускане изготвянето на ССчЕ, като предлага вариант на изчисления, съобразно нормативната база. Твърди, че тези изчисления не са признание на иска, а действия, които допринасят до по-бърз процес и спестява разходи. Претендира разноски, и прави възражение за прекомерност на направените от ищеца такива. Направено е искане за спиране на делото на основание чл.633 вр.чл.631, ал.1, т.1 от ГПК. В становище, депозирано преди с.з., проц.представител на ответника ангажира становище по същество на спора. В с.з. ответникът не изпраща представител.

С влязло в сила определение от 25,05,2021 г. искането за спиране е оставено без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Прието е за безспорно по делото, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Въз основа на приложените от ответника доказателства – платежни бележки, протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени, протоколи за положени по заповед труд извън редовното работно време от държавни служители, работещи на смени, протоколи за отчитане на на отработеното време между 22.00 и 6.00ч., времето на разположение и положения труд през официални празници, се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Не е спорно по делото, че преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен, не е извършвано през процесния период от ответника, това обстоятелство е признато в отговора на исковата молба, а и по същество се оспорва, че следва 5 да бъде извършвано от него. Независимо от това, ответникът е дал варианти на такова изчисление, като във варианта при съобразяване внесеното изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, в сила от 11,07,2020 г., е посочено, че отработените от ищеца часове нощен труд за периода 0 1,04,2019 г. – 10,07,2020 г. възлизат на 760 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 дават 868,680 часа, или 108,68 часа разлика, за която се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 910,14 лева за периода на претенцията. Изчислената лихва за забава върху главницата за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ, е в размер на 94,02 лева.