Решение № 5180 от 08.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5180 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100508662 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10716/04.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2840/2024 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, съдът е осъдил на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, сумата, в размер на 188,00 лв. – представляваща застрахователно обезщетение заплатено във връзка застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на л.а. „Ауди А3“, с рег. № **** и ПТП осъществено на 07.07.2021 г. в гр. София на ул. „Околовръстен път“, преди ул.

„Патриарх Герман“, между л.а. „Ауди А3“ – управляван от С.Р.П., с рег. № ****, и т.а.

„Дачия Дъстер“, управляван от К.П.К., с рег. № ****, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над 188.00 лв. до предявения размер от 510,96 лева; както и ДА ЗАПЛАТИ сумата в размер на 41,77 лв. – представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 04.02.2022 г – 15.01.2024 г., като е ОТХВЪРЛИЛ ИСКА за горницата над 41,77 лв. до предявения размер от 113,52 лева.; ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (16.01.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: 030269049, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ЗАД „ОЗКЗастраховане” АД, регресния иск с правно основание чл. 411 от КЗ за разликата над сумата от 188,00 лв. до пълният предявен размер от 510,96 лв. и иска с правно 1 основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 41,77 лв. до пълния предявен размер от 113,52 лв. Същият излага доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че първоинстанционния съд не е взел предвид разходите, които са били извършени във връзка с дължимото обезщетение за възстановяване на процесния автомобил. Сумата в размер на 21552,00 лв., посочена в мотивите на първоинстанционното решение, всъщност представлявала изплатеното от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по преписка № 210886343 обезщетение, съответно претенцията на ищеца към ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водач на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ****. Така посочената сума включвала 21 249, 00 лв. – изплатено застрахователно обезщетение, намалено със стойността на продадените останки на процесното МПС, реализираните разходи за разоборудване на т.а. „Дачия Дъдтар“ и определяна на стойността на вредите по същия в размер на 288,00 лв. и 15,00 лв. – обичайни ликвидационни разноски. Сумата в размер на 21 364,00 лв., посочена от СРС в мотивите на решението, представлявала дължимото застрахователно обезщетение за вредите, определено от вещото лице в приетата по делото САТЕ, без в него да са включени разходите за разоборудване в размер на 288,00 лв. и реализираните обичайни ликвидационни разноски за определяне на обещетението в размер на 15,00 лв. Сочи, че от събраните по делото писмени доказателства и приетата САТЕ било установено наличието на всички предпоставки, обуславящи основателността на исковете на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Твърди, че към определеното от вещото лице застрахователно обезщетение, следва да се добавят реализираните 288,00 лв. разходи за разоборудване на МПС и 15 лв. обичайни ликвидационни разноски за обезщетение. В тази връзка моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на изцяло на предявените искове.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в срока по чл. 263 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Навежда твърдения, че претендираната сума от 15,00 лв., представляваща ликвидационни разноски, вече била платена на въззивника при извънсъдебното изплащане на обезщетението. Поддържа, че ищецът не е провел пълно и главно доказване относно претендирания от него разход в размер на 288,00 лв., касаещ разоборудването на процесния автомобил. С оглед изложеното, прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 411от КЗ за сумата от 510,96 лв., представляваща част от регресно вземане за платено от ищеца 2 обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за имуществени вреди, причинени по застрахования при ищеца т.а. „Дачия Дъстер“ с рег. № ****, причинени при ПТП, настъпило на 07.07.2021 г. в гр. София, на ул. „Околовръстен път“ преди ул. „Патриарх Герман“, по вина на водача на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 113,52 лв. – лихва за забава за периода от 04.02.2022 г. до 15.01.2024 г. вкл. Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на 16.01.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че предвид наличието на тотална щета, определил застрахователно обезщетение в размер на застрахователната сума от 28 549,00 лв.

Сочи, че на 08.10.2021 г. изплатил на „Омникар Ауто“ ЕООД сумата от 288,00 лв., представляваща дължима сума по фактура № 2000425962/27.09.2021 г. за разоборудване на процесния автомобил и определянето на вида и стойността на вредите по него. Поддържа, че с преводно нареждане от 08.10.2021 г. бил изплатил на правоимащия „УниКредит Лизинг“ ЕАД сумата от 28 549,00 лв., представляваща определеното застрахователно обезщетение по преписка № 210886343. Отбелязва, че след това процесният автомобил му е бил предоставен за разпореждане и останките му са продадени за сумата от 7 300, 00 лв. от дружеството-ищец. Твърди още, че с изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водач на л.а. „Ауди А3“ с рег. № **** на основание чл. 411 от КЗ, за сумата от 21 552,00 лв., представляваща сбор от следните суми: 21 249,00 лв. – изплатено застрахователно обезщетение, намалено със стойността на продадените останки на процесното МПС, реализираните разходи за разоборудване на т.а. „Дачия Дъстер“ и определяне на стойността на вредите по същия в размер на 288,00 лв. и 15,00 лв. – обичайни ликвидационни разноски.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения главен иск по основание и размер с възражение, че плащането на сумата 21041,04 лв., представляваща размера на застрахователното обезщетение и обичайните разноски за определяне на същото, напълно репарира вредите, като е съобразен и с наличието на запазени части на МПС. Сочи, че претендираното от ищеца обезщетение било прекомерно завишено и не съответствало на реално претърпените вреди. Искал е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество, решението на СРС е частично неправилно, поради следните съображения:

Предявените искове са с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи 3 кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователното събитие, обстоятелства, противоправно поведение на застрахован, причинна връзка между същото и вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, пазарна стойност на имуществените вреди към дата на ПТП, стойността на увреденото имущество към същата дата.

Със застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от него вреди на трети лица. Застрахователят по застраховка „ГО” на автомобилисти покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица, вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно увреждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно обезщетение за вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната застраховка „ГО на автомобилистите”– и с изключение на възраженията за самоучастие на застрахования, както и тези по както и по чл.363, ал. 4, чл. 364, чл. 365, ал.2 от КЗ.

В случая няма спор относно фактите, включени във фактическия състав на вземането, поради което обсъждането им е излишно. Спорен е само въпросът относно размера на дължимото обезщетение при наличие на тотална щета.

При настъпване на покрито от договора за застраховка „ГО” застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахователно обезщетение за претърпените при същото вреди. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество , но при съобразяване на стойността на запазените части и ограниченията за редуциране на размера на обезщетението с императивни материалноправни норми. При частична и при пълна увреда на имущество обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на вредите към момента на увредата нито действителната стойност на имуществото към този момент.

Съдът приема за установено по делото, че към датата на ПТП действителната пазарна стойност на процесния автомобил е в размер на 28485,12 лв., а стойността на ремонта на автомобила по пазарни цени е в размер на 19502,15 лв., съгласно заключението ва вещото лице по изготвената и приета съдебно – автотехническа експертиза. Следователно и доколкото последната стойност представлява 68,46 % от действителната стойност, е налице тотална щета.