Определение № 2756 от 13.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2756 гр. Варна, 13.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501279 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 вр. чл. 407 ГПК

Образувано е по частна жалба вх. № 260017//27.01.2025г. по описа на РС - Девня от Г. Ч. Г., ЕГН ********** срещу разпореждане за издаване на изпълнинтелен лист от 11.06.01.2024 г., постановено по гр. дело № 526/2016г. по описа на РС – Девня, в частта за присъддените разноски за производството пред районен съд.

Изложени са съображения за неправилност на атакувания акт.

Поддържа се, че районният съд не е съобразил осъдителния диспозитив на решение № 230/15.11.2019г. по гр.д. № 526/2016г. на ДРС, с който ответниците Г. Г. и Ю... К... са осъдени за разноски за първоинстанционното производство.

Сочи се, че районният съд неправилно е приел, че жалбоподателят е задължен за цялата сума. Искането е за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист в обжалваната част. Прави се искане за обезпечение на настоящата жалба чрез спиране на изпълнението по ИД № ... по описа на ЧСИ ... Т., рег. № 713.

Насрещната страна Д. И. М., ЕГН ********** заявява становище, с което оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение.

Жалбата е подадени в срока по чл. 407, ал.1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

С Решение № 230/15.11.2019г. по гр.д. № 526/2016 на ДРС уважава предявения от Д. М. срещу Ю... К... и Г. Г. положителен установителен иск, като отхвърля предявените от ответниците насрещни искове. Ю... К... и Г. Г. са осъдени да заплатят солидарно на Д. М. сумата от 1 200 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

Окръжен съд Варна е обезсилил първоинстанционното решение по 1 отношение на Ю... К... и е прекратил производството спрямо нея. В останалата си част решението на районния съд е потвърдено, като Г. Г. е осъдена да заплати сторените от Д. М. разноски за въззивното производство в размер на 1 200 лв., а ищецът е осъден да заплати на Ю... К... сумата от 350 лв. – разноски на въззивното производство. С Определение № 260107/24.03.2021г. по в.гр.д. № 1402/2020г. по описа на ВОС въззивният съд е изменил на основание чл.248 ГПК постановеното от него Решение № 260707/21.12.2020г. в частта за разноските, като Д. М. е осъден да заплати на Ю... К... допълнително сума в размер от 2 772 лв. разноски за въззивното производство.

С Определение № 60453/21.12.2021г. по гр.д. № 2703/2021г. ВКС не е допуснал до касационно обжалване Решение № 260707/21.12.2020г. по в.гр.д. 1402/2020г. по описа на ВОС и е осъдил Ю... К... и Г. Г. да заплатят на Д. М. деловодни разноски за касационно обжалване в размер от 700 лв.

Въззивното Определение № 260107/24.03.2021г. по в.гр.д. № 1402/2020г. по описа на ВОС е отменено частично от ВКС с Определение № 60154/21.12.2021г. по ч.гр.д. № 2702/2021г. и е допълнено на основание чл.248 ГПК, като Д. М. е осъден да заплати на Ю... К... деловодни разноски в размер на 700 лв. за първоинстанционното производство и молбата за разликата до пълния предявен размер е отхвърлена.

С молба с вх. № 260018/27.01.2025г. по описа на ДРС от Г. Г. е поискана на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 230/15.11.2019г. по гр.д. № 526/2016 на ДРС, като на л.10, ред 6 отдолу нагоре думата „солидарно“ не се чете. Молбата е уважена и е допусната поправка на ОФГ в искания смисъл с Решение № 260000/28.02.2025г. по гр.д. № 526/2016г. по описа на ДРС.

Д. М. е депозирал молба с искане да се издаде в негова полза изпълнителен лист за сумата от общо 3 100 лв., представляваща деловодни разноски, от които: 1 200 лв. – за първоинстанционното производство, 1 200 лв. – за въззивното производство и 700 лв. – за касационно обжалване. С обжалваното разпореждане молбата е уважена и е издаден ИЛ № 260004/20.06.2024г., с който Г... Г. е осъдена да заплати на Д. М. сумата от общо 3 100 лв., представляваща деловодни разноски, от които: 1 200 лв. – за първоинстанционното производство, 1 200 лв. – за въззивното производство и 700 лв. – за касационно обжалване.

След служебна справка съдът констатира, че срещу Решение № 260000/28.02.2025г. по гр.д. № 526/2016г. по описа на ДРС за поправка на ОФГ е постъпила въззивна жалба от Ю... К... заедно с настоящата частна жалба от Г. Г..

С Определение № 2702/10.06.2025г. по гр.д. № 990/2025г. по описа на ВОС производството по гр.д. № 990/2025г. е разделено и преписката по настоящата частна жалба е отделена, като е образувано ч.гр.д. № 1279/2025г. по описа на ВОС. Дело № 990/2025г. е насрочено за открито съдебно 2 заседание на 01.07.2025г.

При разглеждане на частната жалба от Г. Г. настоящата инстанция намира, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В случая решението по гр.д. № 990/2025г. се явява преюдициално, имащо значение за правилното решаване на текущия спор. Този въззивен акт ще определи дължимата от Г. Г. сума за деловодни разноски за първоинстанционното производство, завършило с решение, въз основа на което е издадено обжалваното в настоящото производство разпореждане за издаване на изпълнителен лист.

Ето защо производството по ч.гр.д. № 1279/2025г. по описа на ВОС следва да бъде спряно до влизане в сила на крайния акт, постановен по въззивната жалба.

По направеното искане за обезпечение на частната жалба чрез спиране на изпълнението по ИД № ... по описа на ЧСИ ... Т., рег. № 713 съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 407, ал. 2 ГПК , обжалването на разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на изпълнителен лист не спира изпълнението. Правната характеристика и цел на обезпечителното производство, доколкото същото, макар и самостоятелно, е средство за осигуряване осъществяването на исковата защита, по необходимост предпоставя висящ или предстоящ исков процес, по повод на който да влезе в действие. Производството по издаване на изпълнителен лист не може да бъде приравнено, нито към висящ, нито към предстоящ исков процес. По тези съображения обезпечителни мерки не могат да намерят приложение в производството по издаване на изпълнителен лист (в този смисъл е Определение № 486/30.12.2008 г. по ч.т.д. № 389/2008 г. на ІІт.о. на ВКС). За разлика от исковото производство, производството по издаване на изпълнителен лист се развива в закрито съдебно заседание, без уведомяване на длъжника. Проверката на съда завършва с акт, с който се разпорежда издаване на изпълнителен лист или се отказва издаването му. Този акт, за разлика от съдебното решение, не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което по отношение на искането за издаване на изпълнителен лист не може да се подхожда, и да се влага съдържанието на понятието „иск“. Ето защо обезпечение на иск по смисъла на чл. 389 ГПК в случая е недопустимо.

С оглед гореизложеното и доколкото в действащата уредба не е предвидена хипотеза за спиране на изпълнително производство като обезпечение на частна жалба, искането в този смисъл се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането, обективирано в частна 3 жалба вх. № 260017//27.01.2025г. по описа на РС - Девня от Г. Ч. Г., ЕГН **********, за допускане на обезпечение на частната жалба чрез спиране на изпълнението по ИД № ... по описа на ЧСИ ... Т., рег. № 713.

СПИРА производството по ч.гр. дело № 1279/2025г. по описа на ВОС на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на в.гр.д. № 990/2025г. по описа на ВОС с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4