Решение № 793 от 13.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300500398 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на “Лев Инс” АД, ЕИК 121130788,гр.София чрез пълномощника му юрск.И.К. против решение № 361/14.11.22г.,постановено по гр.д.№ 448/22г.по описа на РС-Асеновград,1-ви гр.с.,с което е отхвърлен предявения иск от Застрахователна компания “Лев Инс” АД за признаване за установено,че Й. Т.

Ч.,ЕГН-********** от гр. *** му дължи сумата от 494,22лв.,представляваща заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по договор за застраховка “Гражданска отговорност”,сключен със застрахователна полица № *** със срок на действие от 29.08.2016г. до 29.08.2017г.,за имуществени вреди,причинени на 14.11.2016г. при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „0405“, рег. №***, изразяващи се в повреждане на автомобил марка “ДАФ”,модел „85CF“,с рег. №***,дължимо поради напускане на мястото на произшествието,ведно с обезщетение за забава в размер на 71,53лв.за периода от 28.05.2020г. до 30.10.2021г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 17.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането,за събиране на което е издадена заповед за изпълнение №1018 от 24.11.2021г. по ч.гр.д.

№2469/2021г.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението.Твърди се,че в 1 случая е било налице разногласие между участниците в ПТП по см.на чл.500,ал.1,т.3 от ЗК заради напускането на местопроизшествието от страна на ответника Ч.,поради което е било и задължително посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР и съответно е бил осъществен съставът на регресната отговорност по чл.500,ал.1,т.3 от КЗ.Иска се от въззивната инстанция да отмени изцяло атакувания акт и да постанови решение,с което да се уважат предявените от застрахователното дружество искове.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции за ДТ и юрск.възнаграждение.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Й. Т. Ч., ЕГН **********,чрез процесуалния му представител адв.Д.П.,в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалб,тъй като не е налице основание за регрес съобразно правилата на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ,предвид,че не са налице предпоставките на чл.125,т.1-8 от ЗДвП. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.Претендират се разноски за въззивното производство.

За да се произнесе по спора,Пловдивският окръжен съд съобрази следното:

Гр.д.№ 448/22г.по описа на АРС е образувано по искова молба на ЗК “Лев инс” АД против Й. Т. Ч. по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във връзка с чл.500 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на страните по делото,че ответникът има към ищеца следните неплатени парични задължения: 494,22лв.,представляваща ликвидационни разноски и заплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“за виновно причинена от длъжника на 14.11.2016г.в гр. ***,застрахователна щета от напуснал мястото на ПТП преди пристигането на органите за контрол на пътищата водач,при което са нанесени щети на товарен автомобил марка “ДАФ”, модел „85CF“, с рег.

№*** със собственик КМД ЕООД,ЕИК-***,като застрахователят по застраховката „ГО“ на управлявания от напусналия мястото на ПТП водач л.а. марка „Мерцедес“, модел „0405“, рег. №*** е заплатил обезщетение на застрахователя по застраховка “Каско на МПС“-„Дженерали Застраховане“АД на пострадалия автомобил,който от своя страна е обезщетил неговия собственик,заедно със сумата от 71,53лв.мораторна лихва за периода от 28.05.20г.до 30.10.21г.,както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане,както и за направените разноски по водене на делото в заповедното и настоящото производство.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните доводи:

На 14.11.16г. около 9.00ч.в гр. *** по вина на ответника е реализирано ПТП между управлявания от последния л.а. марка „Мерцедес“, модел „0405“, рег. №***,собственост на Комексмаш-В.П. ЕООД и т.а. марка “ДАФ”, модел „85CF“, с рег. №*** ,собственост на КМД ЕООД.За настъпилото ПТП е съставен протокол от 14.11.16г.,в който е отразено,че ПТП е причинено по вина на ответника,както и че същият е напуснал мястото на ПТП.

Управляваният от ответника автомобил бил застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“на автомобилистите в ищцовото дужество с валидна застрахователна полица,а увреденият автомобил бил застрахован при „Дженерали застраховане“АД по имуществена застраховка „Каско на МПС“ със застрахователна полица 2 от 15.10.15г.,валидна към датата на ПТП.

След направена оценка на щетата при „Дженерали застраховане“АД на собственика на увреденото имущество е изплатено застрахователно обезщетение по сключената застраховка

„Каско“ в размер на

469,22лв.с платежно нареждане от

05.04.19г.Застрахователят по договора за застраховка „Каско“ изпратил регресна покана към ищцовото дружество, с която претендирал възстановяване на тази сума и 15 лева ликвидационни разноски.Ищецът погасил това си задължение чрез прихващане,видно от писмо от 22.08.2019г. и приложение №1 към него.

Ответникът не е депозирал писмен отговор,но е заявил в съдебно заседание,че не е платил досега исковата сума,тъй като счита,че щетите са завишени като размер,но е изразил желание да ги заплати.

Съобразно разпоредбата на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

За възникване на регресното право на застрахователя по задължителната застраховка „ГО“ е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка „ГО“,осъществен деликт от застрахованото лице,което е напуснало мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и плащане от застрахователя.

Районният съд е приел за безспорно,че в съставения протокол за ПТП не е отразено,че виновният водач е напуснал местопроизшествието,но това обстоятелство не се оспорвало от ответника.В самия протокол за ПТП обаче изрично е отбелязано,че ответникът е напуснал местопроизшествието.От доказателствата по делото се установява също,че ищецът е платил на застрахователя на другия участник в ПТП исковата сума,наличен е и валиден към датата на ПТП договор за застраховка „ГО“за л.а. марка „Мерцедес“, модел „0405“, рег. №***.

Районният съд е приел иска за неоснователен,тъй като в случая посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движението по пътищата не било задължително по закон.Тези случаи били регламентирани в разпоредбата на чл.125,т.1-т.8 от Закона за движение по пътищата,а ищцовото дружество не твърдяло и не ангажирало доказателства коя от посочените в тази разпоредба хипотези счита,че е била налице.

Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция.

Във въззивната жалба се излагат доводи,че съгл.чл.125,т.7 от ЗДвП службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП,когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,свързани с него.

В разпоредбата на чл.125 от ЗДвП в действащата

3 редакция към датата на ПТП са разписани случаите,в които посещението на контролните органи е задължително при настъпване на ПТП,а именно: 1.При произшествието има убит или ранен човек;2.произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;3.в произшествието участва пътно превозно следство,което превозва опасен товар или товар,който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;4.в произшествието участва пътно превозно средство с чуждестранна регистрация;5.има съмнение,че участник в произшествието е под въздействието на алкохол,на друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на МПС; 6.произшествието е с участието на ППС на Министерство на отбраната или на Българската армия,както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; 7. между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,свързани с него,а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети; 8.произшествието е с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.

Нито една от тези хипотези не е относима към настоящия случай,включително тази по т.7 от чл.125 от ЗДвП.

Настоящата инстанция не споделя доводите на въззивника,поддържани в жалбата,че в случая посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е било задължително по закон,тъй като между участниците в ПТП е имало разногласие относно механизма на ПТП(т.7).Действително,от ангажираните по делото доказателства е видно,че ответникът е напуснал местопроизшествието,поради което е изключено да бъде постигнато съгласие относно обстоятелствата,при които е настъпил инцидентът и причинените вреди.Следователно,разногласие е имало между участниците в ПТП,но в случая съгласно действащата към момента на ПТП редакция на чл.125,т.7 от ЗДвП посещението на мястото на произшествието от органите за контрол на движение по пътищата е било задължително при наличието на две кумулативни предпоставки: разногласие между участниците и невъзможност на едно от превозните средства да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети.Именно тази втора кумулативно дадена предпоставка в случая липсва-нито се твърди,нито има данни по делото едното от двете участвали в ПТП превозни средства да не е било в състояние да се придвижи на собствен ход.Това означава,че в случая разпоредбата на чл.500,ал.1,т.3 е неприложима,както е приел и районният съд.

Предвид изложеното,атакуваното решение на първоинстационния съд като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна за настоящото производство,които са в размер на 400лв.за адв.възнаграждение съгласно представен ДПЗС.

Мотивиран от изложеното,съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 361/14.11.22г.,постановено по гр.д.№ 448/22г.по описа на РС-Асеновград,1-ви гр.с.

ОСЪЖДА “Лев Инс” АД, ЕИК 121130788,гр.София да заплати на Й. Т. Ч., ЕГН-**********,гр. *** сумата от 400(четиристотин)лв.разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент на чл.280,ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5