Акт от 31.01.2020, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 31.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

Членове: ВИЛИАНА

ВЪРБАНОВА

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Стилиян Грозев, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.

№ 11 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Х.Й.

(H. Y.), турски гражданин, роден на *** г., чрез процесуалния му представител, против решение № 826/25.11.2019 г., постановено по АНД № 1605/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000971/26.07.2019 г. на главен инспектор към ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление, на основание чл.93б, ал.4, т.3 и чл.93б, ал.6, т.3 от ЗАвПр, за нарушения по чл.7, § 1 и чл.8, § 2, изр.1 от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на касатора са наложени две административни наказания „глоба“, всяко в размер на 1500 лева. Като касационно основание се сочи допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно въззивната инстанция приела за доказано, че нарушението попада в компетентността на българските власти, както и че приложение намира Европейската спогодба (AETR).

Поддържа, че неправилно районният съд е приел също, че в извънсъдебната фаза на производството не са допуснати съществени нарушения на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в непосочване на мястото на извършване на нарушението в акта за установено административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП), което водело до невъзможност да се определи и кои са местно компетентните контролни органи. Поддържа, че въззивната инстанция не констатирала и допуснатите нарушения по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, които се изразявали в неточното посочване в АУАН и НП на нарушените законни разпоредби. По посочените съображения се иска отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – ОО

„Автомобилна администрация“ – Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на РРС.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима

– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Обосновано въззивната инстанция е приела, че касаторът, като водач на товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от Холандия до Турция през територията на Република България с превозно средство, регистрирано в Турция, която макар да не е страна – членка на ЕС, е такава по Европейската спогодба (AETR).

Текстът на чл.2, § 3, б.“а“ от Регламент (ЕО) №

561/2006 изрично предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване. Следователно в случая приложение намира именно Европейската спогодба (AETR), към изискванията на която препраща и посочената в наказателното постановление разпоредба на чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.

Неоснователни са възраженията на касатора, аргументирани с нормата на чл.4 от ЗАНН, според които българските контролни органи не разполагали с компетентност да установяват извършените нарушения и да налагат административни наказания за тях, тъй като той бил чужд гражданин и не било доказано, че нарушението е извършено на територията на Република България.

Разпоредбата на чл.12, § 6, б.“а“ от Европейската спогодба (AETR) изрично предвижда, че договарящата страна упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции на водачи за нарушение на тази спогодба, което е установено на нейната територия и за което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е извършено на територията на друга договаряща страна или недоговаряща страна. Европейската спогодба (AETR) е ратифицирана със закон, обнародван в ДВ, бр.28 от 1995 г. и е в сила за Република България от 08.11.1995 г., поради което и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България нейните норми имат предимство пред противоречащите й такива от вътрешното законодателство. В конкретния случай нормата на чл.12, § 6, б.“а“ от Европейската спогодба (AETR) има примат пред тази на чл.4 от ЗАНН и обосновава санкционната компетентност на българските власти дори по отношение на нарушения по спогодбата, които не са били извършени, а само установени на територията на страната. Освен това касаторът не е представил никакви доказателства да е бил наказван за същото нарушение от властите на друга държава – страна по спогодбата, в който случай повторното му наказване и от българските власти действително би било недопустимо съгласно принципа ne bis in idem.

В разглеждания случай, с оглед невъзможността да бъде точно определено мястото на извършване на нарушенията и обстоятелството, че касаторът няма местожителство в страната, компетентен се явява административнонаказващият орган, в чиито район най-напред е било образувано производството - чл.48, ал.2, предл. второ от ЗАНН. Същото е образувано, съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, със съставяне на АУАН от 26.07.2019 г., което е станало в гр.Русе от инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ – Русе, поради което следва да се приеме, че и наказателното постановление е издадено от компетентния за това орган, определен съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвПр.

Доколкото нарушенията касаят движението на управляваното от касатора превозно средство по маршрута Холандия (Нидерландия) – Румъния – Турция, по който е бил извършван международния обществен превоз на товари, то правилно в АУАН и в НП мястото на тяхното извършване е описано чрез посочване на същия маршрут.

Неоснователно е и оплакването, че в АУАН и в НП не били посочени нарушените законови разпоредби, както изисквал чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Обстоятелството, че абревиатурата AETR (от френски: Accord Européen sur les Transports Routiers), която всъщност обозначава Европейската спогодба, е посочена в наказателното постановление след разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006, които предшестват посочените като нарушени текстове на чл.7, § 1 и чл.8, § 2, изр.1 от Европейската спогодба, не води до извод, че това задължение не е изпълнено или че е изпълнено по начин наказаното лице да не може да разбере по кой законов текст е квалифицирано вмененото му нарушение. На следващо място, посочването на чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 в наказателното постановление не ограничава правото на защита на касатора и не поражда неяснота относно разпоредбите, които са нарушени, а напротив, създава гаранции за реализиране правото на защита на последния като това е необходимо именно с цел обосноваване приложимостта на Европейската спогодба с оглед регистрацията на превозното средство (в договаряща страна по AETR) и териториалния обхват на осъществявания международен превоз на стоки (частично извън територията на ЕС).

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш

И :

ОСТАВЯ

В СИЛА решение № 826/25.11.2019 г., постановено по АНД № 1605 по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: