Определение № 7136 от 25.10.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7136 гр. София, 25.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20211110150663 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 267 ДФЕС.

1. Производството е свързано с отправяне на тълкувателни въпроси до Съда на Европейския съюз (СЕС) относно задълженията на националните съдилища при вписване на изявления за приемане и отказ от наследство от съдилища, които не са по принцип компетентни в производствата по открито наследство съгласно Регламент (ЕО) № 650/2012 г. По-конкретно въпросите се отнасят до възможностите и задълженията за вписване на тези изявления за приемане на и отказ от наследството пред съда, който изглежда да е компетентен по общите правила по всички въпроси относно наследството, щом те вече веднъж са били вписани от съда, компетентен съгласно чл. 13 от Регламент (ЕО) № 650/2012 г.

СТРАНИ В ПРОИЗВОДСТВОТО

2. Молител – М. ЯН. М., с адрес: България, обл. П., гр. Б., ул. „А. Н.“, № 4, представляван от адв. Р. с адрес за призоваване – България, София, ул.

„Г.С.Р.“, №.., вх., ет..., ап.., телефон:

++359....

3. Молителят заявява, че е наследник на баба си М. Т. ГЮР., починала на 29.03.2019 г., като реално иска от съда да впише изявление на друго лице – съпруга на починалата си баба – гръцкият гражданин ХР. Х..

ФАКТИ ПО СПОРА

4. Делото е образувано на 31.08.2021 г. по молба на М. ЯН. М., който твърди, че е наследник на М. Т. ГЮР., българска гражданка, починала на 29.03.2019 г. в Гърция, като представя и удостоверение за наследници, издадено от българските власти. По делото не е изяснено къде е било последното обичайно местопребиваване на починалата, като по този въпрос съдът би могъл да събира данни едва ако прецени, че е компетентен втори път да впише вече извършения отказ (вж. по-долу, т.

6).

5. Съгласно представеното удостоверение за наследници починалата на 29.03.2019 г. наследодателка М. Т. ГЮР., е оставила като наследници съпруга си – гръцкия гражданин ХР. Х., дъщеря си Ива М.а Недева, и внука си – молителят М. ЯН. М..

1

6. Искането на молителя обаче не е за вписване на негово лично изявление за приемане или отказ от наследството, а за вписване на отказа от наследството, извършен от ХР. Х.. По делото е представен протокол по гр. дело № 7250/2019 г. на Мировия съд на Атина, Гръцката република, че съпругът на починалата наследодателка М. Т. ГЮР. се е явил пред същия съд на 28.06.2019 г. и е заявил отказ от наследството . Според текста на молбата съпругът на починалата наследодателка е заявил, че тя последно е живяла в гр. Х., обл. А., Г..

7. Молителят М. ЯН. М. не действа като пълномощник на съпруга ХР. Х., а заявява, че интересът му от вписване на отказа е като друг наследник от същата степен, тъй като вписването на този отказ би увеличило дела му в наследството.

ПРИЛОЖИМИ НАЦИОНАЛНИ ПРАВНИ НОРМИ и СЪДЕБНА

ПРАКТИКА:

Закон за наследството („ЗН“; обн. в „Държавен вестник“ (ДВ), бр. 22 от 29 януари 1949 г., последно изм. ДВ, бр. 47 от 23 юни 2009 г.):

8. „Чл. 1. Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.

9. Чл. 5. (1) Децата на починалия наследяват по равни части.

10. Чл. 9. (1) Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

11. Чл. 10. (1) Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.

12. Чл. 48. Наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.

13. Чл. 49. (1) Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга.

14. Чл. 51. (1) По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.

15. (2) Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.

16. (3) Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1

17. Чл. 52. Отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 ; той се вписва по същия ред.“

Граждански процесуален кодекс („ГПК“;обн., ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм., ДВ, бр. 15 от 19 февруари 2021 г.):

18. „Чл. 26. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.

(2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.

19. Чл. 118. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е 2 подсъдно

(2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.

20. Чл. 530. Предвидените в този и в други закони охранителни производства се уреждат от правилата на тази глава, доколкото не са установени особени правила.

21. Чл. 531. (1) Охранителното производство започва с писмена молба от заинтересованото лице.

22. Чл. 532. Молбата се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът прецени, че за правилното решаване на делото е необходимо то да бъде разгледано в открито заседание.

23. Чл. 533. Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

24. Чл. 540. За охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 – 266 и чл. 303 – 388 .

Правилник за администрацията в съдилищата (издаден от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 68 от 22. август 2017 г., посл. изм. и доп., бр. 91 от 23. октомври 2020 г.):

25. „Чл. 39. (1) В деловодството се водят на електронен носител и/или на хартиен носител следните книги и регистри: (...)

11. книга за приемане и отказ от наследство; (...) 26. Чл. 49. Книгата за приемане и отказ от наследство се води на основание чл. 49 от Закона за наследството.“

Определение № 60082/14.06.2021 г. на Върховния касационен съд по частно гражданско дело № 1005/2021 г., I Гражданско отделение (достъпно на http://www.vks.bg/pregled-akt?type=otdelo&id=B9C5F11079ABD59DC22586F400222C47):

27. „Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Грешката на страната при определяне на подсъдността не се санкционира от ГПК като преграждащо правото на защита обстоятелство и не я лишава от правото да търси защита и съдействие. Според чл. 118, ал. 2 ГПК ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

28. Производството по чл. 61 ЗН по приемане на едно наследство по опис е охранително. Разпоредбата на чл. 540 ГПК установява приложимост, при неуредени хипотези на охранителното производство, на общите правила на исковия процес, като чл. 118 ГПК не попада в изрично посочените изключения от приложимите правила.

29. Съгласно чл. 61, ал. 1, изр. 1 ЗН приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Разпоредбата не указва кой е местнокомпетентният съд, пред който следва да се заяви приемането на наследството по опис. По аргумент от чл. 49, ал. 1, предл.

1 ЗН това е районният съдия, в района на който е открито наследството.

Според чл. 1 ЗН наследството се открива в последното местожителство на умрелия.

3

30. Възможно е наследството да е съставено от имущества, находящи се в районите на различни районни съдилища. И в този случай местнокомпетентният съд се определя по правилото на чл. 49, ал. 1, предл. 1 ЗН. Целта е приемането на наследството /както и отказът от наследството – чл. 52 ЗН/ да се концентрира в районния съд по местооткриването на наследството в едно наследствено дело. При положение, че призованият към наследяване, като изхожда от местонахождението на имуществата, подаде заявление за вписване приемането на наследството по опис в районите на две различни съдилища, единият от които не съвпада с района, в който е открито наследството, не може да се приеме, че става въпрос за заявления за приемане на части от наследството, което съгласно чл. 54 ЗН е недействително. Касае се до грешка при определяне на подсъдността в нарушение на правилото на чл. 49, ал. 1, предл. 1 ЗН, при която неправилно сезираният съд е длъжен да изпрати заявлението на местнокомпетентния съд.“

Определение № 315/23.06.2015 г. на Върховния касационен съд по частно гражданско дело № 3092/2015 г., I Гражданско отделение (достъпно на http://www.vks.bg/pregled-akt?type=otdelo&id=AC888F38864E6676C2257E6D002A45E0):

31. „Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления; те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Затова и кредиторите на призования наследник не могат да бъдат овластени по реда на чл.134 ЗЗД да приемат наследството.

32. Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл.51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно. Поради това, в производството по чл.51 ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и чл.41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез „Държавен вестник”, които предполагат назначаване на особен представител.

Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. Следва да се има предвид, че целта на закона е да се постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава правото на приемане на наследството.“

ВРЪЗКА

С

ПРАВОТО

НА

Разпечатката съдържа 60 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4036eba5-fd16-477a-9a25-5c20f364e898