Решение № 260007 от 02.02.2022, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№...

02.02.2022г. Гр.С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ

РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав

На 19.01.2022г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

Секретар Емилия Д., като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело

№837 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Искът е предявен от М.Й.А. срещу А.Й.А. и И.Г.А.. С исковата молба се твърди, че на -г. починал Й. А.Й., б.ж. на гр. С. и баща на ищеца. След смъртта му негови наследници по закон останали той и брат му А.Й.А.,***. Тъй като и двамата били наследници по закон от една и същата степен, притежавали от по ½ ид.ч от наследствените права. Приживе баща им притежавал САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор -, с адрес на имота в -, който обект се намирал на етаж 1 в сграда с идентификатор -, с предназначение на сградата: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № -, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта 1, без посочена площ по кадастрална карта, при граници и съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта: -.1, заедно с прилежащите на самостоятелния обект ½ идеална част от избеното помещение и таванско помещения. Въпросният имот бил придобит от баща му, както следвало - на 13.11.1971 г. с н.а. за дарение № 141/1971 г., баща му придобил 1/18 ид.ч. от имота от своите родители.

Впоследствие с поделителен протокол от 18.03.1972 г. по гр.д. № 765/1972 г. на Старозагорския районен съд, въпросният имот бил поставен изцяло в дял на баща му, като не било предвиждано каквото и да било уравняване на дялове, както и насрещна престация. Отделно от липсата на възмездност при придобИ.ето на имота и извършената подялба на последния, към двете придобивни дати баща му бил с прекратен брак с майка му Е.Г.М., сключен на - г. с акт за брак № - г., разтрогнат с решение № 77 на Окръжен съд С., влязло в сила на - г. На 29.12.2001 г., с н.а. № 164/2001 г. по описа на нотариус Д.Н., баща му се разпоредил с правото на собственост върху гореописания имот в полза на брат му - ответника. Предвид възмездния характер на прехвърлителния договор и тъй като към момента на прехвърлянето брат му бил в граждански брак с настоящата си и до момента съпруга - ответницата, собствеността върху самостоятелния обект била придобита от тях в режим на съпружеска имуществена общност. Правото на собственост било прехвърлено срещу алеаторното задължение на брат му да гледа и издържа своя праводател в бъдеще време. Съгласно договора изпълнението се дължало лично от приобретателя, като страните договорили разделното си живеене (предвид запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване и обитаване върху имота). Доколкото му било известно, през по-голямата част от времето брат му със своето семейство не пребивавали на територията на страната, а когато били в нея, живеели в град В.. Последните не полагали каквито и да било грижи за баща му, докато бил жив. Въпреки своите нужди, наследодателят им бил принуден да се грижи изцяло сам за себе си и за своето домакинство. Сам, въпреки напредналата си възраст, бил принуден да почиства апартамента си, сам и изцяло за своя сметка пазарувал ежедневно необходимите си продукти, сред тях и храна, облекло и лекарства. Въпреки че през годините страдал от доста заболявалия, той бил принуден, поради липсата на дължимата му се от ответника помощ, да се справял с насъщните си нужди самостоятелно, като това му създавало изключителни затруднения. В последните години от своя живот баща му пострадал, като през зимата на 2015-2016г., на път за закусвалня до дома му, където отивал, за да закупи своя обяд, се подхлъзнал и паднал, като при това падане счупил и своя крак. Дълго време останал на легло и страдал, като за него се грижили съседи и приятели до кончината му, а не брат му. В това време, когато баща му се нуждаел най-много от грижи, а и до края на живота му, ответникът не положил никаква част от грижите, които дължал на своя праводател и така виновно не изпълнил задълженията си по договора, с който придобил описания имот.

Гореизложеното обосновавало едно пълно неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, което всякак обосновавало основанието за неговото разваляне. За него, като наследник по закон на починалия наследодател, бил налице правен интерес да предяви иск за правата на наследодателя си и да иска развалянето на договора, по който било налице пълно неизпълнение от страна на ответника.

Искането е да се развали, поради виновното му неизпълнение от ответника и до размера на ½ ид.ч. от правото на собственост, сключения между същия и бащата на ищеца - Й. А.Й., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка, материализиран в н.а. № 164/2001 г. на нотариус Д.Н., който имот представлява гореописания САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, заедно с прилежащите му и неразделна част от последния ½ идеална част от избеното помещение и таванско помещения. Претендира разноски.

С подадения в срок отговор ответниците заемат становище, че на първо място исковата молба следвало да бъде оставена без движение, защото описаният в петитума й имот бил различен от този, предмет на договора за гледане и издръжка, чието разваляне се искало, подробно описано в исковата молба. На второ място предявения иск бил неоснователен. Уместно било да посочат, какви били причините Й. А.Й., наследодател на ищеца и ответника, да сключи договора с последния, както и да направи разпореждане с имуществото си, което щяло да остане след неговата смърт. Бракът му с неговата съпруга Е.Г.М. бил прекратен с решение на Окръжен съд С., в сила от - г. Двете деца, родени от брака, били разделени, като ищецът, тогава само на три години, бил отгледан от майка си, а ответникът - от баща си. Това оказало огромно въздействие, чийто резултат било изключително лошото отношение на ищеца към неговия баща - възприемал го само като източник на средства. Никога не му бил демонстрирал уважение. Не се интересувал от него, от желанията и нуждите му, даже напротив обиждал го и упражнявал физическо насилие срещу него. В началото на 2000г., след по-сериозен инцидент между двамата, Й. А.Й., огорчен от отношението на сина си М., споделил със свои близки и приятели, че вече имал само един син - ответникът. Това го подтикнало да състави завещание, с което изразил волята си цялото му движимо и недвижимо имущества, както и налични парични средства и финансови инструменти, след неговата смърт да останели за сина му А.Й., като по този начин изразил воля да обезнаследи другия си син М.Й.. Обстоятелството, че Й.

А.Й. получавал подкрепа, грижа и нужното уважение само от ответника и неговата съпруга го мотивирали да предложи сключването на договор, с предмет прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка. Видно от текста му, имотът, предмет на същия, бил прехвърлен на А.Й.А. срещу задължението за грижи, гледане и издръжка по отношение на прехвърлителя, което се изразявало в осигуряване на подслон, прехрана, при заболяване - лекарски грижи и медикаменти, почистване и въобще осигуряване на един нормален и спокоен живот на прехвърлителя до края на дните му, като последният си запазвал правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на гореописания недвижим имот. Обстоятелството, че А.Й.А. към датата на сключване на договора бил в брак с И.Г.А. означавало, че имотът, предмет на договора, бил придобит в режим на СИО, като грижите се дължали и от двамата, тоест приобретатели по същия били двамата ответници. Видът и обемът на дължимата от тях престация се определяли от уговореното. Следователно в производството по разваляне на договор за гледане и издръжка съдът следвало да тълкува волята на страните относно обема на тази престация. Запазеното за прехвърлителя пожизнено и безвъзмездно право на обитаване на имота означавало, че страните били договорили разделно живеене. Този факт не се оспорвал от ищеца. Към датата на прехвърляне имота прехвърлителят Й. А.Й. бил изключително жизнен, запазен, в добро общо, физическо, умствено, здравословно състояние.

Поради силно изразената му независимост, същият не искал да бъде третиран като инвалид (какъвто не бил), нито да бъдел обгрижван непрекъснато. От друга страна този разделен начин на живеене бил уговорен от страните и с оглед обстоятелството, че към датата на сключване на договора, както ответникът, така и неговата съпруга били в трудови правоотношения, като местоработата им била в гр.В.. Именно поради уговореното разделно живеене обемът и характерът на грижите отговаряли на конкретните изисквания, очаквания и нужди на прехвърлителя към всеки един момент от сключване на договора до смъртта му.

Това била и целта на сключения договор, същите да бъдели обезпечени по най-добрия възможен начин, съобразно възможностите на приобретателите да ги предоставели. Оспорвали твърдението на ищеца, че изпълнението на задълженията по договора за гледане и издръжка се дължало само лично. В договора нямало изрична клауза, която да забранявала изпълнение на някое от задълженията чрез трето лице. Очевидно било, че лекарските грижи се предоставяли от лекар, тоест трето лице. Извършването на някои фактически действия, свързани с почистване на дома, пране, приготвяне на храна и т.н. можело да бъдат извършени от лице, наето за сметка на приобретателите. Основното в двата посочени случая било, че задълженията на приобретателите били изпълнени, при осигурено от тях лечение на прехвърлителя (чрез осигуряване на лекарска помощ, необходими изследвания и медикаменти) и осигуряване на чист и спретнат дом (чрез лично извършено почистване или такова от наето лице). Когато приобретателите били във фактическа невъзможност да предоставят дължимите грижи, защото били на работа или почивка, тези грижи били предоставяни чрез трети лица. Едното било д-р Г.П.М., който поемал задължението всекидневно да проверява дали приобретателят има нужда от нещо, какво било здравословното му състояние, както и да му осигурява всичко необходимо. Отделно винаги в тези случаи било ангажирано лице, което да извършва ежедневните дейности по почистване на дома, готвене, пране, гладене и т.н. битови дейности. Важно било да се отбележи, че винаги, когато престацията по договора била предоставяна чрез трето лице, при обективна невъзможност на приобретателите да изпълняват лично (защото били на работа, на почивка, в чужбина), винаги било налице изричното съгласие на прехвърлителя поетите по договора задължения за гледане и издръжка да може да бъдат предоставени по този начин. При изрично даденото предварително съгласие действията по грижа и издръжка били приети от прехвърлителя, следователно не можело да се твърди неизпълнение. Считат, че дължимата издръжка и гледане не били конкретизирани в достатъчна степен в договора, което се извеждало от формулировката „осигуряване на един нормален и спокоен живот на прехвърлителя да края на дните му".

Налице било едно общо и неизчерпателно посочване на задълженията на приобретателите (осигуряване на подслон, прехрана, почистване, лекарски грижи, медикаменти), поради което следвало да се приеме, че страните се били съгласили да бъде осигурявана съответната необходима на прехвърлителя Й. А.Й. издръжка и да бъдат полагани всички необходими за него грижи на базата на действителните му конкретни нужди във всеки един момент, като се отчитали промените в състоянието му. Изпълнението на задълженията на приобретателите за гледане и издръжка било дължимо както чрез осигуряване на прехвърлителя на достатъчно парични средства, така и чрез натурална престация, която включвала извършване на необходимите действия по осигуряване на нормални бит и домакинство, полагане грижи за здравословното състояние и не на последно място такива с нравствен елемент - уважение, внимание, уют, чувство за семейна среда и принадлежност към семейството на приобретателите. Такова изпълнение във всичките му аспекти било предоставено на прехвърлителя от ответниците. Ето защо, оспорват твърденията, че не били полагали каквито и да било грижи за Й. А.Й., че го били оставили сам и за своя сметка да пазарува необходими продукти (облекло, храна и лекарства) и да се справя с ежедневните си нужди. Тези твърдения не били верни. На прехвърлителя Й. А.Й. през целия срок на договора били предоставяни парични средства в достатъчен размер. До началото на 2007г. това ставало чрез ежемесечни суми, плащани на ръка. След това, за улеснение, ответникът А. наредил извършване на постоянни преводи от неговата сметка в - в сметка на прехвърителя Й. А.Й., разкрита в същата банка. От приложените към писмения отговор банкови документи, а именно история на сметка на ответника, заверени от - (придобила активите на българското подразделение на -, считано от 15.01.2019г.) се установявало, че ответникът А.А. превеждал на баща си ежемесечно суми в размер на 500 до 700 лева. Доказателства за извършени банкови преводи преди 2009г. не били представени, тъй като банката не пазела архив за този период. След пролетта на 2013г. плащането, по изрично искане на прехвърлителя, отново било извършвано на ръка, тъй като поради напредналата му възраст, същият считал този начин за по-удобен. Така разполагал с парите, без да му се налагало да посещава банка. Въпреки договореното разделно живеене, ответниците А.Й.А. и И.Г.А. сторили всичко необходимо, така че Й. А.Й. да се чувства част от тяхната семейна среда, като го направят част от живота си и споделят максимално време заедно. След пенсионирането им, това време било почти непрекъснато, като или те били в гр.С. при него, или той бил при тях във гр.В.. Още от началото на изпълнение на договора (а и преди това) по установена между страните традиция, всяка зима Й. А. прекарвал по 3-4 месеца в гр.В. в дома на ответниците, който се отоплявал с парно. Пак по традиция, създадена преди сключване на договора и продължила и след това, всяко лято Й. А. *** по месец, месец и половина, за да посещава плаж и да се възползва от лечебните свойства на морето. Ответниците винаги, когато имали възможност, т.е по време на платен годишен отпуск (докато още работели), били в С. и живели заедно с прехвълителя. Всички празници, Великден, Коледа, Нова година, рождени дни прекарвали заедно (било във гр.В., било в гр.С.). Всяка пролет, на ..., на ..., на ..., прехвърлителят бил във В., за да празнува със семейството си рождените дни, съответно на своя внук Д. (син на ответниците), на И.А. и на А.А.. Винаги, всяка година на двадесет и първи май посещавал църквата - в гр. В., на която дата винаги имало храмово тържество и се правел курбан за миряните. Изцяло по тяхна инициатива и за тяхна сметка ответниците организирали голямо тържество в ресторант в гр.С., за да се отпразнува по подходящ начин с близки и приятели осемдесетгодишният юбилей на прехвърлителя. Й. А.Й. не само не бил изоставен и сам, както се твърдяло в исковата молба, а бил част и уважаван член на семейството на ответниците.