Определение № 160 от 16.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. София, 16.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20248002101844 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на А. К. С. ,чрез адв. Т. П. срещу решение №1320 от 22.12.2023г.по в.гр.дело № 1519/2023г. на Окръжен съд-Бургас ,с което е потвърдено решение №1194 от 30.05.2023г по гр.д № 18/2023г на Бургаски районен съд .Отхвърлен е иск на А. К. С. за сумата 11910 евро,представляваща законна лихва за забава върху главницата от 25000 евро по т. 3 от споразумение за прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.10.2017 г., която главница е присъдена с решение № 76/15.09.2020 г. по в.гр. д. № 79/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Искът е предявен след като воденото между страните гражданско дело е приключило без съда да присъди исканата законна лихва,понастоящем заявена за периода от 24.11.2017 г. до датата на плащане 04.08.2022 г.,със законните последици. Искът е по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен поради сключено между страните на 04.08.2022г споразумение, имащо характер на извънсъдебна спогодба за дължимото от ответника „Антик 2004”ООД и предвид уговореното в него погасяване на всички задължениея на дружеството към ищцата свързани със съдебното производство по приключилото гражданско дело след изпълнение на споразумението с превод на сумата 36731,45лв,безспорно платени в уговорения размер след уточнени между страните прихващания. След като споразумението, имащо характер на договор за спогодба е било изпълнено от страна на „АНТИК 2004”ООД, , ищцата А.С. чрез пълномощника си адв.Т. П. е предявила по исков ред настоящата претенция на 04.01.2023г Ищцовата страна е поддържала ,че това нейно вземане е извън обхвата на споразумението.

Обратното са приели съдилищата с отхвърлянето на иска по възражение на ответника „Антик 2004“ ООД,основаващо се на договора за спогодба.

Въззивният съд е изяснил ,че А. С., украинска гражданка към момента на 1 завеждане първоначалния иск , е била в договорни отношения с ответника „АНТИК 2004“ ООД по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място] ,като при възникнал спор относно прекратяването му съгласно споразумение от 23.10.2017 г,заедно с други искове същата е предявила иск за осъждане на ответника да плати /да върне/ сумата от 68247евро, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. Искът е предявен на 24.11.2017г.и е образувано гр. дело № 1773/2017г. по описа на ОС Бургас. Постановеното решение № 267 от 20.07.2018г. по това дело е потвърдено от АС Бургас Въззивното решение е обезсилено от ВКС с решение № 289/26.02.2020 г по гр.д. № 950/2019 г., IV г.о. Съставът на ВКС е приел, че паричният иск е разгледан на непредявено основание. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на БАС с указания,че този иск не се основава на чл.55, ал.1 ЗЗД , а на спогодбата то от 23.10.2017 г. След връщане на делото, с решение № 76/15.09.2020 г по в.гр.д. № 79/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас,постановеното първоинстанционно решение № 267 от 20.07.2018 на ОС Бургас е отменено изцяло в обжалваната част и на ищцата е присъдена сумата от 25 000 евро – главница, дължима по т. 3 от споразумение за прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключено между страните на 23.10.2017г., Това присъждане по решението е влязло в сила на 18.06.2022 г.,съобразно изхода по гр.д. № 754/2021 г. на IV-то ГО на ВКС. В определението , с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е отчетено, че между страните е била постигната спогодба по чл. 365 ЗЗД, обективирана в споразумението от 23.10.2017г..

Пред касационната инстанция вече е било безспорно, че продавачът е върнал на купувача сума в общ размер на 33 500 евро, останал е задължен с 25 000 евро, така както е установено в т. 3 от споразумението между страните. Съдебноделоводните разноски са били определени предвид отхвърлените и уважени части от всички предявени по делото искове (не всички са обжалвани), като са съобразени и разходите, сторени при първата касация по делото,по който въпрос частната жалба на ответника е приета за неоснователна. Ответникът по иска е изтъквал, че не е било изпълнено условие по споразумението кредиторът да посочи банковата си сметка,респ. липсата на съдействие от негова страна ,за да бъде преведена уговорената сума от 25 000 евро. Ответникът не е оспорвал , че я дължи с отговора на исковата молба .В определението по гр.д. № 754/2021 г. на IV-то ГО на ВКС е изтъкнато обаче ,че в спор за разноски няма как тепърва съдът да се произнася по приложението на чл. 97 ЗЗД във връзка с дълга, предмет на иска. Ако търговското дружество е имало желание, можело е да плати сумата, за която твърди, че всъщност не оспорва.За неотносими във връзка с разноските са приети съображенията, развити по приложението на чл. 20а ЗЗД и чл.

63, ал. 1 ЗЗД и дали ответникът не е платил признавания дълг от 25 000 евро поради неоказано съдействие от кредитора .

След влизане в сила на въззивното решение, страните са сключили. споразумение на 04.08.2022г, съгласно което уреждат отношенията си „с цел избягване на бъдещи разноски по образуване на изпълнителни дела” по силата на което споразумение на основание чл.103 от ЗЗД прихващат насрещните си изискуеми и ликвидни задължения,описани в споразумението като по този начин останалото задължение на „АНТИК 2004“ ООД към А.С.

2 възлиза на 36731.45лв. (т.1,т.2) Дружеството е поело задължение да плати на А.С. тази сума в петдневен срок от подписване на споразумението. Не се спори ,че тази сума е платена ,както се установява и от представеното платежно нареждане от 04.08.2022г.Посочено е в споразумението, че с извършеното прихващане и с превеждане на сумата изцяло се погасяват всички задължения на „АНТИК 2004“ ООД към А. С. свързани със съдебното производство образувано под номер 1773/2017г. по описа на ОС Бургас.

Въззивният съд е потвърдил крайния извод на РС Бургас за неоснователност на иска , но не и становището на първата инстанция за обективна новация. Споразумението от 04.08.2022г. сключено между страните е извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365, ал.1 ЗЗД , която обвързва страните. Изтъкнато е съдържанието на споразумението, с което страните са уредили спора си по отношение на това какво дължи ответника на ищеца и какво ответника на ищеца, извършили са прихващане и са определили срок на ответника в който да плати задължението си. Според разпоредбата на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Разпоредбата на чл. 365, ал. 2 ЗЗД предвижда, че с взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. Предмет на процесното споразумение са вземания, които са били предмет на гр. дело № 1773/2017г. по описа на ОС Бургас и гр. дело № 79/2020г. на Апелативен съд-Бургас.По това дело е бил предявен иск за лихви и по този иск няма произнасяне.

Според въззивния съд , при сключване на споразумението страните са взели предвид присъдените суми, както са в постановеното решение и че няма присъдени лихви.Причината поради което няма присъдена лихва е без значение доколко страните вземат предвид дължими суми.Счели са, че са уредили тези отношения и са били със съзнанието,че нямат други неуредени отношения свързани с гр.дело 1773/2017г. по описа на ОС-Бургас.Именно доколкото към сключване на споразумението с решението няма присъдени лихви, претенцията им в друго производство след сключването на споразумението противоречи на споразумението, след като с него е прието,че страните уреждат отношенията си по отношение на гр.дело №1773/2017г. Некоректно е поведението на ищцата да предяви претенцията си за лихви, след сключване на споразумението,съзнавайки,че ако иска е предявен по рано, то това би било пречка за сключване на споразумение.

С тези мотиви в обжалваното въззивно решение е прието ,че претендираната сума не се дължи от ответника,поради сключеното споразумение от 04.08.2022г. в което е декларирано, че страните уреждат отношенията си свързани с гр.дело №1773/2017г., в което производство е била претендирана лихва, но не е присъдена. В споразумението изрично е посочен размерът на дължимата сума,както и че страните заявяват, че с така подписаното споразумение окончателно са уредили отношенията – т.4 и т.5 . От така използвания термин "окончателно" въззивният съд е направил извод , че окончателното уреждане на спора касае и претенцията за обезщетение за забава за минал период. Посочено е ,че съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.

Предвид обстоятелството, че страните са уговорили, че "окончателно" са уредили 3 отношенията си, прието е ,че предметът на уреждане включва и акцесорните задължения за обезщетения за забава, защото само тогава добива смисъл квалификацията "окончателно" в съдържанието на споразумението, което цели предотвратяване на съдебно производство за установяване на задълженията, включително и тези за обезщетения за забава и обременяването с допълнителни разноски на всяка от страните.

В касационната жалба на А. К. С. ,чрез пълномощник адв. Т. П. се съдържа оплакване за превратно и неправилно прилагане на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите . Предметът на спогодбата е изрично записан в нея и касае единствено изпълнението на влязлото в сила решение с оглед наличието на насрещни изискуеми и ликвидни задължения в решението, описани в т.2 и т.3 ( първия раздел на споразумението) . Единствената цел на споразумението , записаната в него, е избягване на бъдещи разноски по образуване на изпълнителни производства. Неправилно е тълкуването на съда ,че споразумението включва други въпроси,за които липсва изразена воля на страните,като уреждане на спор относно дължими лихви за забава.

В изложение са формулирани два въпроса:

1) При тълкуване на процесното споразумение ,въззивният съд следвало ли е съгласно чл.

20 ЗЗД да търси действителната обща воля на страните ,като вземе предвид и отделните уговорки ,във връзка едни с други ,и всяка една да се схваща в смисъла , който произтича от съглашението ,с оглед целта на споразумението,договора за лизинг,обичаите в практиката и добросъвестността . Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС,формирана в решение № 318/2011г по гр.д. № 182 / 2010 г. на Четвърто г.о ;решение № 32 /2015г по т.д № 485/2014г на Второ т.о и решение № 81/2009г по т.д № 761/2008г на Първо т.о ;

2) Предвид ясно заявената воля на страните в споразумението изпълнението на влязло в сила решение по гр.д № 1733/2017г по описа на ОС Бургас с оглед наличието на насрещни изискуеми и ликвидни вземания ,описани в т.2 и т.3 от споразумението ,следва ли споразумението да се приема ,че включва и въпроси ,които са извън диспозитива на решението ,чието изпълнение се търси , и които не са включени изрично в споразумението .

По този въпрос се сочи основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК , като касатрът се позовава и на очевидна неправилност на решението –чл. 280,ал.2 ГПК.

В отговор насрещната страна „АНТИК 2004“ ООД оспорва да е налице основание за допускане на жалбата до касационно разглеждане . Съображения са развити от пълномощника адв.М. Б.. Поставени са въпроси в оспорване правилността на изводите на съда, формирани в съответствие с установената практика на ВКС по тълкуване на договор за спогодба. Изложената от касатора съдебна практика не кореспондира със зададените въпроси ,нито с решаващите изводи на съда и не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК ,не се обосновава и основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК Липсва общият и допълнителните критерии за допускане до обжалване по поставените въпроси,не е налице изтъкваната очевидна неправилност на решението,споразумението е тълкувано според действителната воля на страните, изразена в него .