Протокол № 978 от 31.05.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 617/2021
- Вид
- Протокол № 978
- Подписан
- 31.05.2021
- В сила
- 17.06.2021
- Състав
- Димитър Бишуров
Цитирани разпоредби
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248а ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.380 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94 ал.1 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 978 гр. Пазарджик , 31.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Съдебни заседатели:
Димитър Бишуров
Марийка Ангелова
Генова
Милка Николова Благова при участието на секретаря И. Чавдарова и прокурора Елена Спасова Попова (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело от общ характер № 20215220200617 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият Т. Г. И. - редовно призован, се явява лично. Явява се неговият упълномощен защитник от ДП адв.Н. К. от АК – Пловдив.
Подсъдимият Р. А. Б. - редовно призован, се явява лично. Явява се адв.Л.Д. - взел участие като сл.защитник на подсъдимия Б..
Пострадалият Г. К. Л. не се явява – редовно призован. Призовката е връчена на неговия баща К. Л. на 05.05.2021г., който е поел задължението да му я предаде.
За РП-Пазарджик се явява прокурор П..
Преди произнасяне по хода на делото и поради обстоятелство, че подсъдимият Р.Б. към настоящия момент изтърпява наказание ЛС, то по отношение на него е налице хипотезата на задължителна защита по смисъла на чл.94 ал.1 т.6 от НПК.
На основание горепосочения текст съдът
1
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА като служебен защитник на подсъдимия Р.Б. – адв.Л.Д. от ПАК.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Неявяването на пострадалия не е основание за отлагане на делото, поради което моля да дадете ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИТЕ /по отделно/: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на подсъдимите, както следва:
Р. А. Б. - роден на ***г., в гр.Пловдив, живущ в с.Йоаким Груево, обл.Пловдив, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.
ПОДС. Б.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.
Т. Г. И. - роден на ***г., в гр.Пловдив, живущ в с.Йоаким Груево, обл.Пловдив, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН: **********.
ПОДС. И.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.
На подсъдимите се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.
2
РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл.371 и чл.380 и сл.НПК.
ПОДС. И.: Разбрах правата си.
ПОДС. Б.: Разбрах правата си.
Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Наясно сме с въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.
С оглед изявлението на страните съдът
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК и пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК.
АДВ. К.: Имам възражение по т.3 на чл.248. Считам, че в ДП са допуснати СПН, които са отстраними, а именно РП е допуснала противоречие между обстоятелствената част на ОА и диспозитива, като в обстоятелствената част се сочат установени 4 лица от СТЕ, които са били с лекия автомобил, който е бил спрян пред къщата, където е извършено деянието. Тези лица не са били идентифицирани поради лошото качество на записа за СТЕ. Видно от изложените съображения, в обстоятелствената част е посочено, че видеозаписът е негоден за целите на идентификация на тези лица. В последствие са привлечени само две лица, а именно Т.И. и Р.Б., като лицето И. Й. е конституирана като свидетел, въпреки че е установено, че е останала да пази в двора. По смисъла на закона бихме могли да коментираме, че тя се явява помагач в деянието, доколкото това как ще се установи е правомощие на РП-Пазарджик. Считам, че това лице е влязло в противоречие при 3 дадените свидетелски показания пред съда и разследващия орган. Мога конкретно да посоча за какво става дума. Първоначално на ДП №1027/2019г. тя е заявила, че Т., тя и обв.Б. в съучастие са извършили кражба на процесните вещи, описани в постановлението за приличане от 09-ти април. В разпит пред разследващия орган е казала, че Т. не е влизал в къщата, а е останал в двора на къщата, откъдето са отнети вещите. Заявила е, че са взели ДВД със записи от охранителните камера и същите са ги хвърлили в канала в с.Хаджиево. В пълно противоречие с тези показания, дадени на 09.04.21г., свидетелят Й. по време на проведения разпит пред съдия на 29.12.2020г. е дала показания, че Т. и обв.Б. заедно са влезнали, а не са останали на двора и че след излизането си Т. е носил черна женска раница, като въпросното ДВД със записи от охранителните камера на къщата са го изхвърлил не в Кадиево, а в канал в с.Хаджиево. Касае се за различни населени места и различни села.
Считам, че са налице противоречия в твърденията на свидетеля, обуславящи обвинителната теза и именно това е причината да не бъде привлечена. Считам за неотносимо по НПК и НК да не бъдат изяснени по категоричен начин ролите на всички посочите лица и да не бъде установено доколко и до каква степен има участие в процесното деяние. Отделно от това е лице, съпричастно по някакъв начин към процесната кражба, да бъде конституирана като свидетел с цел неговите твърдения да бъдат използвани за доказването на извършеното престъпление, т.е. поради липса на други годни доказателства РП използва едно лице, съпричастно към деянието, за свидетел с цел доказване обвинителната теза. По смисъла на това е т.р. №2/2002г. на основание чл.246 от НПК. Считам, че обвинението е неясно, неточно формулирано, не са разграничени ролите на двете лица, посочени като съучастници, а именно на Б. и И.. Не е извършена конкретна преценка за участието на всеки един от тях, а именно да е посочено всеки един какви вещи е отнел. Няма конкретизирани време и място на извършване на деянието, а непосочването на начина и механизма от Т.И. и степента на участие на всеки един от тях, а именно на И. и Б., се явява съществено нарушение, ограничаващо правата на подзащитния ми. Несъответствието между фактическите твърдения в ОА, наличието на 4 установени лица и липсата на правна преценка, считам отново, че сочи за СПН, което ограничава правото на защита на И., доколкото същият има право да знае по един ясен и категоричен начин в какво е обвинен, въз основа на какви 4 доказателства и да бъдат конкретизирани действията, които РП смята, че е извършил във връзка с отнемането на инкриминираните вещи. По изложените съображения, моля, да прекратите съдебното производство и делото да бъде върнато на РП за отстраняване на СПН, които ограничават правото на защита на И.. По останалите точки по чл.248 няма възражения към момента.
АДВ. Д.: Аз изцяло се присъединява към изявлението на колежката.
Считам, че делото не е изяснено от фактическа страна и са налице множество противоречия, които се посочиха от гледна точка на материалите по делото. В същото време искам да посоча, че видно от материалите по делото, сме отправили предложение до прокурора за сключване на споразумение, което не е прието. Основанията за това са, че подзащитняит ми е признал вината си и е върнал вещите до първото съдебно заседание, в частност до размера на това, което е безспорно установено, т.е. за един часовник и една златна гривна. Аз поддържам предложението си в този смисъл. Също считам и моля да прецените при наличие на факти и обстоятелства възможността за приложение на Глава XXVII от НПК и да се развие делото за подзащитния ми по реда на съкратеното съдебно следствие. Признаваме само за вещите, които са безспорно установени.
ПОДС. Б.: Искам съкратена процедура. Признавам се изцяло за виновен.
ПОДС. И.: Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането е неоснователно. Не са налице процесуални нарушения, а цитираните такива от единия защитник не представляват процесуални нарушения на правата на двамата обвиняеми. В диспозитива конкретно и ясно са посочени дата и място на извършване, както и отнетите вещи и ролите на всеки един от подсъдимите. В самия ОА е изписан подробно механизмът на извършване и качеството на всеки един от подсъдимите и субективната страна при извършването. Що се отнася до изтъкнатите противоречия в свидетелските показания на един от свидетел и изготвена СТЕ, то това е въпрос, който да бъде изясняван в хода по същество, а не сега.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК.
5
Съдебният състав, след съвещание, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становището на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК, намира следното:
1. Делото е подсъдно на съда;
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия или на неговите наследници. Не може да бъде споделено твърдението на защитниците, развито основно от адв.Н. К., че са налице СПН. Това твърдение се аргументира на първо място с обстоятелството, че в обстоятелствената част на ОА е коментирана видео-техническа експертиза на запис от охранителна камера, от чието заключение ставало ясно, че на инкриминираната дата на улицата пред дома на пострадалия е имало 4 лица, а по делото били привлечени само двама обвиняеми. Тук е мястото да се посочи, че дори участие в престъплението да са взели и други лица, единствено в прерогатив на прокурора е да прецени спрямо кои от тях да повдигне обвинение и по кой текст от НК. Това, че според експертизата в района на местопрестъплението е имало 4 лица, по никакъв начин не затруднява двамата подсъдими да научат в какво престъпление са привлечени към наказателна отговорност, защото ясно и недвусмислено прокурорът е посочил в описателната част на ОА, че те двамата като извършители са влезли в дома на пострадалия и са отнети инкриминираните вещи, т.е. действали са в съучастие. На следващо място, наличието на СПН се аргументира от защитника с това, че лицето И. Й. фактически извършила помагаческа дейност спрямо подсъдимите, но не била привлечена към наказателна отговорност, а била конституирана като свидетел по делото. На това възражение отново следва да се припомни казаното по-горе, че единствено в дискрецията на прокуратурата е да прецени кое лице да привлече към отговорност и по кой текст от НК. По-нататък защитата сочи наличие на СПН, тъй като показанията на свидетеля И. Й., дадени в ДП веднъж пред разследващ 6 полицай и втори път пред съдия, били противоречиви. Сочи се, че в първите тя казала, че подсъдимият И. не бил влизал в дома на пострадалия, а стоял на двора, а във вторите вече заявила, че и той е влизал в къщата заедно с подсъдимия Б.. Било налице разминаване и относно населеното място, в което се твърди, че била изхвърлена една от откраднатите вещи. На това възражение следва да се каже само, че по силата на чл.248 ал.4 от НПК в разпоредителното заседание не могат да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Ето защо, начинът, по който са събрани, респ. оценени от прокурора едни гласни доказателства, дори да е процесуално незаконосъобразен, не може да доведе до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предходната му фаза. Относно твърдението на защитника Д., че като цяло делото не било изяснено от фактическа страна, следва да се каже, че то може да бъде отнесено към необоснованост на ОА, но необосноваността по никакъв начин и от много години не може да се разглежда като СПН, накърняващо правото на защита и предполагащо връщане на делото в предходна фаза. Това е така, защото всички твърдения, изложени в ОА, подлежат на същинско доказване в сърцевината на процеса, каквато именно се явява неговата съдебна фаза.
Съдът ще остави настрана твърдението на адв.Д., че бил отправил предложение на прокурора за постигане на споразумение, но такова му било отказано, с което очевидно той намеква за поредно допуснато СПН.