Решение № 44 от 12.07.2025, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Чепеларе, 12.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Н.Г. като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело №

20255450100053 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 969/02.04.2025 г., подадена от М. Г.

М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ч., област С., ул. "****" **, чрез пълномощника й адвокат В. П., против ****, с адрес: гр. Ч., област С,, ул. "****" № **, представлявано от директора К.В.К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 59 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е била в трудово правоотношение с ответника, като е заемала длъжността "****", което е било прекратено със Заповед ЛС-06-816 от **.**.2023 г., считано от **.**.2023 г., на правно основание чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, поради придобиване право на пенсия. Твърди се също, че ищецът е била член на синдикална организация към Синдиката на българските *****и до 20.06. 2023 г. и добросъвестно е заплащала членския си внос. На 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. между Министерство на *****, от една страна, и две синдикални организации, от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските *****и към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С този Анекс било прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за **** било предвидено минимално възнаграждение от **** лв., считано от 01.01.2023 г. Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения било заложено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който, макар и приет на 01.08.2023 г., влизал в сила от 01.01.2023 г.

Твърди се, че на 21.09.2023 г. ищецът е подала заявление до директора на ****- гр. Ч., входирано под № ЛC-**-** от **.**.2023 г., с което тя претендирала трудовите възнаграждения, които е получила за периода от 01.01.2023 г. до **.**.2023 г. /момента на прекратяване на трудовото й правоотношение/ да бъдат актуализирани, съобразно сключения анекс, но до момента на подаване на исковата молба в PC - Чепеларе не е получила изричен писмен отказ от директора на ответното ****. Ищецът счита, че предвид факта, че в случая се касае за дължимо, а не за търсимо вземане, то получаването на изричен писмен отказ не е относимо към допустимостта на иска.

Посочва се, че считано от 01.01.2023 г. до **.**.2023 г. /момента на прекратяване на 1 трудовоправните отношения/ са изминали приблизително 6 месеца и 21 дни, в които на ищеца е изплащано възнаграждение по трудовия й договор в размер на работната заплата преди актуализирането й спрямо Анекса. Сумите, които се претендирали от М. представлявали разлика между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса. Същите произтичали от трудовото правоотношение, респективно от прекратяване на същото, и приблизително били, както следва : 1. Разлика между изплатено и дължимо основно трудово възнаграждение преизчислено с минимум 15%, ведно с дължим процент за прослужено време - ****.** лв.; 2. Разлика между изплатено и дължимо обезщетение при пенсиониране от 11 брутни заплати спрямо КТД - ****.** лева; 3. Разлика между изплатено и дължимо обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл.

224, ал. 1 от КТ /42 дни/ в размер на ***.** лева.

Посочва, че е дължима и мораторна лихва по всеки един от обективно съединените искове предвид факта на забавата, в която е изпаднало ответното ****, след като официално, с подадено заявление, ищецът е отправила покана за изплащане на претендираните суми. Счита, че сумите, предмет на исковите претенции, се дължат при поискване, тъй като към момента на подаване на поканата вече е била с прекратено трудово правоотношение и за тях няма определена дата, на която следва да бъдат изплатени. Поради това сочи, че в конкретния случай важи правилото на чл. 84, ал.

2 от ЗЗД, а именно, че ответникът е изпаднал в забава от датата на поканата, която в случая е 21.09.2023 г. Липсата на изпълнение след тази дата пораждал правния интерес на ищеца за предявяване на акцесорни претенции за дължими лихви за забава.

От правна страна излага, че Колективният трудов договор представлява недържавен източник на трудовоправни норми, като изразеното му социално предназначение е да урежда повече на брой и по-богати по съдържание субективни права. Позовава се на съдебна практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 50 КТ. Правилото за поведение, съдържащо се в Анекса и касаещо минимални работни заплати, било с изрично уредено действие “ех tunc” или т.н. обратна сила - „Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.“ . Позовава се на разпоредбата на чл. 57 от КТ, като твърди, че в процесния период от 01.01.2023 г. до **.**.2023 г. ищецът е била в трудово правоотношение с ответника и е била член на синдикална организация, поради което предвиденото изменение на минималните възнаграждения я засягало и имало действие спрямо нея. Сочи, че съгласно чл. 4 от сключения КТД за системата на ******* № Д01-269/06.12.2022 г., постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора. Навежда, че с предвиденото обратно действие на клаузата на Анекса, засягаща размера на минималното трудово възнаграждение законодателят е постановил същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г., като по този начин е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти, без значение дали същите съществуват или не в момента, в който е сключен Анексът за изменение на КТД. От горното прави извод, че посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г./ са отговаряли на изискванията на закона - да са страни, полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждали поблагоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което било изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА. С оглед на това ищецът, която е полагала труд в процесния период, имала право да получи предвиденото в Закона за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата, като конкретизира, че в § 3 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, било предвидено, че § 2 влизал в сила, считано от 01.01.2023 г., като по този начин се изпълнявало изискването на ЗНА да бъде придавано обратно действие на разпоредбите на нормативните актове само по изключение и то с изрична разпоредба. Соченото изменение не предвиждало ограничение по отношение на лицата в насока същите да полагат труд и към момента на влизане в сила на акта. Аргумент за това, че кръгът на правоимащите лица, по отношение на които се предвиждало увеличение на възнагражденията, се определял към предхождащ момент на сключване на Анекса към КТД за системата на *******, т.е. за периода от 01.01.2023 г. бил и приетият Закон за държавния бюджет за 2023 г., с който били разчетени средства за увеличение на възнагражденията и свързаните с тях плащания на ***** 2 специалисти от 01.01.2023г.

Мълчаливият отказ да се изплати полагащото се трудово възнаграждение от директора след подаденото заявление от страна на ищеца бил в нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ. Същият, според ищеца, бил дискриминационно третиране в нарушение на чл. 6 от КРБ, чл. 18 и чл. 4 от ЗЗДискр., както и чл. 14 от ЕКЗПЧОС Налице било превратно упражняване на власт и поведение в разрез на добрите нрави и морални принципи.

Предвид гореизложеното, счита че за ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящата искова претенция.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ****- гр. Ч. да заплати на ищеца М. Г.

М., следните суми: ****.** лева - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01 192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до **.**.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на ***.**, считано от 21.09.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, ***.** лева - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 42 дни, ведно с мораторна лихва в размер на 100.00 лева, считано от 21.09.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда и дължимата лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението; ****.** лева - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с мораторна лихва в размер на 400.00 лева, считано от 21.09.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда и дължимата лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Моли на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът да постанови предварително изпълнение на присъденото трудово възнаграждение при уважаване на иска.

Претендира разноски.

По молба на ищеца, с протоколно определение от 07.07.2025 г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на исковете по чл. 128, т. 2 от КТ, като претендираното дължимо трудово възнаграждение следва да се счита предявено за сумата ****.** лв., вместо първоначално заявения размер от ****.** лв., като на основание чл. 233 от ГПК е прекратил производството по делото в тази част за разликата от 168,09 лв. Със същото протоколно определение съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата от ****.** лв., като същият следва да се счита предявен за сумата от 375,90 лв., вместо първоначално заявената сума от 300,00 лв. Със същото протоколно определение съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска по чл. 222, ал. 3 от КТ за разликата между изплатеното и дължимо обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати, който да се счита предявен за сумата от ****.** лв., вместо първоначална предявения размер от ****.** лв, като на основание чл. 233 от ГПК е прекратил така предявеният иск за разликата от сумата 48,74 лв. Със същото протоколно определение съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за дължимата лихва за забава върху главницата от ****.** лв., която да се счита предявена за сумата от 736,36 лв., вместо първоначално заявения размер от 400,00 лв. Със същото протоколно определение съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, за разликата между изплатеното и дължимо обезщетение за неизползван годишен отпуск за 42 работни дни, който да се счита предявен за сумата от 685,31 лв., вместо първоначално заявения размер от 685,71 лв., като е прекратил на основание чл. 233 от ГПК иска за разликата от 0,40 лв. Със същото протоколно определение съдът е допуснал на основани чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за дължимата лихва за забава върху главницата от ***,** лв., който да се счита предявен за сумата от 140,47 лв., вместо 3 първоначално заявената сума от 100 лв.