Решение № 15890 от 22.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15890 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. А. при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. А. Гражданско дело № 20241110151569 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата 3 526,93 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането, сумата 464,75 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2022 г. до 10.04.2024 г., сумата 54,08 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането и сумата 11,50 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 16.07.2021 г. до 10.04.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 82, находящ се в гр. С. абонатен № . и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № . от 27.05.2024 г. по ч.гр.д. № . г. по описа на СРС, 67 състав. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е 1 въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.

От името на ответницата е депозиран отговор в законоустановения срок, с който исковете се оспорват като неоснователни по основание и по размер.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените вземания за 2021 г.

По делото като третото лице помагач е конституирано „. ООД.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 67 състав, по което на 27.05.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата за следните вземания: сумата 3 526,93 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 464,75 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2022 г. до 10.04.2024 г., сумата 54,08 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 11,50 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 16.07.2021 г. до 10.04.2024 г. Срещу заповедта е подадено възражение от ответницата, съответно на основание чл.422 ГПК и в указания срок, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на твърдяното облигационно отношение, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да установи погасяване на дълга.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до 2 промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляря на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Следва да се посочи, че изключение от това правило е налице при наличието на сключен договор за доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот от друго лице, за каквато хипотеза в случая не се излагат конкретни твърдения.

По делото не е налице оспорване относно наличието на облигационни отношения между страните през процесния период, а и това се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, въз основа на които следва да се приеме за установено, че през исковия период именно ответницата се явява собственик на процесния имот. В тази насока е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ., том ., рег. № ., дело № .г. на нот. . С.а, район на действие СРС, № . на НК, от който се установява, че С. Х. П., е придобила собствеността върху процесния недвижим имот - апартамент 130, находящ се в гр. С...

С оглед на изложеното и при липсата на доказателства в различна насока, следва да се приеме, че по делото се установява, че между ответницата 3 и „.“ ЕАД е съществувало облигационно отношение в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. по силата на договор за продажба и доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот ап. 130, находящ се в гр. С., абонатен № ., както и че е била потребител на топлинна енергия съгласно чл.153 ЗЕ, съответно на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон е била обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди, с оглед на което за нея е възникнало задължение за плащане на уговорената цена.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „.“ ООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 20.11.2005 г. и сключеният впоследствие Договор .

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за исковия период по отношение на сградата, в която се намира процесният имот, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е, че в процесния период в имота е имало 3 броя отоплителни тела, щранг-лира в банята и 1 водомер за топла вода, като на 3 от отоплителните тела били поставени ..

Отоплението на стълбите било изключено от 30.10.1997г. Установява се, че дяловото разпределение било извършвано на база реален отчет на разпределител 6531 по т.6.4 от Приложение към Наредба № ., като при отчитането им бил съставен протокол за Главен отчет, показанията от които били нанесени правилно, с изключение на старо показание за сезон 2022/2023г. Поради повреда в разпределители 6529 и 6530, топлинната енергия за отопление на имота била начислявана на база експлоатация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т.6.5 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № .. Изяснява се, че топлината от щранг-лирата е била изчислявана по т.6.5 от Приложение към Наредба № ., а топлата вода била изчислявана по реален отчет по т.5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № .. Вещото лице посочва, че за отоплителен сезон 2021/2022 г. при изчисленията, съобразно приложимата нормативна уредба следва да бъдат приспаднати 8,61 лева, както и по отношение на изравнителната сметка за 4 сезон 2022/2023г. за разпределител 6531 в колонката за стар отчет погрешно били заложени 204 д.е., вместо 1 204 д.е., както било по отчетния документ и на ответницата била заложена 1 423,08 квтч., поради което от общо дължимата сума следва да бъдат приспаднати 213,84 лева. Във връзка с това заключението е, че общо дължимата сума е в размер на 3 291,60 лева.

Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените в него изводи.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. С оглед на това следва да се приеме, че дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 3 291,60 лева, до която сума претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена, съответно да бъде отхвърлена за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 3 526,93 лева.