Решение № 2829 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2829 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110211407 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „,,***''“ АД с ЕИК-********** със седалище и адрес на управление с.,,***'' изхода на ,,***'', база ,,***'' сервиз, представлявано от С.М.М., чрез адв.Й. Л. срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8507128123, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с който на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал.3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е доволен от издадения електронен фиш, поради което моли същият да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

Същият излага доводите си, че е налице по-благоприятен закон – чл.10б, ал.7 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., който следва да намери приложение, съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН. На следващо място се сочи, че процесният електронен фиш е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, при липсата на задължителни реквизити, без описание на нарушението и мястото, където се твърди, че е извършено. Липсват данни за издателя му, от което не може да се направи преценка за неговата компетентност. Не е спазен срокът по чл.34 от ЗАНН. Техническото средство, с което е установено нарушението е контролно такова и за неговата изправност следва да има доказателства.

1

Недопустимо е за едно нарушение да се налагат две санкции, още повече, че може да се установи изминатото разстояние и да се заплати само незаплатената част.

В заключение се акцентира, че настъпилото изменение в ЗП /в сила от 01.01.2024 г./ в чл.10б, ал.7 от с.з., е синхронизирано с разпоредбите на чл.2§7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване /Регламента/. Съгласно практиката на СЕС относно приложението и тълкуването на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО във вр.с 10, ал.1 от ЗП, предвиденото изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта на нарушението.

В съдебното заседание за жалбоподателя, редовно призован, се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа изложеното жалбата и моли процесния електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Същият претендира направени от жалбоподателя разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/-редовно призована, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли процесният електронен фиш да бъде потвърден.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:

На 24.04.2024 г., в 23:10 ч., по път А-2 км 6+804 с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ППС –товарен автомобил влекач „,,***''“ ,,***'' с рег. № ,,***'', с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6Е, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, се движел в Столична община, като за посоченото превозно средство изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, доколкото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Направена била справка за 2 собственост на заснетото ППС, видно от която собственик, на когото е регистрирано ППС и ползвател е жалб.„,,***''“ АД с ЕИК-**********.

Нарушението било установено с устройство № 20141, представляващо част от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-2 км 6+804.

За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, с който на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

От изготвен доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и 2 бр. статични изображения – фотоснимки било установено, че на посочените в електронния фиш дата и място е регистрирано движение на процесния товарен автомобил, за което ППС не фигурират данни за платена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, доколкото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

С атакувания електронен фиш на основание чл. 10б, ал. 5 ЗП, на дружеството е определено да заплати съответна такса в размер на 227,00 лева.

В ЕФ е посочено, че дружеството може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП , в размер на 540,00 лева, при което електронният фиш ще бъде анулиран.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, статични изображения - фотоснимки, справка за собственост, известие за доставяне /обратна разписка/, копие на свидетелство за регистрация на ППС –Част I, дневна разписка за постъпили плащания за тол, месечна разписка за постъпили плащания през месеца за тол.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

От така установеното съдът намира, че в случая е спазена процедурата, предвидена в закона, за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Това е така, защото ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл.

179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж 3

ЗДвП към процесната дата е допустимо.

Независимо от това, съдът намира, че е налице непълно описание на нарушението, тъй като не става ясно какъв е бил размерът на дължимата пътна такса и как е бил определен този размер. В случая не е ясна формулата, по която е изчислена дължимата такса и какво е било взето предвид при определянето й – товароносимост, брой оси, екологични характеристики на превозното средство, какви са били техническите характеристики на пътя или пътния участък и т. н., за да се направи преценка, дали правилно е определена и в крайна сметка какъв е бил размерът й.

Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Според чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП , според категорията на ППС. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП е предвидено заплащането на такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.

10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

4

В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидена санкция за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП . Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП в отсъствие на нарушителя каквото е процесното, се счита, че ППС е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.

В процесния случай, настоящият съдебен състав констатира, че не са посочени данни за това какво е било конкретното изминато разстояние и толсегментите, в които процесното ППС е навлязло. Неясното описание на нарушението не позволява да се определи размерът на дължимата пътна такса и не става ясно как е бил определен този размер. В този смисъл е налице неяснота в административното обвинение, представляваща съществено процесуално нарушение.

За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, като самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, че при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност. Легалното понятие за "тол такса" е дадено в чл. 2, б) от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури - "такса за изминат участък" означава заплащане на определена сума за превозно средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното разстояние и на типа превозно средство; " От понятието се извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък. Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията н а Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури ("Директива 1999/62/ЕО").

Съгласно чл. 9а от посочената Директива "Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за 5 нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи".

Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната. От тези условности следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.