Решение № 4602 от 22.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4602 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100508920 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на ответника Е. Е. К., срещу решение № 20020103/10.03.2022г., постановено по гр.д. 74617/2018г. по описа на СРС, 155-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца Р. С. А. осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 4 219.47 лева, представляваща ½ част от обезщетението за периода от 23.11.2013г. до 06.05.2018г. за ползване на собствената на ищеца А. 1/3 ид.ч. от недвижим имот – трети тавански етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, местн. „Манастирски ливади“, УПИ V-980, кв. 51 по плана на гр. София, ведно със законната лихва от 23.11.2018г. до окончателното погасяване, сумата 1 284.89 лева, представляваща лихва за забава за плащането на същата главница за периода от 23.11.2015г. до 22.11.2018г., сумата 1 438.69 лева, представляваща ½ част от обезщетението за периода от 23.11.2013г. до 06.05.2018г. за ползване на собствената на ищеца А. 1/3 ид.ч. от недвижим имот – УПИ V-980, кв. 51 по плана на гр. София, ведно със законната лихва от 23.11.2018г. до окончателното погасяване, сумата 438.10 лева - лихва за забава за плащането на същата главница за периода от 23.11.2015г. до 22.11.2018г., и на ищеца са присъдени платими от ответника Е. К. разноски в размер на сумата 582.42 лева.

С лично подадената въззивна жалба ответникът Е. Е. К. намира първоинстанционното решение за неправилно и необосновано и иска преразглеждане 1 на делото.

Втората въззивна жалба е подадена от адв. Ч. – процесуален представител на ответника Е. К., назначен по ЗПП. Изложени са доводи за неправилност на постановеното съдебно решение. От доказателствата по делото не се установявало, че наследодателят на ответника ползвал имота до 06.05.2018г. лично или чрез отдаване на трети лица, не се установявало и ползване от ответника Е. К.. СРС не изложил мотиви защо приема, че ищецът А. бил лишен от възможността да ползва вещта. По делото не били представени и доказателства за отправена и връчена на ответника Е. К. покана ищецът да ползва вещта или да му бъде заплатено обезщетение. Първоинстанционният съд не изложил мотиви защо кредитира показанията само на някои от разпитаните свидетели относно ползването на имота, като съществените противоречия с показанията на свидетелите К. и И. останали необсъдени. Не били изложени мотиви и относно периода на ползването. Задължението за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не било от категорията на наследимите такива. По съображения за неоснователност на исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС, неоснователни били и акцесорните претенции за лихви за забава. С оглед изложените доводи заявява искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това - постановяване на друго, с което исковете срещу ответника Е. Е. К. бъдат изцяло отхвърлени от съда. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Р. С. А. не е депозирал писмен отговор. В хода на въззивното производство оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли тя да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно в обжалваната му част, да бъде потвърдено. Не е заявил претенция за разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Р. С. А. излага, че с Е.Е. К. били носители на правото на собственост върху недвижим имот - УПИ V-980, кв. 51 по плана на гр. София, местн. „Манастирски ливади – запад“, по утвърдена регулация със Заповед № РД-09-50-66/10.02.1999г. и решение № 85/06.08.2003г. на СОС, с площ от 860 кв.м, заедно с изградената в имота жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и тавански жилищен етаж, с общ вход, при граници на имота по нотариален акт: от изток – държавно място, от запад – П. К., от север – улица, от юг – държавно място, 2 при квоти – 1/3 ид.ч. за ищеца и 2/3 ид.ч. за Е.Е. К.. Твърди, че съсобственикът му Е.Е.

К. го лишил от ползването на имота от 1990г. Позовава се на влязло на 14.08.2013г. в сила решение по гр.д. № 51033/2010г. по описа на СРС, 37-и състав. Ищецът отправил нотариални покани от 31.10.2010г., 26.02.2014г. и от 23.02.2018г., с които надлежно поканил съсобственика си Е.Е. К. да му заплати обезщетение за лишаване от ползването на собствената му 1/3 ид.ч. Претендира ответниците Е. Е. К. и М. Е. К., като наследници на починалия на 06.05.2018г. Е.Е. К., да му заплатят поравно сумите 18 000 лева – обезщетение за лишаване от ползването на таванския етаж за периода от 31.03.2010г. до 23.11.2018г., сумата 3 000 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 31.03.2010г. до 22.11.2018г., сумата 12 000 лева – обезщетение за лишаване от ползването на дворното място за периода от 31.03.2010г. до 23.11.2018г., сумата 2 000 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 31.03.2010г. до 22.11.2018г. (уточнителни молби от 14.12.2018г., от 22.01.2020г. ) , ведно със законната лихва върху главниците от депозирането на исковата молба в съда на 23.11.2018г. до окончателното погасяване (молба-уточнение от 14.12.2018г.).

Ответникът М. Е. К. в срока по чл. 131 ГПК депозирал отговор на исковата молба, с който оспорил исковете по основание и размер – не получил покани, не ползвал имота, не пречил на ищеца да ползва, а в условията на евентуалност релевирал възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът Е. Е. К. не депозирал отговор на исковата молба. В първото по делото о.с.з. назначеният му представител по ЗПП е оспорил исковете по осование и размер – ищецът не бил лишен от възможността да ползва съсобствените имоти, покани не били получавани нито от ответника, нито от наследодателя му, възразил за изтекла погасителна давност.

С обжалваното решение СРС уважил частично предявените искове, като осъдил ответниците да заплатят на ищеца поравно сумите 8 438.94 лева, представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 23.11.2013г. до 06.05.2018г. за ползване на собствената на ищеца А. 1/3 ид.ч. от недвижим имот – трети тавански етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, местн. „Манастирски ливади“, УПИ V-980, кв. 51 по плана на гр. София, ведно със законната лихва от 23.11.2018г. до окончателното погасяване, сумата 2 569.78 лева, представляваща лихва за забава за плащането на същата главница за периода от 23.11.2015г. до 22.11.2018г., сумата 2 877.39 лева, представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 23.11.2013г. до 06.05.2018г. за ползване на собствената на ищеца А. 1/3 ид.ч. от недвижим имот – УПИ V-980, кв. 51 по плана на гр. София, ведно със законната лихва от 23.11.2018г. до окончателното погасяване, сумата 876.21 лева - лихва за забава за плащането на същата главница за периода от 23.11.2015г. до 22.11.2018г., и присъдил на ищеца разноски в 3 размер на сумата 1 164.84 лева.

Решението, като необжалвано, влязло в законна сила в частта, в която СРС отхвърлил предявените искове за горницата до пълните предявени размери, както и в частта, в която СРС уважил исковете срещу ответника М. Е. К..

Предвид нормата на чл. 31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, и 3/ писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик. Доказателствената тежест за установяване на същите факти е за ищеца.

Наличието на съсобственост между страните върху процесното дворно място и изградената в него сграда при твърдените с исковата молба квоти не се оспорва от страните. Обстоятелството, че през исковия период ищецът бил носител та 1/3 ид.ч. от правото на собственост се установява и от събраните по делото и неоспорени писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14, том IX, дело № 1428/1982г. от 21.04.1982г. на I нотарус при СРС, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том IV, дело № 743/1970г. от 15.02.1990г. на I нотарус при СРС, съдебни решения, удостоверение за наследниците на Е.Е. К., скици на имота.

От влязлото в сила на 12.01.2014г. съдебно решение от 30.03.2012г., постановено по гр.д. № 51033/2010г. по описа на СРС, 37-и състав, се установява, че съсобственикът Е.Е. К., на основание чл. 108 ЗС, бил осъден да предаде на ищеца Р. С. А. владението на собствената му 1/3 ид.ч. от УПИ V- 980, кв. 51, по плана на гр. София, местн.

„Манастирски ливади – запад“, по утвърдената регулация със Заповед № РД-09-5066/10.02.1999г. и решение № 85 по протокол № 85/06.08.2003г. на СОС, с площ на УПИ от 860 кв.м, заедно с построената върху мястото масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и тавански жилищен етаж, с общ вход. С решението съдът, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, разпределил ползването на УПИ - за общо ползване, площ за ползване от ищеца Р. С. А. и площ за ползване от Е.Е. К., подробно описани в решението, а на жилищната сграда – таванският жилищен етаж да се ползва от ищеца Р. С. А., а първи и втори жилищен етаж – от Е. К..

От представеното удостоверение за наследниците на Е.Е. К. се установява, че същият починал на 06.05.2018г., оставяйки за свои законни наследници синовете си – ответниците Е. Е. К. и М. Е. К..

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени и гласни 4 доказателства по делото несъмнено се установява, че през периода от 23.11.2013г. до 06.05.2018г. имотът – дворно място с изградена в него жилищна сграда, бил ползван от наследодателя на ответниците Е. К..

От събраните посредством разпита на свидетеля В.М. гласни доказателства се установява, че в процесния имот, находящ се в гр. София, на ул. *******, живял наследодателят на ответниците Е.Е. К.. Свидетелят М. била съсед на имота – деляла ги една ограда и от къщата й всичко се виждало. Излага, че Е. построил къщата и живял в нея до смъртта си. Той имал двама сина. Синът му М. се родил и отраснал в имота, а след смъртта на баща си се върнал да живее там. Свидетелят познавала и сина Е., но той бил скаран с баща си и не идвал в имота. Докато бащата Е. бил жив на горния етаж живеели квартиранти. Е. ги бил пуснал да живеят там. После квартирантите се сменили. Дворът на къщата се ползвал от всички. Свидетелят виждала ищеца Р. А. като дете и като юноша. Идвал на гости на Е. с майка си – сестрата на Е. К. – Н.. В момента в имота също имало квартиранти на таванския етаж, които били пуснати от синовете на Н.. Свидетелят знаела за съдебните спорове – Е. се оплаквал, че преди били в добри отношения, но сестра му постъпила нечестно.

При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на св.

М.. Същите са непосредствени – свидетелят е съсед на имота, впечатленията й са системни, за дълъг времеви интервал, фактите са изложени логично и безпротиворечиво и се подкрепят от писмените доказателства по делото - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14, том IX, дело № 1428/1982г. от 21.04.1982г. на I нотарус при СРС, от който се установява, че на 21.04.1982г. Е. К. се разпоредил посредством дарение, извършено в полза на сестра си Н.Е., със собствената си 1/3 ид.ч. от процесното дворно място и изградената в него жилищна сграда, удостоверение за наследниците на Е. К., скица на имота. Подкрепят се и от показанията на останалите разпитани по делото свидетели – А. К. и С. И., живеещи под наем в имота от 2014г. и свидетеля К. – приятел на ответника М. К., чиито впечатления са от 2017г., съобразно които в имота до смъртта си живял наследодателят Е. К. и наематели, но не и ищецът Р. А.. Изявлението на свидетеля М., че „дворът се ползвал от всички“ следва да се разбира в контекста на изложените от нея факти, че ищецът Р. А. единствено идвал на гости на Е. К. заедно с майка си Н., а в имота живял наследодателят на ответниците Е.