Решение № 60 от 31.10.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Смолян, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20225400900059 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.чл. 498, ал. 3 във вр. чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на А. К., Р. К. и Б. К., всички от с. Б., общ. Б., чрез адв. Р. М., в която се твърди, че на 01.08.2019г., на ПП І-3, км. 16 + 200 м., при кръстовище, образувано с път III - 504, в землището на с. М., водачът на товарен автомобил Р. П., peг. № ******, с прикачено към него полуремарке Л., peг. № *****, Н., нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата и движейки се с превишена скорост ударил навлизащия в кръстовището лек автомобил О. З., peг. № ******, управляван от К. Б. К.. При пътно-транспортното произшествие /ПТП/ била причинена смъртта на водача К. К..

Твърди се в молбата, че за произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 60/02.08.2019г., образувано било и досъдебно производство № 96/2019г. на РУ - П. Т..

Починалият К. К. бил съпруг на първата ищца и баща на втория и трети ищец, които изключително тежко понесли загубата.

Ищците твърдят, че били сплотено и задружно семейство, силно 1 привързани един към друг. Починалият и съпругата му отгледали и възпитали децата си в атмосфера на любов и взаимна подкрепа. Членовете на семейството имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Загубата на Кр.К. дълбоко травмирала ищците. Починалият бил пример за сина и дъщеря си, и опора за съпругата си.

Твърди се в молбата, че К. бил изключително грижовен и любвеобилен баща, обичал да прекарва време и да се забавлява със семейството си; че имали общи занимания и интереси; че помагал в ежедневните дейности и домакинската работа на съпругата си; че живеели в разбирателство и хармония; че бил всеотдаен и много отзивчив; че семейството изцяло разчитало на него; че той осигурявал издръжка на съпругата си и помагал винаги и с каквото може на дъщеря си и сина си.

Ищците твърдят, че изгубили част от семейството си, много скъп за тях човек, поради което и към момента усещали празнота, която никой не можел да запълни. Починалият К. бил силно привързан към децата и съпругата си, подкрепял ги и им помагал във всичко, споделял ежедневието си с тях, винаги им показвал бащината обич и съпружеска любов, бил отдаден на семейството си. К. бил добър и любящ баща и съпруг, успял да изгради индивидуална и дълбока връзка с всеки един от тях.

Твърди се в молбата, че ритъмът на живот на ищците в момента изцяло бил подчинен на скръбта от голямата загуба. Ищцата А. К. често плачела и с умиление си спомняла за всички хубави мигове, преживени с нейния съпруг, починал по нелеп начин. Избягвала да излиза и да се среща е хора извън семейството си. Ищците Б. и Р. К. също трудно приемали загубата на своя баща, станали затворени, мрачни и некомуникативни. Смъртта на баща им повлияла отрицателно на общото им емоционално състояние.

Твърди се още в молбата, че ищците щели да изпитват болка и да скърбят до края на дните си. Тази болка никога нямало да отшуми, тъй като за човешкия живот нямало еквивалент. Моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през целия им живот. След загубата на толкова близък човек ищците страдали от липса на апетит, нарушения в съня и тревожност.

Според ищците, било видно от представения Констативен протокол за 2

ПТП е пострадали лица и справката, извършена на страницата на информационен център към Гаранционния фонд, че към момента на произшествието, виновният водач, управлявал автомобил Р. П., рег. № ******, имал валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена със ЗАД О. З. АД, по полица № BG/23/1190013****, с валидност до 13.06.2020г.

Според чл. 380 от Кодекса за Застраховането, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя била всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите справедливо обезщетение, равностоен еквивалент на всички претърпени вреди. Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното обезщетяване всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да е относимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

Видно било от молба вх. № 99- 3870/09.09.2019г., че на 09.09.2019г. ищците отправили молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника З. О. З. АД, с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Към момента въпреки че бил изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния на ищците от предявяване на претенция по исков ред.

Предвид обстоятелството, че застрахователят бил уведомен за настъпилото ПТП на 09.09.2019г., то от този момент, на основание чл. 429, ал.

3 от КЗ върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Молят съда да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени 3 болки и страдания, в резултат от смъртта на К. Б. К., починал при ПТП на 01.08.2019г. в общ размер на 300 000лв., както следва: 1. За А. Р. К. обезщетение в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница считано от датата на уведомяване на застрахователя - 09.09.2019г. до окончателното изплащане; 2. За Р. К. К., обезщетение в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница считано от датата на уведомяване на застрахователя - 09.09.2019г. до датата на окончателното изплащане 3. За Б. К. К., обезщетение в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница считано от датата на уведомяване на застрахователя - 09.09.2019г„ до датата на окончателното изплащане. Ищците претендират и разноски по делото.

В срок е постъпил отговор от ответника О. З. АД.

Ответникът счита предявените искове за процесуално недопустими и неоснователни, като оспорва същите по следните съображения:

Според чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховката, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след като процедурата по този законов текст е изчерпана и застрахователят или е отказал да изплати обезщетение, или не е платил такова в срок, или увреденият не е съгласен с размера на предложеното такова. Провеждането на тази процедура е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди /чл. 498, ал. 3 от КЗ/.

Според ответника, в случая процедурата не била изпълнена изцяло, тъй като правоимащите лица били уведомени за необходимостта от представяне на допълнителни документи, необходими за установяване на основателността и размера на претенцията, но такива пред застрахователя не били представени.

На 09.08.2019г. при застрахователя била получена молба с вх. № 993870/09.08.2019 г., в която било поискано изплащане на застрахователно, без да били предоставени документи, годни да послужат за обективна преценка за основателността на претенциите. Не били представени и банкови сметки на ищците, при положение, че същите били задължителен реквизит на претенцията, което доказвало формалността на искането, без реалното желание за доброволно уреждане на спора.

4

Според застрахователя с това си поведение ищците демонстрирали именно формалността на заведената претенция, с оглед поставяне на застрахователя в невъзможност за произнасяне и последващо завеждане на искова молба. С писмо с изх. № 99-5491/10.12.2019г., застрахователят за пореден път е уведомил ищците, че за необходимостта от представяне на допълнителни документи за установяване на основанието и размера на претенциите, както и задължителния реквизит, посочен в КЗ - банкови сметки, но такива и към момента не били представени. Посоченото се явявало нарушение на процедурата за решаване на споровете по доброволен ред съгласно чл. 380 КЗ и нарушение на установения в чл. 3 ГПК принцип на добросъвестност, както и злоупотреба с права.

Предвид посоченото ответникът счита, че действията на ищците били насочени единствено към формалното спазване на разпоредбите на КЗ и последващо предявяване на искова претенция. В тази връзка моли исковата молба да бъде върната и производството по делото да бъде прекратено.

На отделно основание ответникът твърди, че исковата молба била нередовна, не били посочени банкови сметки, което било в разрез чл. 127, ал.

4 ГПК. В тази връзка моли исковата молба да бъде върната и прекратено производството, алтернативно, исковата молба да бъде оставена без движение.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове за неимуществени вреди по основание и размер, като счита същите за недължими и прекомерно завишени.

Твърди, че в случая не били налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което не следвало да се ангажира отговорността за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди и предявените искове следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Ответникът не оспорва наличието на договор по застраховка гражданска отговорност, сключен между О. – З. АД и собственика на автомобил Р. П., рег. № ******, валиден към 01.08.2019г. - датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие.

Доколкото не били налице доказателства за влязла в сила присъда, обуславяща приложението на чл. 300 ГПК оспорва твърдението, че в резултат на произшествието за ищците били възникнали всички описани в исковата 5 молба като вид и характер вреди, оспорва и твърденията за тяхната продължителност. Счита, че исковете в пълния им предявен размер били неоснователни, завишени по размер необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер.

Според застрахователя, било нарушено и правото му на защита, тъй като исковата молба не била окомплектована с годни доказателства. От приложения протокол за ПТП с пострадали лица не било възможно да се направи заключение за механизма на настъпване на произшествието.

Следвало да се отбележи и, че протоколът за ПТП бил официален свидетелстващ документ и като такъв се ползвал не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на актосъставителя, но и с материална доказателствена сила, като съставлявал доказателство за факта на направени пред съставителя и за извършените от и пред него действия. Доколкото обаче произшествието не било реализирано в присъствие на длъжностното лице, то и протоколът не се ползвал с обвързваща доказателствена сила за механизма на произшествието, той като не съдържал пряко възприети от съставителя факти.

Предвид изложеното ответникът оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП. Не била изяснена в цялост фактическата обстановка, както и не били изследвани в цялост причините за настъпването му.

На следващо място, ответникът оспорва пряката причинно-следствена връзка между вредите, твърдените болки и страдания от ищците и процесното събитие.

Твърди, че настъпилият летален изход не бил последица от виновното поведение на водача на автомобил Р. П., рег. № ********. Твърди още, че този водач не по своя вина бил поставен в невъзможност да избегне произшествието, не бил нарушил виновно правилата за движение и за него събитието било случайно. Ударът бил настъпил вследствие неправомерното поведение на водача на автомобил О. З., рег. № ********, който управлявал автомобила със скорост, несъобразена с пътната обстановка, незаконосъобразно отнел предимството на правомерно движещата се по път с предимство товарна композиция, при това в момент, в който водачът й нямал техническата и професионална възможност да избегне произшествието. С поведението си увреденият водач станал единствена причина за настъпване на 6