Решение № 134 от 15.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Калпачка при участието на секретаря Светла Радева като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20245300900406 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на “Юробанк България” ООД, ЕИК 000694749, гр. София, чрез пълномощник адв. И., САК, подадена против Б. П. В., гр. ****, с която са предявени искове за установяване на вземания, за които е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№7678/2024 г. по описа на РС Пловдив.

Ищецът твърди, че с Т. П. В. са били сключили Договор за потребителски кредит FL1173544 от 01.04.2021г., по силата на който му е бил предоставен кредит в размер на 62000,00 лв., който се е задължил да върне заедно с дължимите лихви и в уговорените срокове. Твърди, че банката е изпълнила задължението си по договора и е превела сумата по кредита по сметка на кредитополучателя. Сочи също, че кредитополучателят е починал на 13.11.2022 г., като е оставил единствен наследник своя **** Б. П. В., ответник по делото, който не изпълнил задълженията на наследодателя си да заплати на банката вноска с падеж 01.01.2023 г. и следващите, което дало повод на ищеца да обяви за изцяло предсрочно изискуемо задължението по договора за кредит, без да прекратява действието на договора. Сочи, че това е сторено чрез покана, изпратена чрез ЧСИ Кирова на 01.02.2024 г., връчена по реда на чл. 47 ГПК, от която дата приел за изцяло дължими сумите по договора за кредит.

Ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 47991,07лв. главница по Договор за потребителски кредит № 1265916 от 19.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024 г. до окончателното и изплащане, както и 1 сумата от 2074.82 лв. мораторна лихва за периода от 01.01.2023г. до 13.03.2024г.

Претендира присъждане на направените разноски в заповедното и настоящото производство.

Производството по делото в частта на предявения иск от “Юробанк България” ООД, ЕИК 000694749, гр. София, чрез пълномощник адв. И., САК, за осъждане на Б.

П. В., гр. ****, да заплати сумата от 91 лв., представляваща такси за периода от 04.04.2023г. до 13.03.2024г., по Договор за потребителски кредит № 1265916 от 19.04.2022 г., сключен с Т. П. В., е прекратено.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело № 7678/2024 г. по описа на РС Пловдив се установява, че ищецът е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, като наследник на кредитополучателя, въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на банката, за размера на дълга на кредитополучателя Т. П. В. по Договор за потребителски кредит № FL1173544 от 01.04.2021г. общо в размер на 58 664,74 лв., от които: главница 53 634,44 лв, договорна лихва 2 864,48 лв., за периода от 01.02.2023 г. до 01.02.2024 г., мораторна лихва 2 074,82 лв., за периода от 01.01.2023 г. до 13.03.2024 г. и такси 91,00 лв. от 04.04.2023 г. до 13.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Заповедния съд е издал Заповед № 4896 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.06.2024 г. за заплащане на сумите от 5643,37 лв. – главница по Договор за кредит FL1173544 от 01.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 27.03.2024г. до окончателното плащане; сумата от 2864,48 лв. –възнаградителна лихва за периода 01.02.2023г. – 01.02.2024г.; сумата от 91 лв. – такси за периода 04.04.2023г. до 13.03.2024г.

За горницата над сумата от 5643,37 лв. до претендираните 53 634,44лв. – главница по Договор за кредит FL1173544 от 01.04.2021г.; за сумата в размер на 2074,82 лв. – мораторна лихва за периода 01.01.2023г. – 13.03.2024г., заявлението е отхвърлено като неоснователно, тъй като не е била изпратена покана, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, за да изпадне в забава наследникът на кредитополучателя 7 дни след поканата, поради което и липсва забава, следователно и предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост. На заявителя било указано, съгласно чл. 415, ал. 3, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителни искове за отхвърлените вземания, в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Настоящият установителен иск е подаден в определения едномесечен срок, от заявителя в заповедното производство, относно сумите, за които 2 е било отхвърлено подаденото от него заявление, поради което и процесуално допустим.

От събраните в настоящото производство писмени доказателства – договор за кредит и погасителен план се установява, че на 01.04.2021 г. между ищеца “Юробанк България” ООД и Т. П. В., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит FL1173544 от 01.04.2021г., който е подписан от страните.

Съгласно сключения между страните договор, банката предоставя на кредитополучателя сумата от 62 000 лв., която той се задължава да върне, ведно с възнаградителна лихва, на 120 анюитетни месечни вноски, с посочен падеж първо число на месеца, считано от 01.05.2021 г. до 01.04.2031 г., като размерът на погасителната вноска е посочен в приложения към договора погасителен план – 682,99 лв., като само последната е в размер на 683,15 лв. За ползвания кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва в размер на 4,600 % годишно за първите 12 месеца от действието на договора, съгласно чл. 3.1 от Договора, а след това при променлив лихвен процент в размер на 4,600%, който представлява сбор от референтен лихвен процент – Прайм на банката за необезпечени кредити в съответната валута лева или евро, плюс фиксирана договорна надбавка, която не е посочена. В уточняваща молба, по реда на чл.145 ГПК, ищецът уточнява, че надбавката е в размер на 4,6 %, като референтния лихвен процент е променян по време на действие на договора, като размерът на същия е посочен в молбата. Посочено е също, че ГПР по договора е в размер на 6,97%, изчислен към сключването му, който включва всички разходи по кредита, включително такса разглеждане на документи, такса за пакетна програма, такса обслужване на кредит, както и премия по застраховката, която не е условие за сключване на договора, но условие за ползване на посочения като преференциален лихвен процент. Посочената е общата дължима сума по договора, в чл. 8 от Договора, изчислена към датата на сключването му – 85 452,27 лв.

Страните са договорили, че в случай на непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, съгласно чл. 14 от Договора, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

От приетите по делото банкови бордера и справка трансакции, които не са оспорени от ответника в срока за отговор, се установява, че на датата на сключване на договора банката е изпълнила задълженията си към кредитополучателя и е превела по негов сметка главницата по договора.

От представените препис-извлечение от акт за смърт на Т. П. В. и удостоверение за наследници е видно, че след смъртта на кредитополучателя, настъпила на 13.11.2022 г., негов единствен наследник е останал неговия ****, ответникът по делото Б. П. В..

3

Към исковата молба са представени нотариална покана, изпратена за връчване на ответника чрез ЧСИ Мариана Кирова, ведно с приложен протокол, от който е видно, че ответникът не е намерен на регистрирания адрес в гр. ****, като от живущ на адреса е получена информация, че поне от 10 години такова лице не е живяло на този адрес. Залепено е уведомление, като в срок ответникът не се е явил в кантората на ЧСИ да получи книжата, поради което поканата, ведно с протокола, са върнати на ищеца. В протокола е посочено, че е направена справка от НАП за сключени трудови договори, от която е установено, че няма действащи такива, справката обаче не е приложена към протокола, поради което и не се установява извършването и.

Покана с изявление за предсрочна изискуемост на кредита и едноседмичен срок за доброволно изпълнение е била изпратена и чрез ЧСИ Ивелина Биволарова, рег.

№ 896 на КЧСИ, на адреса на ответника в гр. ****, където, видно от приложените разписка, уведомление и протокол, ответникът също не е бил намерен, като живущата на адреса негова бивша съпруга е отказала приемане на поканата и е заявила липса на всякаква информация за адреса му. Залепеното уведомление не е получено в дадения срок от кантората на ЧСИ Биволарова.

От приетото без възражения на страните, възприетото изцяло от съда заключение на ССЕ, като пълно, категорично и компетентно изготвено, се установява, че на 01.04.2021г е преведена сума в размер на 62000лв по сметка **** с титуляр Б. П.

В., с което кредита е изцяло усвоен. Направени са от кредитополучателя 31 месечни вноски, за периода от 01.05.2021 г. до 05.04.2023 г., в размер на 8365,56 лв. платена главница, както и платени възнаградителни лихви в размер на 5345,05 лв. Посочени са промените в договорната лихва и основанията за тези промени в начисленията, начислените наказателни лихви върху просрочена главница в размер на 1842,72 лв. и начислените наказателни лихви върху просрочени лихви в размер на 252,46 лв., общо начислени лихви за просрочени главници и лихви - 2095,20лв., от които заплатени 19,77 лв. Изчислени са и начислените такси просрочие - такса за ограничаване на негативните последици от забавата, общо 119 лв., от които заплатени 25 и останали дължими 91 лв. В заключението е посочено, че няма отразени плащания за уведомяване на кредитополучателя за предсрочна изискуемост. Установява се, че дългът се формира по следният начин: главница в размер на 53634,44 лв., дължима договорна лихва от 01.02.2023г до 01.02.2024г. в размер на 2 864,48 лв., дължима мораторна лихва от 01.01.2023г до 13.03.2024г. в размер на 2 075,43 лв., дължими такси от 04.04.2023г до 14.03.2024 г. в размер на 91 лв., общо задължения по договора за кредит в размер на 58 665,35 лв.

С оглед така събраните доказателства, съдът приема, че безспорно се установя по делото, че между ищеца и наследодателя на ответника Т. П. В., като кредитополучател, валидно е възникнало облигационно отношение, по предоставяне на банков потребителски кредит при условия, уговорени в писмен договор и 4 погасителен план към него. Установено е също, че кредитът е бил изцяло усвоен, като след смъртта на кредитополучателя не е бил погасяван, а единствен наследник на кредитополучателят е ответникът по делото, негов ****. На ответника са били изпратени нотариални покани, съдържащи изявления на банката за предсрочна изискуемост на кредита и даден едноседмичен срок за доброволно изпълнение, но същите не са били реално получени и такова не е настъпило.

Банката сочи чл. 60 ЗН като основание за възникване на задължение за ответника за заплащане на неизплатените вноски по кредита, сключен от неговия **** и наследодател Т. В..

Съгласно чл. 60 ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Или законът освен призоваване към наследяване, изисква и приемане на наследството от наследника по закон, за да премине неследственото имущество в патримониума на наследника от момента на откриването му. По делото, въпреки разпределената доказателствена тежест за тези факти, не се представиха от ищеца доказателства за настъпване на наследственото правоприемство, или приемане на наследството, оставено от Т. В., от неговия **** - ответника по делото Б. В..

Ищецът не твърди, че ответникът е приел наследството, оставено от неговия ****, кредитополучателя Т. В., нито изрично, нито мълчаливо, не е отправил искане, като заинтересована страна по смисъла на чл. 51 ЗН, за определяне на срок на ответника, наследник на кредитополучателя, да заяви приема ли наследството, оставено от него или се отказва от същото наследство. Не са представени доказателства, от които да се установи факта на приемане на наследството от ответника Б. В., изрично по реда на чл.49, ал.1 ЗН или мълчаливо по смисъла на чл.49, ал.2 ЗН, на наследството, оставено от починалия му **** Т. В..