Решение № 366 от 29.07.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Плевен, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500652 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 731/18.05.2026 г., постановено по гр. дело № 255/2026 г. по описа на Районен съд – Плевен е признато на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за незаконно уволнението на А. С. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв.М.М. ПлАК, извършено със Заповед №РД-16- 269/19.01.26г. на Директора на *** и е отменена същата заповед, като незаконосъобразна.

Със същото решение е възстановен на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ А.

С. Н., ЕГН ********** на заеманата от него длъжност преди уволнението Заместник директор Учебна дейност в ***, с код по НКПД : 2359-6002.

Осъдена е на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ *** да заплати на А. С. Н., ЕГН **********, *** сумата 4643 евро - обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение със Заповед №РД-16269/19.01.26г. за периода от 19.01.2026год. до 27.04.2026год., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 04.02.2026год.-до окончателното изплащане на сумата, като за периода от 28.04.2026год. до 19.07.2026год. е отхвърлен искът, като неоснователен и недоказан.

1

Осъдена е на основание чл.71 от ГПК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер 236,84 евро и разноски за вещо лице в размер 100 евро.

Осъдена е на основание чл.78 ал.1 от ГПК *** да заплати на А. С. Н., ЕГН **********, *** направените по делото разноски - 550 евро.

Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба от *** чрез пълномощника – адв. К. Д. от ПлАК, в която се изразява становище, че при постановяване на съдебния акт са нарушени материалния и процесуалния закон, поради користно интерпретирани доказателства по делото, като особено ограничително/стеснително и предубедено са интерпретирани свидетелските показания. Посочва се, че съдът не е разбрал и анализирал същността на формата на обучение, която предоставя *** която е самостоятелна форма на обучение. Тази форма на обучение включва четири сесии: януарска /около 05-20.01.2026 г./, априлска /02-20.04.2026 г./, юнска и поправителна сесия /през месец септември/ за ученици с неиздържани изпити. Точният график за изпитната сесия, включващ дати по предмети се утвърждава със заповед на директора, който се публикува на сайта на училището. Нарушаването на този график води единствено и само до проваляне на сесията на учениците, което е недопустимо.

Въззивникът твърди, че самостоятелната форма на обучение е неприсъствена форма, при която учениците се подготвят самостоятелно и се явяват на изпити по учебни предмети, съгласно учебния план. При самостоятелната форма на обучение се прилага училищният учебен план за дневна форма на обучение - чл.112 ал.4 от ЗУПО, като се описва реда за записване и обучение на учениците.

Твърди, че със Заповед № РД-16-236/15.12.2025 г. изпитните материали за януарска сесия е следвало да бъдат утвърдени от директора, след като е направен графика за сесията, чийто краен срок по Заповед № РД-16215/09.12.2025 г. е 16.12.2025 г., а ЗДУД ответникът го предоставя на 29.12.2025 г. Твърди, че това е неизпълнение на възложената работа, „неспазване на технически“ и „технологични правила“, съгласно чл.187 от КТ.

Посочва, че учителите, които разработват материали за януарска сесия са били възпрепятствани и се е наложило да се подписват изпитни материали по време на сесията, а това закъснение е компрометирало изпитната организация.

2

Липсата на изпитни материали по ЗДУД е нарушение на контролни функции, а сесията започва веднага след коледната ваканция на 06.01.2026 г., което води до сериозен организационен провал на януарската сесия.

Въззивникът счита за невярно твърдението на свидетеля Ц.А. във връзка с проведена сесия по физическо възпитание и спорт, като твърди, че такава сесия януари месец не е имало и предстои изпитите да бъдат включени в сесия май-юни 2026 г. Твърди, че от събраните по делото доказателства е установено, че до 16.12.2025 г. не е изпълнено разпореждането на директора да бъде представен график на изпитите в самостоятелна форма на обучение (СФО) през януарската сесия на учебната 2025/2026 г. Твърди, че неизпълнението на заповедта не се дължи на обективни, а на изцяло субективни причини, за които е отговорен ищецът.

Въззивникът твърди, че ако ищецът е искал да изпълни разпореденото му с горецитираната заповед в срок, е можел, без да чака да му бъде предоставен на хартия училищния учебен план за СФО, да се обърне към интернет страницата на ***, да използва публично достъпната информация и да изпълни разпореденото му, но той не е сторил това. Следователно доводът на ищеца, че вината не е у него не отговаря на истината. Още повече, че неспазеният от него срок да представи график за провеждането на януарската сесия на СФО за първия учебен срок на учебната 2025/2026 г. довежда до това да не бъде изпълнена в срок първата част от Заповед № РД-16-236/15.12.2025 г. на директора на учебното заведение, с която на учителите от учебното заведение е разпоредено в срок до 19.12.2025 г. да представят на вниманието на директора за подпис изготвените материали - конспекти, тестове и критерии за СФО. както и възможността за подготовка, когато това бъде поискано от учениците в СФО. Това неизпълнение е обективирано в съставения Констативен протокол № 5/17.12.2025 г., като освен описание на нарушението в него се съдържа препоръка към ищеца, която гласи, че следва да проявява по-голяма отговорност и професионализъм при изпълнение на поставените задачи. Причинно-следствената връзка между не спазения срок по Заповед № РД-16-215/09.12.2025 г. и не спазения срок по Заповед № РД-16236/15.12.2025 г. е повече от очевидна и именно тя е отразена в гореописания констативен протокол. С това, освен, че е бил затруднен ритъмът на работния процес в учебното заведение, реално води до сериозен организационен провал на януарската сесия.

3

Въззивникът твърди, че ищецът не е изпълнил и Заповед № РД-16216/11.12.2025 г., като мотивите му за това остават неясни. В електронната платформа Skolo.bg, в която съществува секция „Книга за контролна дейност“ и именно в нея е трябвало да бъде отразявана контролната дейност, осъществявана от заместник-директора по учебната дейност, не просто не е отразена поне една такава негова дейност, а в Skolo.bg изобщо липсват данни някога да е съществувала книга за контролната дейност на заместникдиректора - ищец, което се доказва и от моментна снимка (Screenshot) на секцията „Книги за контролната дейност“ направена на 19.12.2025 г., сред които липсва такава на името на А. Н.. Това нарушение е закрепено в Констативен протокол № 7/19.12.2025 г., в който като констатация е посочено:

„Нарушен е Правилник за вътрешния трудов ред в *** във връзка с Глава V „Трудова дисциплина“, чл. 102 и длъжностната характеристика на А. Н. в частта „Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността, т. 1 и т. 7“. От установеното възниква въпросът, какви точно контролни дейности е осъществил А. Н. като заместник-директор по учебната дейност, при положение, че не е отразил нито една такава дейност в платформата Skolo.bg, за което е бил длъжен. Още със Заповед № РД-1650/02.10.2025 г. на предходния директор на *** е утвърден плана за контролната дейност на заместник- директора по учената дейност.

Въззивникът счита за неоснователно и възражението на ищеца относно обстоятелството, че на 15.12.2025 г. му е връчена заповед, съгласно която до 19.12.2025 г. трябва да представи на вниманието на директора изготвени изпитни материали - конспекти, тестове, критерии и др. свързани със СФО с твърдение, че поисканото от него вече било представено на директора от колегите му учители. С изпълнението на определено задължение на учителите, обаче, неговата отговорност да изпълни задължението си, вменено му от трудовия договор, длъжностната му характеристика и конкретната заповед не отпада. В действителност съдържанието на вече обсъжданата погоре Заповед № РД-16-236/15.12.2025 г. не се отнася единствено до ищеца, а до целия педагогически персонал на учебното заведение, като след подпис от страна на директора следва изпитните материали - конспекти, билети, критерии да бъдат съхранявани по учебни предмети в папки в кабинета на заместник-директора по учебната дейност А. Н.. Именно това второ разпореждане от заповедта се отнася до ищеца. В посочения в заповедта срок 4 в кабинета му в учебното заведение не са съществували папки по предметите, по които е следвало да се провеждат изпити в СФО, в които да са били съхранявани изпитни материали - конспекти, билети, критерии. Именно това нарушение е отразено в Констативен протокол № 6/18.12.2025 г., в който е закрепено това, че при направена проверка по изпълнение на заповедта, от страна на А. Н., в качеството му на заместник-директор по учебната дейност, не са представени папки по предмети с изпитните материали за провеждане на януарската сесия СФО за учебната 2025/2026 г. От това се извежда обоснования извод, че в действителност папките, които е следвало да се съхраняват от А. Н., именно в качеството му на заместник-директор по учебната дейност, за да бъдат те предоставяни на дежурните квестори за конкретните изпити преди провеждането на изпитите, не са съществували. С това допълнително е затруднена работата на учебното заведение.

Въззивникът счита за неоснователно и твърдението на ищеца, че на същия 15.12.2025 г. му е връчена втора заповед, с която в срок до 18.12.2025 г. е следвало да представя информация за готовността за провеждане на януарска изпитна сесия. Твърди, че ищецът нито веднъж не е представил ни вниманието на директора изисканата с горецитираната заповед справка за учебните часове, които са проведени, но не са нанесени в платформата Skolo.bg.

Въззивникът твърди, че със Заповед № РД-16-248/22.12.2025 г. на директора на ***, представляваща покана за обяснение, на основание чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), от А. Н. е поискано, в срок до 29.12.2025 г., да предостави писмени обяснения за бездействието си по повод изпълнението на:

Заповед № РД-16- 215/09.12.2025 г.; Заповед № РД-16-216/1 1.12.2025 г. и Заповед № РД- 16-236/15.12.2025 г., за всяка от горецитираните заповеди има съставени констативни протоколи. Наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е основано на доказано извършени нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 КТ, изразяващи се в неизпълнение на възложена работа, неспазване на установени срокове и неизпълнение на законни разпореждания на работодателя. В конкретния случай на служителя е била издадена изрична писмена заповед, съдържаща конкретно възложено задължение и определен срок за изпълнение, който не е бил спазен, като графикът за самостоятелна форма на обучение е представен със закъснение от два дни. Установената липса на част от изпитните материали при него 5 представлява съществено неизпълнение на основни трудови задължения, произтичащи от длъжностната характеристика и вътрешните правила на институцията. В резултат на посочените действия и бездействия е създаден реален риск от дезорганизация на учебния процес, включително от неспазване на нормативно установените срокове за провеждане на изпити в самостоятелна форма на обучение, което обективно засяга нормалното функциониране на образователната институция и уронва нейния авторитет.

Дисциплинарното производство е проведено при стриктно спазване на изискванията на чл. 193 КТ, като на служителя е предоставена реална възможност да даде писмени обяснения. Наказанието е наложено в рамките на преклузивните срокове по закона, а издадената заповед отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, съдържайки конкретизация на нарушението по време, място и начин на извършване, както и правното основание за налагане на наказанието. Отказът на служителя да подпише заповедта за установяване на нарушенията е надлежно удостоверен и не засяга валидността на дисциплинарното производство, съгласно установената съдебна практика, като същият следва да бъде отчетен като индикация за липса на съдействие от страна на служителя. При определяне на вида на дисциплинарното наказание е спазен принципът на съразмерност по чл. 189, ал. 1 КТ, като са отчетени тежестта на нарушението, степента на отговорност на заеманата длъжност, както и значимостта на неизпълнените задължения за цялостната организация на учебния процес. Предвид обстоятелството, че се касае за неизпълнение на основни и съществени трудови функции, заемащи ключово място в дейността на институцията, наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ се явява напълно обосновано и съответстващо на тежестта на нарушението.