Решение № 2474 от 01.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2474 гр. *, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20233110113403 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от С. В. Г., ЕГН **********, с адрес: град *, срещу „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *“, ул. „*, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 4 847,52 лева, включваща: сумата от 4 021,15 лева, представляваща главница по Договор за кредитна линия № * от 04.06.2007 г.; сумата от 404,05 лева - договорна лихва за забава за периода от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г.; сумата от 6,16 лева - наказателна лихва за просрочени главници от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.06.2009 г. до окончателно изплащане на задължението; сума в размер на 88,63 лева - държавна такса по ч.гр.д. № 6642/2009 г. по описа на Районен съд – *, 7 състав, както и сума в размер на 327,53 лева адвокатско възнаграждение, предмет на изпълнително дело № 20117180401291 по описа на ЧСИ *, рег. № 718 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.

№ 6642/2009 г. по описа на Pайонен съд - *, 7 състав.

В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6642/2009 г. по описа на Pайонен съд - * ищецът е осъден да заплати на „*” АД сума в общ размер на 4 847,52 лева, от които: сумата от 4 021,15 лева, представляваща главница по Договор за кредитна линия № * от 04.06.2007 г.; сумата от 404,05 лева договорна лихва за забава за периода от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г.; сумата от 6,16 лева наказателна лихва за просрочени главници от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата на подаване на заявлението 24.06.2009 г. до окончателно изплащане на задължението; сума в размер на 88,63 лева държавна такса по ч.гр.д. № 6642/2009 г. по описа на Районен съд – *, 7 състав; както и сума в размер на 327,53 лева - авокатско възнаграждение, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 30.06.2009 г.

Твърди се, че срещу ищеца първоначално било образувано изпълнително дело при ЧСИ 1

*, с рег. № 714 на КЧСИ под № 403/2009 г. с взискател: „*” АД, ЕИК *. На следващо място, се твърди, че делото било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ * с рег. №718 на КЧСИ, с район на действие ОС – * и образувано под № 20117180401291 по нейн опис. Сочи се, че впоследствие дългът бил прехвърлен на настоящия ответник, който бил конституиран по изпълнителното дело.

Изложени са твърдения, че след 04.12.2012 г., когато е бил наложен запор на банкови сметки на длъжника, не са били поискани и извършени изпълнителни действия, като с Постановление от 18.04.2022 г. съдебният изпълнител е прогласил настъпилата перемпция и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратил изпълнителното дело. Настоява се, че вземанията са погасени по давност.

В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ищецът, чрез процесуалния си представител, излага твърдения за наличие на предпоставките за уважаване на предявения иск. Претендират се сторените в производството съдбно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва недължимостта на вземанията по издадения изпълнителен титул по описа на Районен съд - *.

Твърди се, че към датата на завеждане на настоящото производство не са настъпили 5 години, в който срок задължението да се погаси по давност, с оглед направеното от ищеца волеизявление за влизане в сила на процесната заповед за изпълнение на 15.02.2019 г. Сочи подробно съдебна практика на ВКС в подкрепа на изложените твърдения от негова страна, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Твърди се, че перемпцията е имала значение досежно давността при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.

Позовава се на разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, съгласно която давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като се позовава и на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно действията, прекъсващи давността.

Твърди се в отговора на искова молба, че с последната ищецът не оспорва неизпълнението си по сключен договор за кредит, респ. по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, нито дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение, като същевременно навежда твърдения за обратното.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява и не изразява становище.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, искът по ал. 1 на същия законов член за оспорване на изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаването му следва да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право, какъвто именно факт се явява погасяването на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност.

Не е спорно между страните, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д № 6642/2009 г. по описа на Pайонен съд - *, 7 състав, ищецът е осъден да заплати на „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ул. ”*, сума в общ размер на 4 2

847,52 лева, включваща: сумата от 4 021,15 лева, представляваща главница по Договор за кредитна линия № * от 04.06.2007 г.; сумата от 404,05 лева - договорна лихва за забава за периода от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г.; сумата от 6,16 лева - наказателна лихва за просрочени главници от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.06.2009 г. до окончателно изплащане на задължението; сума в размер на 88,63 лева - държавна такса по ч.гр.д. № 6642/2009 г. по описа на Районен съд – *, 7 състав, както и сума в размер на 327,53 лева адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 30.06.2009 г.; че срещу ищеца било образувано изпълнително дело при ЧСИ *, впоследствие прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ *; както и че впоследствие дългът е прехвърлен на настоящия ответник, който бил конституиран като взискател по изпълнителното дело.

Горното се установява и от приобщеното по делото в цялост изп.д. № 20117180401291 по описа на ЧСИ *, рег. № 718 на КЧСИ, и по-конкретно от съдържащите се в същото Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 6642/2009 г. по описа на Pайонен съд – *, 7 състав, Молба вх. № */15.07.2009 г. от „*“ АД до ЧСИ *, № 714 КЧСИ, за образуване на изпълнително дело срещу С. В. Г. по горния изпълнителен лист, Молба вх. № */08.06.2018 г. до ЧСИ *, № 718 КЧСИ, от „*“ ЕООД за конституиране на дружеството в качеството му на цесионер като взискател по изп.д. № 1291/2011 г.

Съгласно Постановление за перемпция от 18.04.2022 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ЧСИ *, № 718 КЧСИ, е прекратила производството по изпълнително дело № 20117180401291.

Според даденото разрешение в т. 10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Видно от Постановление за перемпция от 18.04.2022 г., датата на последното изпълнително действие по изп.д. № 1291/2011 г. - запор на банкови сметки е 04.12.2012 г. В случая не може да се приеме обаче, че погасителната давност е започнала да тече от тази дата, тъй като, както е прието с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по т.д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, постановеното с т. 10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отпадане на постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. има действие занапред и започва да се прилага от датата на постановяване на ТР № 2/2013 г. - 26.06.2015 г. Т. е., към 04.12.2012 г. все още са действали постановките на ППВС №3/18.11.1980 г., съгласно които давността не тече докато трае изпълнителното производство.

Същевременно, доколкото изпълнителното производство е прекратено поради перемпция две години след последното изпълнително действие по силата на закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), независимо дали за това е издаден акт на съдебния изпълнител или не, в случая следва да се приеме, че изп.д. № 1291/2011 г. е прекратено поради перемпция на 04.12.2014 г., като именно това е датата, от която е започнала да тече погасителната давност.

Настоящият съдебен състав намира, че последната не е прекъсната с молбата на „*“ ЕООД за конституирането му като взискател по делото, тъй като видно от молба вх. № */08.06.2018 г., в нея не е посочен изпълнителен способ - извършването на справки относно наличие на банкови сметки на длъжника не е изпълнително действие, съгласно мотивната част на т. 10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки указаната на ответника доказателствена тежест в настоящото производство, не бяха ангажирани доказателства за извършени изпълнителни действия след конституирането на „*“ ЕООД по изпълнителното дело, като извършването на такива действия не се и твърди от ответника.

С оглед на изложеното, към датата на предявяване на настоящия иск - 16.10.2023 г.

3 петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е изтекла, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство. Сторените и претендирани такива са в общ размер на 997,90 лева, от които: 193,90 лева – държавна такса, 24 лева – такса за изготвяне на препис от изп.д. № 1291/2011 г. по описа на ЧСИ *, № 718 КЧСИ, и 780 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение /заплащането на което се доказва от представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в който случай договорът има характер на разписка, съгласно разрешенията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г./ Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат, което съдът намира за неоснователно, с оглед размера на предявения иск и предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът С. В. Г. , ЕГН **********, с адрес: град *, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *“, ул. „*, сума в общ размер на 4 847,52 (четири хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки) лева, включваща: сумата от 4 021,15 (четири хиляди двадесет и един лева и петнадесет стотинки) лева, представляваща главница по Договор за кредитна линия № * от 04.06.2007 г.; сумата от 404,05 (четиристотин и четири лева и пет стотинки) лева - договорна лихва за забава за периода от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г.; сумата от 6,16 (шест лева и шестнадесет стотинки) лева - наказателна лихва за просрочени главници от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 24.06.2009 г. до окончателно изплащане на задължението; сума в размер на 88,63 (осемдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) лева - държавна такса по ч.гр.д. № 6642/2009 г. по описа на Районен съд – *, 7 състав, както и сума в размер на 327,53 (триста двадесет и седем лева и петдесет и три стотинки) лева - адвокатско възнаграждение, предмет на изпълнително дело № 20117180401291 по описа на ЧСИ *, рег. № 718 на КЧСИ, образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 6642/2009 г. по описа на Pайонен съд – *, 7 състав, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.