Решение № 15561 от 13.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15561 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110164665 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано след решение № 5703 от 09.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 11782/2022 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, с което по реда на чл. 258 и сл. ГПК е обезсилено постановеното на 24.03.2022 г. решение по гр.д. № 13461/2020 г. по описа на СРС, 60 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 82,06 лв., представляваща стойността на ползвани мобилни телефонни услуги през отчетен период от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г. съгласно договор за мобилни услуги № *** от *** г. за телефонен номер *** и договор за мобилни услуги № *** от 22.12.2015 г. за телефонен номер ***, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, за произнасяне по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 82,06 лв., представляваща стойността на ползвани мобилни телефонни услуги през отчетен период от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г. съгласно договор за мобилни услуги № *** от 08.07.2015 г. за телефонен номер *** и договор за мобилни услуги № *** от *** г. за телефонен номер ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължения по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15061/2018 г. по описа на РС-Пловдив.

Ищецът „***“ ЕАД (с предишно наименование „***“ ЕАД) твърди, че на 08.07.2015 г. между него и ответника Р. С. Е. е сключен договор за мобилни услуги с номер *** за срок от 24 месеца, с промоционална месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лв. с ДДС.

Твърди, че на 22.12.2015 г. между ищеца и ответника бил сключен втори договор за мобилни услуги с номер *** със стандартна месечна месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лв.Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени в 4 бр. фактури, издадени за отчетния период 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г., както следва: фактура № ***/*** г. за отчетен период от 01.05.2016 г. до 31.05.2016; фактура № **********/***г. за отчетен период от 01.06.2016 г. до 30.06.2016; фактура № ***/***г. за отчетен период от 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. и фактура № ***/***г. за отчетен период от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Р. С. Е., с 1 който оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните били сключени процесните договори, като ответникът е изпълнявал задълженията си по тях. Поддържа обаче, че от 2015 г. никой по никакъв начин не го е уведомявал, че има натрупани задължения към мобилния оператор. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

По предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги между него и ответника, че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период и размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по договора.

При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.

По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правотношение между страните, възникнало по силата на договор за мобилни услуги № *** от *** г. за телефонен номер *** и договор за мобилни услуги № *** от *** г. за телефонен номер ***, по които ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, а за ответника е възникнало задължения за заплащане на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по договора.

Предвид изложеното спорният въпрос по делото се концентрира върху обстоятелството относно дължимостта на претендираната сума с оглед своевременно релевираното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.

Задълженията за предоставените мобилни услуги, включващо таксувани услуги и абонаментни такси, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл. 422, ал. 2 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следователно от този момент настъпва и материално - правната последица от предявяването на иска прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. „б“, пр. 1 ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 20.08.2018 г., а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. За задълженията за предоставените мобилни услуги, ищецът е издал фактура № *** /***г., със срок за плащане до 16.06.2016 г.; фактура № **********/***г. със срок за плащане до 16.07.2016 г.; фактура № ***/***г. със срок за плащане 16.08.2016 г., както и фактура № ***/***г. със срок за плащане 16.09.2016 г. Следователно давностният срок е започнал да тече от падежите на 16.06.2016 г., 16.07.2016 г., 16.08.2016 г. и 16.09.2016 г. и е прекъснат с предявяване на заявлението на 20.08.2016 г., поради което възражението на ответника е неоснователно.

2

С оглед изложеното, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –20.08.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът „***“ ЕАД. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 385 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на 385 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение. За въззивната инстанция ищецът е направил разноски в размер на 50 лв. – заплатена държавна такса. Доколкото адвокатското възнаграждение е уговорено общо, без да е посочено каква част от него за кой от претендираните вземания се отнася, съдът приема, че по всеки иск същото възлиза в размер от по 180 лв. Предмет на настоящото производство е единствено искът с правно основание чл. 422, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 82,06 лв., представляваща стойност на ползвани мобилни телефонни услуги през отчетен период от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД има право на разноски в размер на 205 лв. за заповедното производство, 205 лв. за исковото производство и 50 лв. за въззивното производство.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ***, сграда ***, срещу Р. С. Е., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „***“ № ***, иск с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД за заплащане на сумата от 82,06 лв., представляваща стойността на ползвани мобилни телефонни услуги през отчетен период от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г. съгласно договор за мобилни услуги № ***от ***г. за телефонен номер ***и договор за мобилни услуги № ***от ***г. за телефонен номер ***, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, за произнасяне по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 82,06 лв., представляваща стойността на ползвани мобилни телефонни услуги през отчетен период от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г. съгласно договор за мобилни услуги № *** от *** г. за телефонен номер *** и договор за мобилни услуги № *** от ***г. за телефонен номер ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължения по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15061/2018 г. по описа на РС-Пловдив.

ОСЪЖДА Р. С. Е., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ***, сграда ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 205 лв. – разноски за исковото производство, сумата от 205 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. № 15061/2018 г. по описа на СРС, 61 състав, и сумата от 50 лв. – разноски в производството по в.гр.д. № 11782/2022 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3